vs. archives

Един поглед е достатъчен
За отключване на необратима верижна
Реакция в блиндираното ти сърце

Сигналът е получен около 04:10
Видеокамерата за наблюдение запечатва
Мига в който отвръщаш на погледа нагнетен
В обикновен бог от машина сгъстен въздух

Разлитаща се от имплозията глава
На глухарче пулверизирано стъкло клавиши
Втечнена пластмаса парцали метал овъглени
Разписки банкноти недокоснати от човешка ръка

Взривен като кучка ти си дългоочакваното
Любовно стихотворение на социална тематика
На мястото изпратени екипи районът на златния дъжд
В зеленясалите поли на панелен блок оцепен

Любовта и справедливостта не спорят
Чий е погледа.

1. Мирният преход е проект на елитите на стария режим по трансформирането на апаратно-номенклатурната, в крайна сметка ченгеджийска власт в „чисто” икономическа.

2. За осъществяването на най-мащабната – след национализацията връз щиковете на Червената армия – криминална смяна на собственост беше необходим криминално-мутренски мир, осигурен както от елита на физическата култура, така и от интелектуалния елит на елитите на стария режим.

3. Мирният преход е „исторически” компромис между ченгеджийско-силовото и неолиберално-интелектуалното крило на червената буржоазия. Колаборацията на неолибералите с ченгетата (или на ченгетата с неолибералите) е хоросанът и лубрикантът на Мирния преход.

4. Проектиран като също толкова вечен, колкото беше реално съществувалият социализъм на червената буржоазия, Мирният преход е толкова вечен, колкото неолибералната фикция за капитализма. Ченгетата гордо, неолибералите (довчерашни марксисти) леко гузно си стискат ръка на Кръглата маса, че капитализмът е вечен.

5. Всяка успешна фигура на Мирния преход е продукт на негласната колаборация на ченгета и неолиберали (или на неолиберали и ченгета).

6. „Историческият” компромис на Мирния преход се крепи на безалтернативността на капитализма като по-съвършена – най-съвършената – форма за присвояване на чужд труд. Както неолибералите, така и ченгетата възмутено обръщат гръб на по-неефективната, изчерпана до дъно от тях реалносоциалистическа форма на обир.

7. Всички да запазят спокойствие – това е обир. С хегелианско-марксистка вяра в историческата необходимост на прехода от социализъм към капитализъм ченгетата и неолибералите се уповават на вечността на капитализма.

Между горния и долния свят
Червено пластмасово корито увито
Като фалопиева тръба около дърво на живота

Косите ти на назорей божи избуяли още в утробата
Щръкнали левитиращи носещи се нагоре чисти и сухи
Пращящи от статично електричество

1. На 10 ноември 2016 беше първото четене на Нова социална поезия. Имаше ли събитие (ретроспективно и проспективно погледнато)?

2. 10 ноември 1989 е поредният осуетен бунт в българската история. Твоята лична история на осуетяването?

3. Какво може(ше) да се случи иначе? Има(ше) ли алтернатива Мирният преход?

4. Материалите с ниско качество, използвани в архитектурата на Мирния преход, стават все по-видими както в интериора, така и в екстериора. На какво можем да се надяваме при земетресение?

5. Кое е първото нещо, което би направил(а) (по друг начин, отколкото на 10.11.1989) при новината за земетресение?

Този престол бе предназначен за теб
И се анихилира с незаемането си.

Застанах пред недостроения жилищен блок,
с който градът свършваше.
За предишния хълм пред нозете
напомня само силният вятър на смрачаване –
несвикнал с новото ехо,
той го опитва все отново
в една пещера от бетон,
където звуците се откъртват
като шипове на призрачни динозаври.
Бях изпреварил заселниците, тяхното бъдеще,
затова изглеждах малко самотен.
Но да бъдеш строител
и да приемеш борбата като сърце на твоето тяло,
утрешния живот да защитиш искрено в себе си,
както дървото без намек брани хралупата –
нали на това учат старите майстори,
които загинаха млади.
Вратите липсват, за да си поделят
уморените ни стъпки в нощта,
и на балкона момичето не придържа
тежката кошница с изпраните рокли,
нито старицата полива цветята,
които ще измръзнат през зимата.
Ти стоиш пред чистия съд на живота
с един поглед в безликите стаи,
в урните на безплътните асансьори,
в най-голямата самота между бетон и въображение,
където един тънък лъч е твоята сянка.
Утре сградата ще погълне много покъщнина,
ехото на свирепия вятър ще се потопи сякаш в зехтин
и ние ще се отместим с един строеж по-нататък
в чистия миг, когато се наливат основите.
Но да търсиш уютност в борбата
и да обграждаш със скели вселената,
и да имаш за собственост
само съвестта на епохата –
нали това се опитва да ни извика
дрезгавият вятър на твоя глас,
който сега чупи стъклата
на утрешните опетнени прозорци
и кърти вратите, раждащи слузести катинари?

(Андрей Звягинцев, Изгнание, 2007)

На висотата на токчета 60 литрова раница
В мимолетна нерешителност пред кварталния дюнер
Мечтата на софийски рентиер от n-1 поколение капчица
От провинцията мечтата на уседнал през стария режим
Господин с костюм металик мустаци току-що дошла
От родината му бежанка мечтата на момчето от заложната
Къща до жп гарата носеща ухание на окислен метал
(Мигновен проблясък на отворен прозорец)
Застояла урина траверси

Брой 8 (Септември) на сп. „Нова социална поезия” вече е в архива на бунта, започнал преди една година. В него отделихме специално внимание на първата годишнина от публикуването на Манифеста на Нова социална поезия. На анкетата, посветена на 1 година Манифест, отговориха Александѫр Николов, Ваня Вълкова, Венцислав Арнаудов, Златомир Златанов, Иван Карадочев, Иван Маринов, Илиян Шехада, Марио Коев, Росица Бакалова, Ружа Велчева, Христина Василева. Особено сме щастливи, че годишнината на Манифеста се отбеляза със силните дебюти на Гергана Валериева, Кристина Крумова, Султан Ангелов. Броят представя решаващите за Нова социална поезия позиции на влъхвите на движението Венцислав Арнаудов, Златомир Златанов, Кева Апостолова. В рубриката „Критика” публикуваме недостъпен до този момент в електронен формат текст на Мишел Фуко, любезно предоставен от Владимир Градев. Успяхме да привлечем за сътрудник на списанието арх. Тодор Цигов, поставяйки началото на засилването на раздела за визуални изкуства. Горди сме с присъствието в броя на българския поет Кирил Василев и немския поет Томас Хюбнер. Редакцията на сп. „Нова социална поезия” благодари на Божидара Мавродиева, Василия Костова, Венцислав Арнаудов, Владимир Градев, Гергана Валериева, Иван Карадочев, Илиян Шехада, Кева Апостолова, Кирил Василев, Кристина Крумова, Росица Бакалова, Султан Ангелов, Томас Хюбнер, Христина Василева. Това е само началото на бунта, който можем заедно.

08.09.2017

Александѫр Николов
Ваня Вълкова
Владимир Сабоурин
Иван Маринов

Сп. „Нова социална поезия“, 8 (Септември), 2017

От висотата на пързалка 3+
Наблюдаваш без да се спускаш шума
Яростта на детска площадка първичния
Вихър на живата материя венера в наколенки
Налакътници протектори за длани каски с калинки воюващи
Човешки маси биберони с верижки кофички и лопатки обработването
На земята сватбите и разтрогванията формички сита неразливащи се чаши
Раждането и смъртта проходилки тротинетки шума в съдилищата ролери
Ластици пустеещи земи плюшени гадове пластмасови динозаври празниците
И траурните оплаквания смалени копия на лимузини винтидж колички мускулести
Мотори безброй стада плачещи говорещи пишкащи акащи кукли всякакви кораби по бурното
И спокойно море пустинни бури в пясъчника безброй празници първия казал това е мое
Соленки гризини бейк ролси таралии близалки разнообразие от същества които се раждат
Съжителстват и умират слингове кенгуру като от някакво високо място обгръщаш с поглед
Ставащото долу без да се спускаш

Всички протектори сложени
Видение във всеоръжие на наколенки и налакътници
Изскочило от главата на поезията с още неотрязани етикетчета

Всички протектори свалени
Молюск дете молюска на дете очакващ първата лъжа
За да отвори бисерната мида.

(& Quentin Tarantino, Death Proof, 2007)