Истината е затлачена от опосредствания – институционални, мафиотски и т. Н.
Истината е събитийна, непосредствена, но там не може да се обитава
Непосредственото unmittelbar immediately е недостъпно както за боговете, така и за простосмъртните, хьолдерлин
Нещата тръгват от киркегор – той акцентира скока, непосредственото
Докато за хегел дори “тук и сега” са цитати, медиации на сложни комплексни структури, които не си даваме труд да изследваме
Възвишеното е непосредствено, без медиация
Но капиталистическото възвишено се прокарва през стоковата форма
Формата е възвишена, опаковката на стоката е възвишена – майната им на съдържанията
Няма нужда от херменевтики, от интерпретации
Истината е в пазара
Там няма идеология
И в това е заблудата – липсата на идеология е висша форма на идеология
Но да просвещаваш капитализма е глупост, той е култово божество, магия
И с писателите на капитализма е същото – те са успешни, място на обмен, на калкулация, плейсхолдъри на читателски очаквания. Писателската суверенност морфира в съсиреното нищо на популизма. Пенчо Славейков сигурно ще е изненадан
Какво да им разискваш съдържанията, потребителната стойност, която капитализмът презира, не се интересува от нея – не че я няма
Кой ще отрече търсенето, потребностите, задоволяване на нужди – все свързани с потребление
Но капиталът се интересува от самовалоризация на стойността, не от задоволяване на нужди и дори не от производство на блага
Обектът на желание е divided , раздвоен, разделен, паралакс – и така вкарва в заблуждение
Освен това е опосредстван от обект-причината на желание, тоест спънката, препятствието, което е двигател на желанието, винаги нереализирано
Но тоталитарният дефицит пречи да разгледаме ефектите на паралакса – капитализмът е движен от оскъдицата, конститутивната загуба на обект, той е друг вид невротизъм
Обект винаги представен като изгубен няма как да съществува, да е налице
Това е Реалното на обекта, реалното на желанието, както се изразява Лакан
но психоанализата е за задоволените. За едно изобилие от обекти, които са паралактични
само оттам може да се види, че се тръгва от загубата, от оскъдицата, от неудовлетворението
капиталистическите играчи точно това демонстрират – липсата, а не лукса, върху който са стъпили
но на бедните не им се вярва – искат мерцедес, а не изгубен обект на желание
дай ми ти солунската митница, а после говори за психоанализа
и в това е комедията на паралакса
богатите са бедни, бедните искат да са богати
успешните са неуспешни, неуспешните искат да са успешни – порочен кръг, перипетии на капитализма и на психоанализата
истините са излишни, лукс, който трябва да си спестим, за да се движи капиталистическата акумулация
какво може да се противопостави на успешния, на възнаградения? Нищо, самото нищо на всички успехи и донации
силата на капиталиста е в това да се самокомпрометира чрез нищото
от нищото през нищото към нищото – в това е хегел
нищностната основа на нищностния проект nichtiger Grund des nichtigen Entwurfs– Хайдегер е казал същото
успешният Коелю сам си създава проблем, когато изведнъж се притеснил от лошите ефекти на Джойс-писането
нещо не е наред с Коелу, нещо не е наред и с Джойс, сигурно не е наред и с писатели на оскъдицата като Кафка или Бекет
нещо не е наред със света – безсмислено донорство на смисъл
не е наред и с книгите за хари потър
патерсън пише книга за убийството на стивън кинг – не е наред и с двамата
класификацията на нередности е друга нередност
не е наред и с реда на нещата и заплахата от фашизиране на този нередовен ред – една неолиберална реакция: спасение за реда или за нередностите – няма спасение
има спасение, но не за нас. Но тогава комично спасение за Другия, който не съществува, за инстанцията на Другия, която не престава да функционира
с това ли сме заети – да разгадаваме безуспешно желанието на Другия. Защо, след като той не съществува? Освен тези мизерни институции, мафии, медиации
но психотизмът не се забавя, когато се приближим твърде до Другия, до истината, която е с формата на фикция. Другият е сембланс и в това е нашата фетишистка игра и дезавуиране – много добре знаем, но въпреки това…
добре, истината, непосредствената незабавна истина
и тогава пак лъжеш, лъжеш посредством истината – капитализмът го прави по-добре
защо ми казваш, че някой си е никакъв писател, за да си помисля, че е някакъв, след като наистина е никакъв?
стоката и спектакълът – когато идеалната стока засрещне идеалния спектакъл, светът ще престане
мойсей е с обрязани устни, пелтек и т. Н. Брат му аарон е негов пиар
ние сме желания на други желания, колонии на други колонии, пиари на други пиари
няма послание в нищото на откровението
или има – трупайте, акумулирайте – това са мойсей и пророците
капитализмът е ретроактивна илюзия за своя безпроизходен произход
той е мениджмънт на следствия, на ефекти, не на причини
обрязани устни, обезглавени крале, фалиращи капиталисти- тяло без органи и органи без тяло
нощта на света
детето е мъртво и свещта се накланя, за да го подпали. Татко, не виждаш ли, че горя?
бащата да се събуди и да спаси мъртвото дете или да продължи да подхърква в животоспасяващия сън за сина си
това е изборът и той е цитат
цитатите скриват пътя, пътят се състои от цитати
vs. archives 