vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Професора и Баснописеца или The Liar and the Fool

 

Докато Главния Приватизатор предвидимо мълчи, пазейки златната акция на мирния преход, в Негова защита проговориха две важни фигури: Главния Професор и Главния Баснописец.

Главния Професор се усъмни в допустимостта Главния Приватизатор да бъде обиждан, докато самият той – Професора – консумира с обичайното си примляскване правото да обижда. Любимата му обида е „глупак”, защото той знае, че ние знаем, че миналото лято направи много глупости за кратко време.

По стечение на обстоятелства Главния Професор нарече „глупак” същия, който публично обърна внимание на поредицата от глупости, извършени от него миналото лято.

Главния Баснописец има друга водеща грижа. Той се оказа обикновен лъжец (срв. вътрешната кореспонденция на редакторите на ЛВ в „Казах, че ще помълча, но е време да говоря” и текста му „Право на уточнение”). Това – че публично се оказа обикновен лъжец – изглежда му е скрупулче от миналото лято, когато си спомняме още какво направи.

Сега Главния Баснописец реши, че е намерил сгода да се усъмни в твърдението, че Главния Приватизатор е Главен Приватизатор. Той както обикновено няма смелостта да каже това в прав текст с имена – освен Главен Баснописец той е и относително високопоставен академично-бюрократичен Играч на стъклени перли.

Дори няма смелостта да разкаже някоя от басните си.

Затова цитира притча, в която се говори за лъжци и глупци, използвайки обичайния си финт, препоръчителен за предпазливи бюрократи, които искат да се правят на пичове в извънработно време: ако някой коментира баснята му (този път само цитат от притча), автоматично се разпознава в нея.

Но за да проработи този отработен блъф, трябва да забравим, че Главния Баснописец има сериозен проблем: той беше публично уличен в лъжа.

Той цитира на очевидно близък му чужд език притчата с глупака (удряйки рамо на грижата на Главния Професор) и лъжеца (обгрижвайки собственото си скрупулче), за да нарече някой друг – безименен, разбира се – лъжец. По стечение на обстоятелствата същия, който съвсем наскоро публично го нарече лъжец.

Главния Професор интуитивно нарича друг глупак, защото има проблем с ума от миналото лято.

Главния Баснописец интуитивно нарича друг лъжец, защото има проблем с истината поне от същото време.

Корпоративно коматче мирнопроходен хляб по водата, зависимо от гласовете на Катедрата Корпорация, за всички гладни за истината.

 

 

 

 

 

Коментиращите вече са юристи

 

коментиращите вече са юристи

искат отговори на въпроси, които биха могли да имат юридически последствия, кой знае вече

инсинуират, че имат страхове, предизвикани от казаното от мен, които също биха могли да имат юридически последствия, кой знае вече

нямайки самоличност и дори фалшиф фб акаунт, толкова дълбоко е потапянето

продължаваме напред

 

 

 

 

 

Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия VІІІ

 

Истината е сега в машините
В детството беше енцефалограма
Първобитни електроди прикрепени
Към скалпа на пациента пунктиращият
Хлад на електропроводимия разтвор
Хладът на истината пациентът
Трябва да е с чист скалп и да е
Спокоен истината се изобразява
Под формата на график
Върху хартия напомняща
Ролката на тората

Изследването на истината е
Напълно безболезнено рисковете са
Минимални за изследващия
И за изследвания също
Минимални чакаш в продължение
На половин час идването
На болката всеки миг

Болката не идва

Кой е тогава критерият
На истината минимализирането
На болката ли в детството поне
Имаше хлад по скалпа функционалната
Магнитно резонансна томография
Касае вече само кръвообращението
В мозъка свързано с активността
На невроните лъженето е локализирано
В различна област на мозъка в сравнение
С казването на истината скенерът е
Непогрешимата й машина

Срещу некви си 400 лв
Истината в себе си никога не е била
Толкова лесна изгодна без
Никакво себе си истината
Остава социален въпрос
Кой може да си я позволи

Болката не идва

 

 

 

 

 

Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия VІІ

 

Алгоритмична търговия
На влияние между дясната
И лявата пирамида тъмни извори
На литературна ликвидност анонимни
Въпроси на юристи непознаващи
Никого от литературното поле
Където се краде искащи само
Любезно доказателства
Че се краде

Има ли нарушаване
На човешки права ощетени
Ли са борсовите експерти
Двамата най-успешни трейдъри
Повдигат обвинения че са
Дискриминирани като човешки
Същества разчитащи на корпоративни
Медии и държава които не са в състояние
Да реагират достатъчно бързо на събития
В мрежата освен чрез мълчание

Дискриминирани ли са
Като човешки същества
Както твърди един професор
По културология нека медиите
И държавата си свършат работата
Мрежата е клоака на маргинали
Изпълнени с ресентимент
Към олигархията

 

 

 

 

 

Златомир Златанов „Истината е затлачена“

 

Истината е затлачена от опосредствания – институционални, мафиотски и т. Н.

Истината е събитийна, непосредствена, но там не може да се обитава

Непосредственото unmittelbar immediately е недостъпно както за боговете, така и за простосмъртните, хьолдерлин

Нещата тръгват от киркегор – той акцентира скока, непосредственото

Докато за хегел дори “тук и сега” са цитати, медиации на сложни комплексни структури, които не си даваме труд да изследваме

Възвишеното е непосредствено, без медиация

Но капиталистическото възвишено се прокарва през стоковата форма

Формата е възвишена, опаковката на стоката е възвишена – майната им на съдържанията

Няма нужда от херменевтики, от интерпретации

Истината е в пазара

Там няма идеология

И в това е заблудата – липсата на идеология е висша форма на идеология

Но да просвещаваш капитализма е глупост, той е култово божество, магия

И с писателите на капитализма е същото – те са успешни, място на обмен, на калкулация, плейсхолдъри на читателски очаквания. Писателската суверенност морфира в съсиреното нищо на популизма. Пенчо Славейков сигурно ще е изненадан

Какво да им разискваш съдържанията, потребителната стойност, която капитализмът презира, не се интересува от нея – не че я няма

Кой ще отрече търсенето, потребностите, задоволяване на нужди – все свързани с потребление

Но капиталът се интересува от самовалоризация на стойността, не от задоволяване на нужди и дори не от производство на блага

Обектът на желание е divided , раздвоен, разделен, паралакс – и така вкарва в заблуждение

Освен това е опосредстван от обект-причината на желание, тоест спънката, препятствието, което е двигател на желанието, винаги нереализирано

Но тоталитарният дефицит пречи да разгледаме ефектите на паралакса – капитализмът е движен от оскъдицата, конститутивната загуба на обект, той е друг вид невротизъм

Обект винаги представен като изгубен няма как да съществува, да е налице

Това е Реалното на обекта, реалното на желанието, както се изразява Лакан

но психоанализата е за задоволените. За едно изобилие от обекти, които са паралактични

само оттам може да се види, че се тръгва от загубата, от оскъдицата, от неудовлетворението

капиталистическите играчи точно това демонстрират – липсата, а не лукса, върху който са стъпили

но на бедните не им се вярва – искат мерцедес, а не изгубен обект на желание

дай ми ти солунската митница, а после говори за психоанализа

и в това е комедията на паралакса

богатите са бедни, бедните искат да са богати

успешните са неуспешни, неуспешните искат да са успешни – порочен кръг, перипетии на капитализма и на психоанализата

истините са излишни, лукс, който трябва да си спестим, за да се движи капиталистическата акумулация

какво може да се противопостави на успешния, на възнаградения? Нищо, самото нищо на всички успехи и донации

силата на капиталиста е в това да се самокомпрометира чрез нищото
от нищото през нищото към нищото – в това е хегел

нищностната основа на нищностния проект nichtiger Grund des nichtigen Entwurfs– Хайдегер е казал същото

успешният Коелю сам си създава проблем, когато изведнъж се притеснил от лошите ефекти на Джойс-писането

нещо не е наред с Коелу, нещо не е наред и с Джойс, сигурно не е наред и с писатели на оскъдицата като Кафка или Бекет
нещо не е наред със света – безсмислено донорство на смисъл

не е наред и с книгите за хари потър

патерсън пише книга за убийството на стивън кинг – не е наред и с двамата

класификацията на нередности е друга нередност

не е наред и с реда на нещата и заплахата от фашизиране на този нередовен ред – една неолиберална реакция: спасение за реда или за нередностите – няма спасение

има спасение, но не за нас. Но тогава комично спасение за Другия, който не съществува, за инстанцията на Другия, която не престава да функционира

с това ли сме заети – да разгадаваме безуспешно желанието на Другия. Защо, след като той не съществува? Освен тези мизерни институции, мафии, медиации

но психотизмът не се забавя, когато се приближим твърде до Другия, до истината, която е с формата на фикция. Другият е сембланс и в това е нашата фетишистка игра и дезавуиране – много добре знаем, но въпреки това…

добре, истината, непосредствената незабавна истина

и тогава пак лъжеш, лъжеш посредством истината – капитализмът го прави по-добре

защо ми казваш, че някой си е никакъв писател, за да си помисля, че е някакъв, след като наистина е никакъв?

стоката и спектакълът – когато идеалната стока засрещне идеалния спектакъл, светът ще престане

мойсей е с обрязани устни, пелтек и т. Н. Брат му аарон е негов пиар

ние сме желания на други желания, колонии на други колонии, пиари на други пиари

няма послание в нищото на откровението

или има – трупайте, акумулирайте – това са мойсей и пророците

капитализмът е ретроактивна илюзия за своя безпроизходен произход

той е мениджмънт на следствия, на ефекти, не на причини

обрязани устни, обезглавени крале, фалиращи капиталисти- тяло без органи и органи без тяло

нощта на света

детето е мъртво и свещта се накланя, за да го подпали. Татко, не виждаш ли, че горя?

бащата да се събуди и да спаси мъртвото дете или да продължи да подхърква в животоспасяващия сън за сина си

това е изборът и той е цитат

цитатите скриват пътя, пътят се състои от цитати

 

 

 

 

 

Ани Илков „Неизвестният час (политически откъс)“

 

Който държи железото той има хляб.
Огюст Бланки

ближна обща веселба…
Иван Вазов

Днес трябва да се запази присъствие на духа, политическите обстоятелства да се картографират и с времето да се състави пътна карта. Тя ще бъде карта, която посочва кога, къде и по какъв начин да се започне с конфискация и екстерминация на тази така призрачна днес олигархия. (Не говоря само за България, govoria za sveta.)

С времето, надявам се, ще възникне и една Общоевропейска партия на бедните, която няма да е парламентарна и чиято основна задача би била: ако смъртният час на света дойде по изчисления или внезапно, то по никакъв начин да не се позволи на богатите да се измъкнат, а като единно човечество и по братски, хванати ръка за ръка, заедно да напуснем и да спрем светлината.
Лондон, 2014г.

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Автографи“

 

Трябва да изповядам
лутането привечер
в парка
между потъмняващите корони
на дърветата
ровенето сутрин
в контейнерите за смет
но не от мизерия
а от мистичен порив
отделянето на пластмасата
от метала
на спермата от кръвта

този начин да срещам
света
с глава в контейнера
пропит от миризмата
на последната цивилизация
онази която не гние
заравя се сама
но не гние

стомасите растат
или се свиват
заякват
но желанието е бедно
навито като свинска
опашка
безкрайността се тъпче
в себе си
пука се кърви
но не взривява
местата и думите

една детска игра
започва на сметището
самоподпалване
с поглед
и инфантилното желание
да наблюдаваш мъртъв
вината на живите
гузното им извинение
пред гроба ти

роден сред крадци
непрекъснато крада
от себе си
увивам се в ръждива мрежа
и сам се предавам
за вторични суровини
вдървен и усмихнат
с добре измити зъби
така посещавам отвъдното
по няколко пъти
на ден

не кокаин
тук смъркам пръст
и ефектът е поразителен
няма пространство
няма струнна теория
която да не съм просвирил
внимателно
със своя телен лък

не става дума за революция
признавам силата на силните
богатството на богатите
красотата на красивите
тяхното право
да умрат последни

пръв ще им поискам
автографи
отвъд

 

 

 

 

 

Извинете се, проф. Кьосев

 

проф. кьосев, следва просто в прав текст да ми се извините

вместо както обикновено да обяснявате

извинете ми се, проф. кьосев, и после ми обяснявайте.

 

 

 

 

 

Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия VІ

 

Сънувам този кошмар
Завещан от отците ни отново
И отново теологията е
Сега в машините

Робоплъх разиграващ
Усъмняване в свободата на волята
За да може да пише анонимни писма
Ако организмите наистина са лишени
От свободна воля можем да ги
Манипулираме мисли той

Какво значение има
Дали невронът се възбужда
От друг или от имплантиран електрод
Свързан с дистанционното управление
В ръката на член на цк на бкп председател
На сбп ницшеанец орфик от епохата
На възродителния процес

Плъхът всъщност се наслаждава
На експеримента когато членът на цк
Натиска бутон на дистанционното
Той желае да свие наляво
И свободно свива

Той има свободна воля
Да играе анонимни автори
От края на хх век ето
Той иска да свие наляво
И свива наляво

Това не доказва ли
Че има свободна воля

Детерминизмът и случайността
На играта без остатък си поделят
Мазната баница свободата е излишна
Троха невронните събития свидетелстващи
За свободното взимане на решение изпреварват
С няколко милисекунди осъзнаването
На свободния избор

Но той продължава да използва
Остарелите понятия на негативната
Теология за да продължи играта
Оператор на дрон нищо не издава
Загубата на свободна воля освен
Лек метален вкус в устата

За да ти повярват трябва
Да имаш автентичен глас
Тази илюзия която разиграваш
В изборната секция мола
И на брачния пазар

Лявата полусфера
Да не знае какво прави дясната
Предпочиташ да се подлагаш
На по-дълга колоноскопия
Задоволяваща всички
Твои аз които да сме

Хормоналната система
Секретира обилно кортизол
И бетаендорфини макар да боли
Поне едното аз не е създател

Азът е въображаем разказ
Като нациите боговете парите
В асиметричен конфликт използващ
Ръкописа на студентка която чукаш
За човешки щит пред играта
На анонимните ти аз

Марионетките никога
Не стигат до колизия
Една с друга

 

 

 

 

 

Към двойното счетоводство на проф. Кьосев

 

бях забравил за обидата, нанесена ми публично от проф. кьосев

но въпросът, който поставя венци арнаудов, е принципен:

защо в единия случай (случая господинов) обидата „не бива да се подминава“, а в другия (случая сабоурин) самият проф. кьосев я нанася, наричайки ме напълно непредизвикано „самовлюбен глупак“ – и подминава?