vs. archives

Възможността е
всичко
от което се нуждаем
едва когато времето пропука
чудесата
създадени от нас
лъчите на залязващото слънце
свободно пресичат пространството
недостъпно преди за молителите
и нищо не спира речта на ефира
начало на поема
която всяко бъдещо въображение
трябва да довърши
не преди
когато думите трябваше
да се тълкуват
да се взимат решения
за войната и мира
да се укрепва порядъкът
с прастарото пророчество
че властта е божествена
а сега сред руините
святото е близо
и коментарът на футболния мач по радиото
идващ от схлупената къща
построена с камъни от храма
е достоен съпровод за него

Месията идва
като смс на кучка
дето не пише.
Чуй токчетата й
след 4 години
хванала е късния влак
тъпата кучка
Хиляди литри гориво, и к’во
Идва да те напусне
фръцва се, прави ти свирка
Или: тя се завръща
удряш й шамар, прави ти свирка
Мир на този дом.

прекрасни са косите ти когато падат
на кура ми изтръпнал от неземна нежност
златистия порой на къдрите ти жежва
на девствените устни розовата влага
страхувам се достатъчно ли твърдо слагам
това в което влагат вяра и надежда
ресниците които синевата свеждат
когато нашите тела престъпват прага
кръстата дограма чертае черен кур
в разгърнатата книга на една луна
разкъсваната светлина недвижно стене
старателно изписвам сричките е-ба
тетрадката е страшно тясно разграфена
ще има мамо пак мастилени петна

Облегнат на дървото с некролозите
До кофите надупчено от пиърсинги ръждиви
Габърчета оръфлеци найлон сравнително добре
Запазен щастлива среща в края на маршрута за всички
Събирачи на отпадъци елегантна жълтеникава патина тук таме
Петна разказващи за медения месец когато още цикълът не спира
Секса дискретните добре почистени следи от бебешко повръщане в агонията
На астматичен пристъп най-сетне откровено жълтото на инконтиненцията
Габърчетата разяждащи с ръждата кожата на старото
Дърво до кофите призрачно под уличната лампа

Това не може да е истина излизам
На терасата така и не се научих да пуша
За да имам алиби да съм там под погледа
На сграда тип затворен комплекс с малко обитатели
Портиер поддържащ зелената морава преди да се е
Нанесъл жив човек белият мерцедес дискретно хлътващ
В подземния гараж под погледа на гърба на панелка лицето
На кухни прането голи до кръстта пенсионери пред лицето
На първата сграда построена след 89та вече в разноцветни
Кръпки на персоналната изолация под погледа в радиус
Надхвърлящ 180 градуса виждан вгръб от богатите отляво
От бедните отдясно от някаква имагинерна средна класа пред
Погледа ми керемиден покрив пренареждан многократно
Вълнообразен от хлътвания черга от парцали с всички
Цветове на дъгата на керемиденото без сателитни чинии
Сляпа ниска капандура осенен от джанка смърдящ на джибри
Бъз бреза акация затулящи всичко под стрехата откъдето
Никой не ме вижда и аз не виждам нищо

по робската ти ирония
по многото скоби усмивки
по евтините турцизми
по бравурните образи
по имане на последната дума

виждам че ти липсва общуването
но вече е късно дори за имане на право