vs. archives

 

1.2. Неизличимото родилно петно на естетическата автономност е социалната афункционалност, простичко казано: нейната безпоследственост. Всеки автентичен авангардистки проект по необходимост изхожда от оголването на генеалогическата връзка между автономия и безпоследственост. Авангардитският пробив предполага разцепването на сиянието и привидността на автономната творба и на осигуряващия блясъка й силов гръб на държавно-пазарните институции. В последователните докрай анархистични форми авангардът отрича едновременно автономната творба, автора като автономен субект и сферата на естетическото като автономна в нейната цялост. Това е пределната точка, в която обективно са налице условията за мигновено гладко преминаване на авангардистката интенция в нейната противоположност в лицето на къснокапиталистическото общество на спектакъла, в което всяка автономия е де факто винаги вече напълно интегрирана в пазарно-медийния континуум. Парадоксално точката, отвъд която субектът на авангардистката акция няма възможност за завръщане от сцената на интегрирания спектакъл, съвпада със субективния пароксизъм на преминаването отвъд всяка форма на иманентна автономност, преживявано като пределна степен на трансцендираща всичко нон плус ултра – в крайна сметка: трансцендентна – свобода. Сцената на тази трансцендентност е асоциалната душа. Трябва да удържим авангардисткия залог и неговото трансцендентно обещание отсам тази точка of no return в свободата като социална автономност, проверима и отговаряща в публичната сфера.

(to be continued)

 

 

 

 

 

 

1. Автономността на изкуството е незавършен проект. Аура без автономност е симулакрум.

1.1. Отстояването на автономността на изкуството като предстояща за полагане работа изхожда от допускането, че тъкмо фактът на необратимия в обозримо бъдеще провал на социалната революция захранва контрафактическата потребност и усилие по учредяване на форми на еманципация от императивите на мирния преход, подменил революцията. Едногодишният опит на Нова социална поезия, чието учредяване сложи край на един близо 20-годишен мирен преход в литературата, показа на бърз кадър, че отказът от отчетливо очертаната автономност спрямо обществото на спектакъла е ключово условие без което не може на безспирното по-нататъшно възпроизвеждане на обществото на мирния преход. Необходимият извод от този опит е радикализацията на естетическата автономност като последен публично верифицируем гарант срещу оттичането в етически неприемливия многолик промискуитет на мирнопреходното anything goes with anybody под светлините на рампата на неспирния спектакъл.

(to be continued)

 

 

 

 

 

 

По Кева Апостолова

Ти си сам самолет цистерна
Със стоманеносивите си пера покриваш
И под крилата ти има прибежище за смъртоносни
Ята бял кит гостоприемник телескопичната щанга
На фалоса ти ни зарежда във въздуха това не е учение
Застиваш огромен над нас чуваме чудовищното боботене
Отгоре молим захранващата щанга да не се скъса
На ръцете ни подигаш да не би да препънем
О камък ногата си сам над алчните човки

 

 

 

 

 

 

Между презентацията в сп. „Егоист” и появата на формацията, представена за първи път в него, имаше гратисен период, в който бяха казани доста неща за Нова социална поезия и лично за мен. С този текст приключвам гратисния период.

1. Името „Нова социална поезия” е изцяло мой интелектуален продукт. „Нова Асоциална Поезия” е типична брандова параномазия, типичен Panasoanic, паразитиращ върху чужд интелектуален труд без грам автономно въображение.

2. „Манифест на новата социална поезия” е написан изцяло от мен, изключая точка нула, написана от Васил Прасков и редактирана стилистично от мен.

3. Публикацията в сп. „Егоист”, последвана от изрични уверения в дружелюбност към Корпорацията, включително и като работодател, недвусмислено показа крайната цел на асоциалността: мирно съвместно съществуване с академизма и лайфстайла.

4. Гражданската ангажираност със защитата на „Да, България” всъщност е платена публикация на служител, намиращ се в отношениe на шеф-подчинен с кандидат-депутат на партията.

5. Щамът на българската асоциалност е както роднинско-приятелски и аграрно-любовен, така и пряко хонорарно зависим от академично-корпоративна структура.

6. Форсираната бройкаджийска масовизация, обличана в реториката на теологията на любовта, иде да прикрие топлото роднинско-приятелско тяло на асоциалността.

7. Обикновената бг асоциалност, криеща се под маската на теологията на любовта, вече взе първата си жертва – усилено ни уверяват „единствена” – непосредствено след учредяването на формацията.

8. Изключването на главния организатор на асоциалните маси показва ясно истинското лице под теолого-любовната маска. То е лицето на обикновения присвоител на чужд труд.

9. Разкрачването между желанието за радикалност и промискуитетното anything goes with anybody освен теолого-любовно изключения „единствен” е прекалено широко, за да е почтено. Радикалност без врагове в една автономна сфера, каквато трябва да е литературата, е жалък симулакрум.

 

ВЛАДИМИР САБОУРИН, София, 16.06.2017

 

 

 

 

 

 

Утре, 12.06.2017, ще бъде подадено заявлението за регистрация на Нова социална поезия.

В 12 без 5 успяхме да спрем превръщането й в поредната платформа за рецитации, неуморна културна индустрия, трамплин към сп. „Егоист”.

Излизаме в заслужена лятна ваканция, пожелавайки на нашите автори и читатели да си отдъхнат след обсесивния трейнспотинг на бройките през последните няколко месеца.

Нова социална поезия е бавен проект, мислещ в десетилетия. Ще демонстрираме това с Брой 8, който ще стартира на 1 септември.

Хубава лято!

 

 

 

 

 

 

На Иван Маринов

Тръгнахме от марсилия
Бретон клод леви строс и аз
Когато бенямин бе задържан
На френскоиспанската граница
Интернираха ни в мартиника седях
40 дни в лагера преди да ме пуснат
Да замина за куба моята родина

(По материали на уикипедия)

На стария карго кораб всъщност
Бяха също виктор серж и ана зегерс
След прекосяването на океана
Две години стерилитет при робините
Слънцето втвърдява земята като камък
Ламаринена маска срещу ядене
На захарната тръстика

Концентрационен лагер
Някогашен лепрозорий
На островчето
Pointe rouge

Търсещите убежище
Разпространяват революционна зараза

Блажен е този, който
Пристига у дома потънал в сън
Студеното небе на залеза
Над софия е раят
в който се пробужда

Това да съм негър не е камък
Запокитена глухотата му срещу глъчката на деня
Това да съм негър не е левкома мъртва течност
Върху мъртвото око на земята
Това да съм негър не е кула
Нито катедрала

Мраморна плоча
На калкан на панелка
Живял и творил
Потънала в стиропора на кръпка
Индивидуална изолация

Капитализма е
Строго индивидуално
Предприятие на високонадарени
Свободни творци

Настоявам на факта
Всички думи си остават провизорни
Шиболети с цел облекчаване консулските
Митническите формалности ще питам бретон
Дали иска да внесем промени

Ние ще променим тази литература

Най-сетне го докопаха прасетата
С вестника в ръка надаваш вой
За убийството на троцки

Празниците са опразнили
Небето над софия
Нека моловете разцъфнат
С милиони алени цветя
Революциите се отлагат
До идния февруари
Само някакъв негър крещи
На нечовешки език
В притихналата в очакване мъгла

Кажи ми как да се опазя
На път от лошата мисъл
Посоката е друга

Капитализма е религия
На успеха на най-добрия

Когато разбунтувалите се деца на буржоазията се изправят
Срещу полицаите от селата край рим
Аз съм на страната на полицаите

Слънцето втвърдява
Земята като камък ламаринена маска
Срещу ядене на захарната тръстика

Родината е там
Където няма да се върнем

Клайст натиска бавно спусъка
Ако S-Bahnа мине оттам
По същото време
Би било съвпадение

Месец по-късно capitaine paul lemerle
Акостира във фор дьо франс

Тропически дъжд истински
Бароков концерт по ръждивата
Каросерия колелата отдавна се въртят
Гротескно изметнати във въздуха на вълнолома
В чернобял спомен пяната на океана черупка на фосил
Под мастодонтния капак издимява със съсък
Мотор на зил

Морфин в марсилия
Хероин в търговище

В тишината на сиестата
Разрязала с ножици сянка и блясък
Пада играчка минава
Дух на предък

Дръпни само няколко пъти
Като внимаваш да проявяваш респект
И остави Romeo y Julieta No. 2
С тънък пръстен още топла пепел
Да тлее върху чашата прави това

Доста неолиберални бели умници очевидно смятат че интелигентният добре образован
Негър трябва първо да си замълчи а после да забрави прости и т.н. след като са го обругали
На негър или благовъзпитано са толерирали обругаването му

Не пичове

Ако това се беше случило в страната която финансира да сте неолиберални бели умници
Вече никога нямаше да имате чисто кредитно досие на неолиберални бели умници т.е.
Вече нямаше да бъдете неолиберални бели умници поради спиране на финансирането

Аз лично се ограничавам да не мълча благовъзпитано и да не забравям

Всеки път когато мислите че можете благовъзпитано и с добра воля да минете гърбом
Пред мен по-добре помнете това

Аз съм и ще бъда вашиа негър

Талашитен гардероб от стария режим
С поддали панти отваря двери на олтар
Безброй играчки богове деца
Обичащи ром пури сладко

Щом срещнете жена ми без мен обичате да казвате
Добре че можем да си поговорим без този луд
Нямам нищо против този местен римейк
На разярения бик

Та значи, бях почнал да казвам
Големият генерал на Просвещението
Toussaint l’Ouverture изкла до крак
Белите хора (като бели хора)

Да не остане нито един еполет
Върху раменете на негър заповядва наполеон
Не оставяйте нищо бяло зад себе си
Нарежда тусен

Праведният сред народите спаси
Нас лотреамон гений на съновиденията
Жената с конска грива глава опашка рога хана
Аренд червенокосата сирена на съня на ио
Алиса сгушила заека звездата в края
На всеки кантос познах пустотата
Приживе и останах там

Размахвайки бича опашка
Пред байонетите сняг на парцали
От изгоряла захарна тръстика
Над града и корабите в пристанището

Това са четирите бои
Любов революция познание съновидение
Вместо поп пика поет вместо дама купа сирена
Черната звезда на шварцшилд

Снежанка се събудила
Като мъртва

И ето

Жените на бордо са смугли
Светлоокия мъж се връща луд
Сред меките хълмове на швабия
Във френските плантации край сантяго
Господарките говорят френски
Робините йоруба

Освобождаващо скъсване
Във веригата на нещата яхната
От бог рогата жена кон
Върху хвърчащите листи
На библията на отците
Фибите на ио

Притежание на боговете
Вече не може да си роб

Съобщението за превземането на бастилията
Пристига през септември

Ида от сантяго
Където се спасих, измъкнах се останах цял
На югоизточното крайбрежие на куба
Душата ми остана там където са
Френските плантации за кафе
Французите презиращи испанците
Добри търговци на кафе и роби
По-добри търговци от испанците
По-изтънчени

И тъй

Добре дошъл
В похотта на тропиците
Бях на петнайсе беше
По-яростна от смъртта
Сладостта на разложението
Реалист съм искам
Невъзможното

(Тринидатски троцкист
Автор на черните якобинци)

Една безсънна нощ без видимо основание
Ще забележиш, че при паленето на чуканчето
Пламъка достига веждите ти

А течността се е оттеглила към дъното в летливостта
На всичко, което се изпарява

Слизаме към нощната река
Чакълът хрущи черните води
Жадуват мед богинята ще те дари
С годеница и жена

Слизаме към черните води
От тусен лувертюр до фидел кастро
Неразпознаваеми в предутринната дрезгавина
Същества солта на земята
Тук вечно мирише на застояла пикня
И циганите на сапун тук нацията
Очаква своя холандец месия в суичер
Малолетната си шехина малцинствена
Сватбата на тетраграматона с избрания народ
Черните води жадуват мед
Късно е вече

Wtf търсят fmcgта в поезията
Увековечаващи смъртта на еднодневката
В шеметния оборот на капитала

Икономическия фундамент на революцията
Търговията с роби собствениците на корабостроителници
И кораби от родния славен бордо

Светлина извираща от охрата индигото табака
Месести листа огромни стъпала блуден син обгърнал
Колената на сляпа старица зърна вимета буза на дупе
Круп на кобила надничащи от мрака годишни пръстени
Фаланги на захарна тръстика тя полага съсухрена
Ръка на шаман опипва да види
Завърналия се

Sic incipit vita nova
С твоите мъртви

Ида от ръждивата
Утроба в която майка ми ме донесе през водите
Изпъкналите ребра на шпангоутите бяха бебешка
Кошница в която бях пренесен
Вмирисан на окис и нефт

Тя влезе с мен деветмесечен
В желязното туловище след като по-рано
Свръх деветте установени ме бе носила
В себе си посинял от асфиксия
Насила изрязан от нея

Така тя продължи да ме носи
В друга утроба миришеща на окислен метал
Възпламеними фосили потеглил от самото начало
В последен курс за нарязване за скрап

В града обсаден от билбордове
Красотата е симетрия семейството спасение
Родината кръвта и почвата не лъжат препълнени
Стадионите кината затворите
Трюмовете на корабите

Овесено на куки пламти
Одрано животно корабен флаг
Слънце изгряващо зад гърба ни

Заминаваме
Наложена ни е забрана
До окончателната победа на мирния преход

В сиудад трухильо сънувам
Че съм емилиано сапата готвя се
Да посрещна, да почета подобаващо
Тусен лувертюр

Аз, владимир сабоурин, планирам лично да отменя едно-друго митологично повторение
В бг литературата наричано за пред хората и света литературноисторически закон

Кой ще щурмува лудницата ми
Хитлер или бретон кой
Ще ме освободи
Пита арто

Лудия не ни е вече враг

Иззад спретната витрина
На веганска закусвалня

Виждаш как пиер паоло
Целува в устата
Тежковъоръжен полицай
От софийските села

Зад гърба му бушува
Революцията на децата
На червената буржоазия

Манифеста влачен по улиците
Вързан за опашката на магаре чака ни
Съдбата на мартиника декрета
От 30 флореал година Х

Вече не е достатъчен кураж
Нужен е бяс камшична глътка свинска кръв
Заковаване на голо на еполетите с ръждиви пирони
Целуване на студените муцуни на доберманите
Заразяване с едра шарка блиндирани каляски
Рибата с вкус на удавени игра с кутийка за тютюн на прах
За смъркане дупка в усмивката църква превърната в амфитеатър
Наближава сезона на дъждовете

Празен танкер пълен
С 1300 тона морска вода
За баласт подпис изписан с мастило
Върху написаното с молив

Родината е там
Отдето няма връщане.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не проявявам интерес точно към този модел прахосмукачка.

Това трябва да е последното апостолско послание на стената ми.

Благодаря предварително за разбирането, че стоковото позициониране на религиозни продукти и непоисканите рекламни съобщения за тях на стената ми са строго забранени.

 

 

 

 

 

 

Утре, 5.06.2017 г., ще бъде стартирана процедура по регистрацията на Нова социална поезия.

След приключването й ще излезем с декларация, в която ще кажем как виждаме бъдещето.

Този пост е личен. С него искам да се извиня на всички, симпатизиращи на Манифеста, че допуснах нарушаването му от страна на хора, които се представиха в сп. „Егоист“ като лицето на Нова социална поезия.

Аварийната спирачка е дръпната. Вярвам, че грешката е обратима.

 

Владимир Сабоурин, София, 4.06.2017