vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Безспорните наследства

 

след „Сърцето не е създател“ и „Там, където не сме“ „Спорните наследства“

третата част на флирта с негацията, изхождащ от твърдото ядро на позицията на статуквото

три текста за Георги Господинов в „Спорните наследства“ на Бойко Пенчев

безспорните наследства на рентиерите на 90-те

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Пацкуаро, Мичоакан, юли 1938 (продължение)

 

По-късно всички идват тук стичат се в тълпата с цвят на сепия
В кожух от пепел дим и сажди тъмни и смугли захарно белите петна
На черепите някой и друг гринго администратор касинка с кръст вдовица
В колониален траур перхидролен клоун бели якички в кафявата пръст всички
Идват тук агента на енкаведе надига стакана с текила на писалището подарък захарен
Череп с пурпурен надпис на челото сталин скрития от шапката поглед охрата
На полуотворената уста казва истината ядохме пепел като хляб утопията
Изградена в деня на мъртвите в пацкуаро мичоакан базалтовите устни
Зреещи жита на мъртвите до октомврийската революция
Рождения ми ден остават броени дни всички идват тук
В тълпата с цвят на пепел

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Пацкуаро, Мичоакан, юли 1938 (продължение)

 

Възглавница от пясък на наносите
Мирен преход точка на закотвяне скъсване
С това което е късносоциалистическият реализъм
На капитализма на сърцето което не е там където не сме
Съдрани пластове плакати латентното корпоративно съдържание
Комерсиално орязан златен век в една отделно взета страна акта на експроприация
На приватизаторите на обективната случайност в рамките на олигархичния
Държавномонополистически етнически модел класова борба с вкуса
Листа аматъл оголеното дърво на кръвта ацтекски сюрреализъм
Превод в проза на поезията трябва да се прави от всички
Продължаваш да вървиш сред преплетените коренища
На върби на които си виждал само върховете
Да стърчат над оттеглилите се сега води
Неведомо защо след толкова години

 

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Пацкуаро, Мичоакан, юли 1938 (продължение)

 

Сюрреализмът друсане с пейот влизаме
В тропическа градина на удоволствията пълна
С маймуни идоли кактуси мравояди секретаря отправя
Запитване до френските другари относно отношението ми
Към троцки в partisan review четем не само независим от сталинизма
Но и искрени симпатии към петия интернационал корпорацията
Предпочита играта на сигурно с опорната точка сталинист
От славните времена на битките с предизвестен край
Със съюза на българските писатели френската
Компартия нарежда бойкот на проявите ни на
Мексиканската сервираме им андалуски
Помияр те отговарят с празнично
Слово по случай 24 май

Последен излет до пирамидите
В шочикалко последна редакция
Пикник на ръба на замръзналото езеро
В кратера на попокатепетъл превод на фрагментите
От руски на френски препис на зеления ръкопис на пишеща
Машина еуфория от национализацията на петролните находища
Строителни работници пратени да охраняват лекцията ми афазия
Абсолютна лоялност подобна на съпружеската между тетраграматона
И народа троцки е равно на фройд другарю бретон малък прозорец
Отворен към отвъдното онзи следобед ми предложи да напишем
Заедно манифеста на нова социална поезия

 

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Пацкуаро, Мичоакан, юли 1938 (Първа редакция)

 

този вой, който прекъсва величествените ти разсъждения на слон
Октавио Пас

 

Това е сюрреалистичното място пар екселанс колекция
От кактуси грамофончета бел де жур изкачване на пирамиди
На кетцалкоатъл в шочикалко пикник на ръба на замръзналото езеро
В кратера на попокатепетъл женските божества от чупикуаро с очевадни
Гениталии троцки скептичен спрямо неосъзнатото като оръдие на труда
На революционното социално освобождение в доджа му се скарваме
На френски шофьора не разбира нито дума революционното
Независимо изкуство се разтваря в живота Манифеста ни
Написан със зелено мастило надлъж зеления люспест
Гръб на пернатата змия от една страна фашизма
На пазара от друга фашизма на автохтонната
Родна византийска красота

Мексико и Манифеста ни
Борба с капиталистическия реализъм
Шочипили и коатликуе той бог на войната
И поезията тя богиня на земята и насилствената
Смърт агаве впито в червена девствена почва ацтекски
Марксизъм пети интернационал експроприация
На петролните компании и приватизираната
Литература на 90-те мексикански ландшафт
На живот и смърт

Допускаме наличието на определено теологически закрепено
Основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света
Калокагатийния златен фон на византийската естетика крепяща една дълбинна
Геополитическа ориентация имунизирана сякаш спрямо възможните обрати
В самата ориентация диагностицираме неизбежната тъга на историка
Писателя чийто избор на похват се състои
Във вчувстване в победителя

In utero на родината
По това време бяхме в мексико
Под зелен тюл на устата ти златка
Cetonia aurata голота на манекен покрита
С цъфналите гениталии
На Victoria regia

Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата
На всекидневния опит и на станалите вече отчетливи избори на жизнена траектория
В преполовеното пространство на съответния персонален преход или може би тъгата
На похвата е поредната хитрост на разума, който използва похвата на тъгата, прилага
Тъгата като похват не предполага ли тази апликация на меланхолията на свой ред
Своеобразно похватно вчувстване в потребността на победителя да се разтовари
От вината с която го натоварва неговата лесна твърде лесна победа
Тъгуващият човек в крайна сметка е красив и тази естетическа
Идеология на тъгата е вялото сърце на сумрака отчаяло се
Да улови мимолетното проблясване на образа на времето
В неговите теолого-политически измерения

Празна трансценденция нищото
На откровението полагащ характер
На негативността сюррералистичната алегория
Лишения от свят нихилистичен опит свързващ се
Първо с постулатите на комунизма после идва рутинизирането
На революционните импулси опита се освобождава от програмата
На световната революция протест срещу господството на фатума
Номоса природонаучния детерминизъм акосмичен бунт
Révolte pour la révolte красотата блясъка на природата
Зазиждат трансценденцията природните закони
Превръщат новото в предопределеното старо

Политика и анална пенетрация
Литература и академия използването на академични форми на власт
За осигуряване на литературен успех посредством контрол върху представянето,
Оценяването и бонифицирането на литературната продукция при пълнота съвпадане
На произвеждащ и оценяващ началото на една все по-откровена рентиерска фаза
На постмодерния академизъм отговаряща на окончателната консолидация

На мирния преход от държавномонополистически социализъм към де факто
Държавномонополистически капитализъм налагането на картелен контрол върху
Представянето, оценяването и бонифицирането който има за цел забулването
На очевидния продуктивен спад неговата институционална компенсация Тази
Компенсация е картелна, разчитаща на контрола върху специализираното описание
На състоянието на литературното поле, и рентиерска доколкото не се базира
Върху продукция която да е в състояние да издържи на свободно съревнование извън
Академично-корпоративната мрежа на контрол описвана като неолиберална Тя е също
Толкова пазарна, колкото олигархическият модел на българската икономика

Най-успешната форма на колаборация
Между литература и власт попокатепетъл
Замръзналото езеро в кратера кръвта
Пулсира досами окото с шум
На майка ирис на мъглата

Политическия потенциал на еротизма vs.
Меркантилизация на родни фетиши световно изложение
На изкуствата и технологиите приложени към аграрната тъга
Вляво от айфеловата кула павилиона на шпеер с монументална
Гола увенчана тевтонска двойка вдясно работник колхозница
На мухина по ескиз на борис михайлович иофан първия
Дом на съветите дом на цик и снк на ссср увенчан
От красотата на звездата на мерседес

Психиатризация на протеста срещу корпорацията
Изродена литература реч за кунст и политик
На партайтаг патологията обсценността
Лудостта на лошия вкус

(…)

Манифеста ни написан със сока
На сукулентите надлъж зеления люспест
Гръб на пернатата змия от една страна фашизма
На пазара от друга фашистката автохтонна
Родна византийска красота

Междублокова градинка от стария режим
Островче на свободата между панелки апетитна
Хапка в полите на южен парк отдавна вече не градим
Нищо не вдигаме тържествено знамето само браним между
Блоковото пространство в което да отпразнуваме бар мицва
Прекрачване на границата между изгубения рай на детството и
Закона въвеждането в закона на отците сведен до една единствена
Повеля безусловната свобода от княза на този свят след всички
Провалени революции бунта на порастването изход

От самопричиненото непълнолетие прекрасните смугли русокоси
Момичета предстои им да научат че всъщност в затвора няма любов
Че липсата на свобода е като лекар, който те кара да мастурбираш пред него
И в допълнение непременно да получиш удоволствие адът е най-светлото място
Сивият фон на който любовта е снимка с номерче малко след полунощ, след като ни
Съблекат голи и мъжът не може да бъде спасен дори от вас защото е лишен от свобода
В мрака на раздигането на масите чуваме горе плющенето скален орел разкъсва
Змия кацнал върху цъфнала кърваво опунция избуяваща върху островче
Насред високопланински води науатълски глиф междублоковото
Пространство където Марина става на тринайсет

 

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Пацкуаро, Мичоакан, юли 1938

 

Политическия потенциал на еротизма vs.
Меркантилизация на родни фетиши световно изложение
На изкуствата и технологиите приложени към аграрната тъга
Вляво от айфеловата кула павилиона на шпеер с монументална
Гола увенчана тевтонска двойка вдясно работник и колхозница
На мухина по ескиз на борис михайлович иофан първия
Дом на съветите дом на цик и снк на ссср увенчан
От красотата на звездата на мерседес

Психиатризация на протеста срещу корпорацията
Изродена литература реч за кунст и политик
На партайтаг патологията обсценността
Лудостта на лошия вкус

 

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Пацкуаро, Мичоакан, юли 1938

 

Мексико и Манифеста ни
Борба с капиталистическия реализъм
Шочипили и коатликуе той бог на войната
И поезията тя богиня на земята и насилствената
Смърт агаве впито в червена девствена почва ацтекски
Марксизъм пети интернационал експроприация
На петролните компании и приватизираната
Литература на 90-те мексикански ландшафт
На живот и смърт

 

 

 

 

 

 

Октавио Пас „Орел или слънце?“

 

Почвам и почвам отново. И не напредвам. Щом стигна до фаталните букви, писалката отстъпва – неумолима забрана ми затваря пътя. Вчера, облечен в генерално пълномощно, пишех с лекота върху всеки наличен лист: парче небе, зид (неустрашим под слънцето и погледа ми), ливада, друго тяло. Всичко ми служеше: почерка на вятъра, на птиците, на водата, на камъка. Юношество, целина, разорана от фикс идея, тяло, татуирано от образи, сияещи белези! Есента пасеше големи реки, трупаше блясъци по върховете, ваеше изобилия в Мексиканската долина, безсмъртни фрази, изсечени от светлината в чисти блокове почуда.
Днес се боря сам с една дума. С принадлежащата ми, с тази, на която принадлежа: ези или тура, орел или слънце?

 

 

 

 

 

Октавио Пас „Уастекска дама“

 

Обхожда бреговете гола, здравословна, току-що излязла от банята, току-що родена от нощта. На гърдите й горят бижута, откъснати от лятото. Слабините й са покрити с увехнали треви, сините, почти черни треви, които растат по ръба на вулкана. В корема й орел разперва крилете си, две вражески знамена се сплитат, почиват водите. Иде отдалеч, от влажните земи. Малко са съзрелите я. Ще разкрия тайната й: денем е крайпътен камък, нощем река, течаща по хълбока на мъжа.

 

 

 

 

 

Култът на Сина. Епилог

 

след като посочих, че „критиката на патернализма“ е всъщност култ на Сина, известен под името ГГ

и че като литературен историк си позволява грубо да изопачава документирани изказвания, върху които гради подвеждащи умозаключения

вече не съм приятел на доц. д-р Елка Димитрова

продължаваме напред