vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Из „Ектения“ на Златомир Златанов

 

 

провинциалната враждебност
към мигриращите птици
артистичните импулси изтощени
в момента когато договора им се оформя
в дългосрочно изтичащи лицензи
алиансът между политики и естетики
в шемета на шопинг-терапевтики
глобалната репресия на капитала
в миража за всеобщо благосъстояние
да се проваля
левите движения самоизнудвани
в опазването на статуквото
биополитики на здравословна хигиена
под форма на манипулиран мениджмънт
скандалните рецесии и кризи
в котиране на деструктивни оптимизми
метафизичните субстанции натирени
от кафе без кофеин и безалкохолна бира
безпомощните анализанти на дивана
опитващи се несъзнаваното да прихванат
върху сцената на травматична травма
която за присъствието
на едно отсъствие ще плямпа
неизповедими общности без облици
да драскат по генеалогически прозорци
и враждуващи поетики относно
благоволението безвъпросно
кой ще регистрира принцесата на бала
преди да се превърне в патка изкуфяла

 

 

Възможен е друг свят
макар че Другият не съществува
и всички тук сме поданици на тук
макар че тук е описание без място
на неуместни съпротиви
срещу постмодерните империи
в картография от линиии на бягство
и потоци на самоколонизиращи се
работници без документи
обезценяването на труда
в мрежите на дигиталните мошеници
офшорни корпорации
прекупващи легални форми на живот
в грабежи безогледни
и злощастните перформативи
където силата на правото
се деформира в правото на сила
шенгенски острови на свободата
в гротескната картина
на пословичния бик
вълните цепещ с препохищавана
на широкия му гръб Европа

 

 

 

 

 

Марианна Георгиева „социални работници“

 

моля те, прекрачи прага на историята и ела да ме вземеш
от афганистан, от чили, от камбоджа, от гроба на фидел кастро,
от отломките на омразата, кладата, в която всяка вечер нощувам,
лозунгите, които ще напиша по улиците на париж, по булевардите на москва
внимание, моята кожа гори, няма глад, нямам глас,
като одрано животно, никой не знае защо останало живо, съм,
моля те, ти, който ме държа при глада, при мизерията, при тишината,
ела,
виж – с маркери съм написала по тетрадките,
с графити съм издраскала по стените,
с нокти – по меките повърхности на тяло ми
моята кожа гори,
социалните ми възможности на продавачка, на проститутка, на миячка
на училищните коридори, на курва по дискотеките, на уморена жена у дома си, приключиха,
моля те, ела с упътванията си за интеграция, национализация и еманципация,
с нежния си глас, бъди ласкав с мене, нека, когато умирам
ти бъда полезна, може би е утеха, че мазнините на моето тяло,
станали на сапун, могат да мият твоето,
виждаш ли, ние все пак се обичаме

 

 

 

 

 

Убийството на Малкълм Х

 

Най-големият комплимент, който мога да получа, е да се каже,
че съм безотговорен, защото под отговорни се разбират негърски
Чичо Томовци.
Малкълм Х

 

Безотговорен според говорителя на полицията
Ти беше абсолютно безотговорен в деня на смъртта си
Зимен следобед голямата бална зала в одюбон където са
Свирили дюк каунт чък сватби бар мицва абитуриентски
Балове събрания на анархосиндикалисти с изглед към бродуей
Пътят към спасението изисква да отхвърлиш името на господаря
Хадж от другата страна на улицата допотопна градинка с катерушка
От времето на стария режим където полицията демонстрира присъствие
По време на събранията на muslim mosque, inc. но не и днес в деня на твоята
Безотговорност петимата се качват в кадилака в посока george washington
Bridge моста на бягството от мястото на екзекуцията ти залата за танци
Редиците сгъваеми дървени столове тежките балтони нареждаш лично
Никой да не бъде претърсван петимата по план заемат местата си трима
На първия ред двама отзад за отвличане на вниманието на охраната
По изключение сам на подиума в нарушение на протокола
За сигурност виждаш как някой става от първия ред
Тръгва към теб отмята пеша на балтона и черният
Брат вади рязаната си пушка

 

 

 

 

 

Из „Ектения“ на Златомир Златанов

 

 

и ти ще трябва да избираш

 

между абсолюта на кръга
и Голямото Отвън извън кръга
но всъщност в него
измежду странни чужденци
и чужденеца в теб
на интимно отчуждена травма
какво от туй че като чинии се трошим
и акробатът се превръща в клоун
мухата в стъкленицата жужи
и хамстерът превърта сферата
на звезден фитнес
неизчислимото не се брои
и грешката не е нито в нас
нито пък в звездите
сферично отчаяние на светове
в отхвърленото знание за абсолюти
с довода на циркулярни аргументи
връщащи това което сам си вложил
и чужденецът в теб загробен
как след смъртта ти безнаказан се измъква
той няма нищо лично против теб
защото ти си само средство
на мигриращите гени
при обстоятелства мигриращи
на вечна катастрофа
в царството на средствата без цели
и лудия купон на погребалните агенти
които панически разграбват
бутици със сезонно намаление
по брега на Хадес

 

 

 

 

 

Венцислав Арнаудов „всеки Септември, в края на Юли или началото на Август“

 

Георги Касабов remix

 

първо:

уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви

изкачвате Бузлуджа всяка година

Закичени с рози
пеете песни
с музика – барабани и кларинети

в черните си казани варите телата на децата от Лим

триете опушените си пръсти в мазните си фишеци

и заспивате до Хаджи Димитър

после:

стари и млади –
се спускате всички отвред
– като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове –
с викове
с вой
политате надолу от Бузлуджа всяка година
без ред

прегазвате децата от “Индиго” и плюете на посинелите си пети

и всякога:

изтръгвате гласа на Божия син заедно с гръкляна и пироните,

изгаряте кръста и крещите мир да е, че ще има жертви.

 

 

 

 

 

Към завистта на бедните 2

There’s class warfare, all right, but it’s my class, the rich class, that’s making war,
and we’re winning.
Warren Buffet

 

богатите в бг литературата станаха още по-богати

класовата война на богатите срещу бедните, наречена мирен преход, се изостря

богатите печелят

продължаваме напред

 

 

 

 

 

Политика и поезия. Теологополитически тези

 

1. Политическата поезия служи на двама господари, от които по-силният е реалната политика.

2. Реалният господар на политическата поезия заличава разликите в употребите й от страна на неолибералния академичен постмодернизъм, от една страна, и литературната нова левица, от друга.

3. Доколкото е същностно анархистична, поезията допуска политическото единствено като негативна дистинкция спрямо всички форми на статуквото.

4. Както в модуса на академичния постмодернизъм, така и в този на литературната нова левица политическата поезия е ключова съставна част от статуквото и крепящата го реална политика. Въпрос на обозримо биологически време е политическата поезия да осребри поезията в реалната политика.

5. В този смисъл поезията, в която вярваме, е по дефиниция радикално аполитична.

6. Политическата поезия служи на княза на този свят, на чийто край се уповаваме.

 

 

 

 

 

Из „Ектения“ на Златомир Златанов

 

 

∞

 

Това е средата на света защипана по края
от дъгата на Завета в обратното броене
и призракът на кораб потопен наполовина
неясно дали пропада или се надига
хипнотизиран от мига режим на бдения
и сборищата на twitter-трубадури
популисткият презапис на жабата в принцеса
и дамите на куртоазната любов
в разгръщане на студенокръвното ветрило
и без да стане ясно дали това е
консумация на флирт
или визиране на химен

 

Това е омфалос на свят в режим на перфорация
това е мантрата на ОМ в халюцинация
тибетски дисни-ленд на позволени инкарнации
това е сляпото черво в режима на виталност
това е сляпото петно на Погледа
в режим на визуалност
визионерства слепвани с монтажна пяна
откритост към радикалната случайност
на оголената плът зад телени прегради
взаимното изчезване на бог и на човек
влечението към смъртта с борбата
за признание в света заклещени
това е пъпът вързан на пиратски възел
в прекосяването на фантазии за съпротива
в които обръчът се възпроизвежда стегнат
невротични избори на разхлабената примка
червата на един последен бог провиснали
в бесилка за последния човек
и съвършените слуги на нищото
затъващи в хипер-активност
за да не допуснат радикалното деяние

 

 

 

 

 

Из „Ектения“ на Златомир Златанов

 

… О ний сме нищото за да станем всичко
кибер-сенки на вечни пролетарии
бунтуващите никога не са измамени
от миниатюрните пролуки
в една и съща масивна кастастрофа
записът в сърцето на невъзможното-Реално
непреставащ да не се записва
законите деактивирани с таен код
на месианските предчувствия
пълзящи контрареволюции
във вътрешно изключване
тъй както нощта оттегляща се
е липващият термин за идолите на деня
без да имат нищо общо помежду си
розовобузестите херувими
със зъбен кариес и едрогърди
секретарки с профилактични сутиени
сталинската комуналка от стени във Фейсбук
маркиз дьо Сад преди да мастурбира
срещу купищата златни лири
задомени проститутки и разведени мъже
които няма кой да ги издуха
анонимните алкохолици замесени
в публични скандали
боксьорите без секс държани
в подготовката за мача на годината
кризите на капитала като повод за молитви
комисии които насърчават приемане
под масата на комисионни
купони на куфеещите юпита
в които изтласканото се завръща
неспособно да се припознае
собствените имена колонизирани
във вреслива нарицателност
където Маркс не е марксист
и Лакан не е лаканианец
звънлива празнота с крепежни панти
изкъртени от множества невъдворени
готическият пънк на смъртни маски
миленаристки кукли паднали зад шкафа
изповяданите сделки на мумии и пирамиди
в спа-центрове на метафизично отчаяние

 

 

 

 

 

Из „Ектения“ на Златомир Златанов

 

… самоинтерпретираща се меланхолия
в архивите на светещите въглени
и липсваща история на пяната
репродуктивни футуризми
в сигнатурата на първородство
момичето на Дельоз в линии на бягство
от n-1 сексове в план на иманентност
отвлечено от едиповски вампири
светата Дева ставаща момиче
след раждането на Христос
в отместено пост-благовещение
където ставането жена-поема
произвежда универсалния език-момиче
през въртящите се врати на металепсис
руините на амбиции имперски
земя която се открива за да се затвори
в светски амбиент на частни паразити
борсовите Термидори
и бонапартизмите на реставрация
в глобална тавтология на иновации
парите с вездесъщност
на кръвта Христова
закъснялата преценка
в спектъра на светлината
пунктирите трансисторически
в закона на земята
и на обточените брегове
заради трафика на океана
сводници на фетишистките представи
и маржове с хазартни визии
на паричните потоци
и машинизирани желания
потиснатата класова борба
зад хедонистките утопии
спонтанна пропаганда
на култа към разменна стойност
с фантазии за контрол
над планетарната инфлация
растеж с обратен знак
на имагинерни нарцисизми
когато Алиса пред огледалото застане
и срещне в него Хъмпти-Дъмпти
идиотизмът на глухонемите планети
в бесовство на кибер-пънка
влеченията имащи за цел пропускана мишена
в поддръжка на нечовешко наслаждение