vs. archives

На Алесандра Бертучели

Татко беше комунист и киноман
По времето на диктатурата на батиста
Партията била нелегална татко вършел неща
За нея под прикритието на кинокритик
И синче на едър търговец на едро

Татко рядко обясняваше предпочиташе
Да показва, че няма например по-велико от холивуд
От неговото детство и юношество няма по-велико
От мики маус няма по-велико от чарли чаплин
Детското кино култура на славейков бе храма

В който всяка неделя ме водеше
И ми показваше величието на холивуд
Още нямаше противоречия между френската левица
И холивуд и сегрегацията в сащ в онези времена
Когато татко бил млад и черен

Нямаше противоречие между величието
На холивуд и юманите дюманш най-красивата левица
Нямаше противоречие между холивудската красота
И красотата на френската левица най-красивата левица
На света две красоти еднакво най-велики

Виж казваше татко без да казва нищо
Никога не се отричай от величието на красотата
Никога не се отричай от величието на мики маус
Никога не се отричай от величието на красотата
На френската левица най-красивата левица на света

Ще дойдат времена когато
Син ще се опълчи срещу баща си
Жена срещу съпруга влюбени един срещу друг
Най-красивата левица на света ще се опълчи срещу мики маус
Срещу най-великата красота на холивуд

И тогава ще те накарат да избираш
И мошенници и лоши хора ще избират най-красивата
Левица на света срещу най-великата красота на холивуд
Или най-великата красота на холивуд срещу най-красивата
Левица на света мошеници с мошеници

Да не си посмял да избираш
Да не си посмял да заемаш страната
На моментния победител красотата е вечна
Победителите днес утре ще бъдат победени
Да не си посмял тогава да бъдеш

С утрешните победители на победилите днес
Тогава без да знам защо попитах татко как се казва
На английски аз също и спорех с него, че се казва
Ай ту и татко свиваше рамене и влизахме в храма
На детското кино култура на площад славейков

И заедно боготворяхме мики маус
И мики маус отвръщаше с усмивката на мишка
Ми ту

Татко беше комунист и киноман
По времето на диктатурата на батиста
Партията била нелегална татко вършел работи
За нея под прикритието на кинокритик
И синче на богат търговец на едро

Татко рядко обясняваше нещо
Показваше ми, че няма по-велико от холивуд
От неговото детство и юношество няма по-велико
От мики маус няма по-велико от чарли чаплин
Детското кино култура на славейков бе храма

В който всяка неделя ме водеше
И ми показваше величието на холивуд
Още нямаше противоречия между френската левица
И холивуд и сегрегацията в сащ в онези времена
Когато татко беше млад и черен

Нямаше противоречие между величието
На холивуд и юманите дюманш най-красивата левица
Нямаше противоречие между холивудската красота
И красотата на френската левица най-красивата левица
На света две красоти еднакво най-велики

Виж казваше татко без да казва нищо
Никога не се отричай от величието на красотата
Никога не се отричай от величието на мики маус
Никога не се отричай от величието на красотата
На френската левица най-красивата левица на света

Ще дойдат времена когато
Син ще се опълчи срещу баща си
Жена срещу съпруга влюбени един срещу другия
Най-красивата левица на света ще се опълчи срещу мики маус
Срещу най-великата красота на холивуд

И тогава ще те накарат да избираш
И мошенници и лоши хора ще избират най-красивата
Левица на света срещу най-великата красота на холивуд
Или най-великата красота на холивуд срещу най-красивата
Левица на света мошеници с мошеници

Да не си посмял да избираш
Да не си посмял да заемаш страната
На моментния победител красотата е вечна
Победителите днес утре ще бъдат победени
Да не си посмял тогава да бъдеш

С утрешните победители на победителите днес
Тогава без да знам защо попитах татко как се казва
На английски и аз също и спорех с него, че се казва
Анд ай ту и татко свиваше рамене и влизахме в храма
На детското кино култура на площад славейков

И заедно боготворяхме мики маус
И мики маус отвръщаше с усмивката на мишка

Ми ту

Може би все пак е крайно време веднъж завинаги да се приеме, че нищо литературно, написано на този език, не е юридически защитено от съответния рейдър.

Проблемът е структурен, социалноисторически и ментално структурен, а съответният рейдър е само епифеноменалната му проява в сферата на литературата.

При всяко откраднато заглавие на текст, бил той статия или книга, както е в моя случай, да се уведомява инстанцията ФБ за поредната кражба е израз на същата безпомощност и мизерия, каквато изпитваме всеки път пред държавата с главно Д, за която рейдърството традиционно, за да не кажем фолклорно, е най-висока епическа поезия, мисля, че хайдушка беше.

Кога най-сетне ще решим да разберем, че съответният рейдър е квинтесенцията на тази държава с главно Д в литературата. Толкова ли е сложно или просто мрънкането винаги е по-лесно и от най-лесното за разбиране?

Аз лично не съм прочел един ред, написан от съответния рейдър след 1996-а. Спрях, след като видях пладнешкия обир на „Извора на грознохубавите“ от собствения му баща. След като обереш собствения си баща, за какво по-нататък да иде реч.

Но никъде не можеш да се скриеш от заглавията му. Затова мога да говоря само за откраднати заглавия. Бих могъл да говоря за откраднати заглавия. Едно от тях е на покойник.

Но защо да го правя, щом не мога да осъдя съответния рейдър? При принципната липса на голата юридическа защитеност на каквото и да било литературно, написано на български, трябва поне да се държиш като възрастен човек, а най-добре като стар.

Макар че безкрайно пъти съм се убеждавал в страхливостта на съответния рейдър, не смятам да му доставям удоволствието чрез поименното назоваване на откраднатото от мен и автора покойник. Който иска, но не иска, може да сравни заглавия и дати на издаване. Еми, хубаво, не искай. Аз също не искам.

Химически чистото удоволствие на всеки рейдър по тези земи е доставяното от абсолютната безнакзаност. Когато публично назовеш откраднатото, без да осъдиш крадеца, му доставяш именно това химически чисто удоволствие.

Не мога юридически да го лиша от удоволствието на клептократа. Всъщност съответният рейдър е в правото си: когато можеш да обираш всичко литературно, писано синхронно на този език, ти си националният писател на този език. Съответният рейдър е националният писател на този език.

Съответният рейдър нагледно демонстрира, че след превода на откраднатото, то е вече законно откраднато. Е на това му викам национален „епически репрезентант“, творящ национална литература чрез каналджийското й прекарване през превода.

Но аз поне няма да му доставя удоволствието от публичното потвърждение на безнаказаността му.

Чак собственоръчно да поставя знак на равенство между живеенето на тази територия и доброволната идентификация с особеностите на националния й садомазохизъм ми идва в повече.

& Хайдушки песни огласиха с. Мерданя

Ноемврийски сивожълтеникав ден
Сивото е меко жълтото е топло денят е
Умиротворен като в края на болест сигурно
Така е след агонията наричана защо ли битка
После идва умиротворението мекия следобед
Площадката е същата съвсем като че ли
Две майки с току-що проходили деца като на сън
Тийнейджърка на люлката люлееща във скута
Приспивно и надвесено грижовно телефона си
Пазача прикован на пейката от полиомиелита
По-добре познат от детството като детски паралич
Достоен за игра за имитация площадката е същата
Съвсем като че ли наистина във мекия следобед
Тийнейджърката има още майка площадката е
Същата съвсем като че ли не е починало
Детето на една от майките

Egon Schiеle, Herbstbäume, 1911

Започнах да чета новата биография на Путин, чиито автори са разследващите журналисти Роман Баданин и Михаил Рубин, „Царь собственной персоной. Как Владимир Путин обманул всех нас“ (2025).

Поръчах книгата, за да направя рецензия за „Маргиналия“. Може да си представите изненадата ми, когато още в самото начало, на с. 16 попаднах на Владимир Якунин, приближения путински олигарх, свекър на собственичката на издателство „Поляндрия“ и мафиотски чадър („крыша“) над руското издание на „Времеубежище“.

На снимката имението на Якунин в Подмосковието на стойност 100 милиона долара и специално „кожухохранилище“, отделно помещение със собствен микроклимат за съхранение на дрехи от естествени кожи.

Чудесен „покрив“ и сейфруум за лисугера на един народ. За разлика от Шкловски на посещение в първия ГУЛАГ на Беломорканал, който се е чувствал там като жива лисица в кожухарски магазин, този лисугер от 2023-та спокойно си пребивава в „кожухохранилището“ на Якунини като у дома под мафиотската им крыша.

To be continued.

Не е за вярване, но перфектният черен ПР на руско-рашисткия гений продължава с пълна пара под вещото мълчание, негово и на наставниците на гения от литературното статукво насред отличното и неспирно безплатно и самоподдържащо се продуктово позициониране.

Рашизъм и екранизация, очаквано добра комбинация, от всички изкуства за нас най-важно е киното. Е, чат-пат райтърс блок и битови злоупотреби.

Отдавам дължимото на ефекта на трепкането на крилце на пеперуда в нощта на проточило се неписане и нормално битово злоупотребяване, предизвикало ФБ земетресение не на другия край на планетата, както е редно при този тип ефекти, а в сърцето на наше село.

Докато си губя времето с поредния руски ефект на духовно възвишение, последвано по необходимост от смрадно-партенково освобождение, не мога да повярвам, че същият човек ми е пращал някога ръкопис на „Джобна енциклопедия на мистериите“.

Което, прочее, не му попречи десетина години по-късно, вече като възвисяващ се народен писател № 2, да ходатайства за всеизвестен дебело светлозарен субект на най-дебелото литературно статукво.

Какъв антисистемен играч, кви две евро и петдесет и шест.

Днес нова висота, нова кота: поместният гений е „критически“ (sic!) сравнен със светеца покровител на всеки автентичен литературен авангард Свети Езра, Езра Паунд. Еми не се сдържах, не мога да се сдържа да си губя времето.

Да се „критикува“ перфектно отказалият се от ранните си опити за световна литература и естествено преуспял с „постмодерното“ (всъщност Ани-Илково) пазарно превъртане на националната идеология, но не за радикално политическо сънувачество, както е при Илков, а за подхранване на и без друго неспирния кошмар на българската история, от който искаме да се събудим, но не можем –

да се „критикува“ този гейткипър на българското непробудно историческо сънуване посредством „критическо“ сравнение с Езра Паунд е или плоска като шперплат публицистика, знаеща за Паунд единствено, че е фашист, боготворящ Мусолини (о, да, с потресаващ тренос по Il Duce, висящ на бесилото заедно с жена си със страшна сила, започват Пизанските кантоси), или чудовищен по диспропорцията на величините неволен комплимент към партенкосмърдящия рашизъм на Русков.

Толкова ли е мъчително просто да се приеме, че още един български гений се оказа обикновен и пореден руски кон в надбягванията за „епически репрезентант“ на националната идея и путинското разложение отвътре на Европейския съюз?

Това, че единият поместен гений го играй антисистемен джаста-праста либеро (май не ме разбра, говоря примерно за картечницата), бидейки плът от плътта на размяната на столични услуги между столичани в повече,

а другият е световно известният ямболски дискретен каналджия на глобалното мислене (ефтино шти го шитна, бате) и местното действие (гепи, ху дъ шит ексепт ми ноуз диз ленгуич аут дер) не ги прави ни на йота различни, когато се опре до руската връзка.

Я Поляндрия, я Широкà душа моя родная.

Двамата епически репрезентанти на съвременната българска национална идея, колкото да варим и печем есенес, броейки пилците, лютеничавата им гениалност зад блока, имат възкисело кефирен руски привкус.

Толкова е просто, но вие сте лукави, нека ви освобождават до дупка, във всички дупки до дупка. Джаста-прастата и Каналджията ще ви съдействат с квото могат, те го могат.

& Security cages where Ezra Pound was held, Pisa, Italy, 1945

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Вечерта в която посягаш с празна глава
Към болничното шкафче на частната болница
Със стандартната библия вътре която разгръщаш
Където и да е това е най-щастливия ден

В долината на смъртната сянка ти слезе
И се роди за да се срещнем в тъмния лес
Не презря за да се срещнем да снизходиш в нощта
Да светиш в кувьоза омотана в системи
Като светулка в най-щастливия летен ден

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти снизхождаш да се родиш за да простиш
В най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти опрощаваш ныне отпущаещи раба твоего
По глаголу твоему с мир

& Nunc dimittis, Très Riches Heures du Duc de Berry

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Вечерта в която посягаш с празна глава
Към болничното шкафче на частната болница
Със стандартната библия вътре която разгръщаш
Където и да е това е най-щастливия ден

В долината на смъртната сянка ти слезе
И се роди за да се срещнем в тъмния лес
Не презря заради тази среща да се омърсиш
Да снизходиш в нощта да светиш
Като личинка на светулка в най-щастливия ден

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти снизхождаш да се родиш за да простиш
В най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти прощаваш ныне отпущаещи раба твоего
По глаголу твоему с миром

Хайде, холан! Така завършва коментара си към текста ми по казуса Поляндрия-ГГ уважаем колега филолог, който първоначално ме призоваваше към филологическа изрядност при анализа на крещящата в пустинята на един народ аморалност на Велекия Му и Добър народен будител на отделно взетия и непрестанно духовно освобождаващ се и освобождаван посредством смърдящи партенки народ.

След дълъг уатабаутистко-мефистофелски списък на гениалните творби на Духа на злото, Който винаги твори добро, уважаемият колега филолог се пита: „Е, баш писателите ли са най-виновните?!“
Скъпи колега: Никой от уатабаутистки изброените от Вас мефистофелски гении не се е усещал, камо ли самовъздигал с ПР мероприятия 24/7, като морален стожер на един освободен на два пъти от смърдящи партенки отделно взет народ.

Великият гениален Добър народен будител СЕ самовъздига 24/7 като морален стожер на един освободен на два пъти от смърдящи партенки отделно взет народ.

Самовъздига се като ПР конструкция, получаваща пари от освободителите партенконосители, докато същите as we speak убиват, насилват, изравняват със земята, превъзпитават украински деца и заплашват с генитално-ядрен апокалипсис всички небратски „недружествени“ им народи, към които, апропо, спада на два пъти освобождавания един народ на Добрия народен будител, получаващ пари от освободителите партенконосители.

Не си спомням призования от Вас дух на Вернер Хайзенберг да е на Добър народен будител на един отделно взет, по онова време нацистки, народ. Гениален физик – да, Добър народен будител на съвкупния нацистки народ на свещената империя на германската нация – определено не.

Е, Добрият народен будител, без да е гениален физик или писател, работи 24/7 като гениален Добър народен будител на можещия да бъде освободен за трети път отделно взет народ, получавайки същевременно полагащия му се процент от продажбите в страната освободителка, докато тя заявява, че единият народ на Добрия народен будител трябва да бъде освободен, ако се наложи генитално-ядрено, за трети път.

Ай сиктир, уважаеми колега филолог уатабаутист.

Сталин и Горки