vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Очаквайте „Анкета 1 година Манифест“. Отговаря Илиян Шехада

 

ИЛИЯН ШЕХАДА

отговаря на АНКЕТА 1 ГОДИНА МАНИФЕСТ

в септемврийския брой на сп. „Нова социална поезия“:

Част от имитацията на необезпокоеност [от страна на статуквото] е да отказва да влиза в диалогични режими. Драмата на статуквото, че отказва да позволи мащаб на съпротивителните жестове. По този начин си въобразява, че ги възпира, но реално постулира светове, излъчени от сблъсъка с „остъклената“ й стена. НСП Е АЛТЕРНАТИВА НА ВЪРХОВНАТА РЕАЛНОСТ.

 

 

 

 

 

 

To Be Continued

 

„Всяка революция се движи от механизма на нарцистичното удоволствие“ (Милена Кирова)

 

 

 

 

 

 

Точка нула (Rough Cut)

 

Прекосяване на води
Малка смърт
Никога не избавя
От нея

Приватизацията на прехода
Експроприация на недоброволен
Неплатен труд

Договорка между европейските държави
И сащ дължим стойността
На освободените роби

Навътре е нагоре
Стръмно огледало течна вечност
Набраздено от сенките на риби и корморани

Парите, даващи чувство за свобода
Идват от търговията с роби

Благодаря, че не умирате пред очите ни (лоша поличба)
Това е изключение за първи път мъртъв гълъб на терасата
Преди миг клепача прогонваше мравките сега пият
От свежата още незастояла вода на черно езеро
Хората сме безсрамни в смъртта търсим
С пречупващ се поглед очите на другите дори
На медицинския персонал на персонала на терминалния
Хоспис изпод ципа на чувала за трупове търсим
Чуждия поглед вместо торбичка за смет
Използвана като ръкавица и друга използвана
Като торбичка за смет милосърдната мисъл
Пред зловонието на контейнера котки да не докопат
Трупчето милосърдното дело на връзването на торбичката
И рязкото мятане по-назад, по-навътре

Френският орнитолог
Луи жан пиер вейо преживял
Хаитянската революция кръщава
През 1817 южноамериканско колибри
Разпространено в аржентина бразилия
Парагвай уругвай florisuga fusca
Черен якобинец

Гравитационна вълна
От съкрушителен мах на криле
Революцията е близко

Някой се бои да възлезе до извора
Но богатството води началото си
От морето търговията с роби
И робството икономическия фундамент
На революцията

Нощта не минава
По лъчащата в тъмното ламарина
Тътен на кухненска котка
Трополене на контейнерен плъх
Тигел на нощна гостенка
Тупване на скакалец

Във френските плантации
Край сантяго господарките говорят френски
Робините йоруба белите жени безгрижно се събличат
Пред негрите като пред кучета коне
Мебели бъбрейки преди лягане за бунта
В париж не ви ли е страх, че те чуват
Кучета коне мебели разбиращи френски
Те чуха съобщението за превземането
На бастилията пристига в гетата
През септември

Кристален като логикофилософски трактат
Фиорд смъртта не е събитие от живота
Рибата тръгва нагоре по реката

Дърво между мантинелите
От едната страна се слиза надолу
В долния свят уморения бетон на пътен възел
От другата се излиза нагоре
Към горния свят на скъпия екстаз на хирургически
Осветените платени съобщения короната му
На нивото на изроненото бетонно чело на надлеза
Ствола в прибоя на неспирното
Двустранно отминаване

Кръг първи на първа линия неспирен пътникопоток
На средностатистически междукурортен пътен възел

Кръг втори изливането на бетон
Уповаващо се на устойчиво високи цени на петрола духовността руските пенсионери

Кръг трети братска реч
На винаги вече отново големи братя и сестри откъм тенискорта

Кръг четвърти публично държавни
Ведомствени бунгала от стария режим

Кръг пети пояс гниещи ябълки дивачки
(Подкръг плътна ивица джибри ферментиращи джанки)

Кръг шести зона възврели бели черници

Кръг седми мечо грозде врящата смола на смърчовете

Кръг осми частна собственост
На еди кой си хотел на сина на еди кой си

Кръг девети (оловен емпиреум)
Наклоненото блюдо от бяло злато на морето

Точка нула
На солипсисткия свредел мигновено прехождаш
От авангардистката претенция към обществото на спектакъла вярата
В непосредствения еманципаторен потенциал на социалната мрежа

Природата и природата
На човека е проблема техниките на мрежата неговото
Разрешение организацията е всичко
Руска религиозна психология

Съвършената организация
На теологията на любовта

Или черните якобинци
Истинско откровение за българската
Франкофония гюловия и тютюнев рай поредния
Рай на неоколониализма
Класовата борба в колониите
Тъй ясна и отчетлива в метрополията
Заплетена тук като свински черва в мирен преход
Робството монопол на френските пристанища
Ида от бордо мразя неоколониалната позорна
Русофилия позорна франкофония

Смяна на посоката
С цел завръщане към началото
Събуждайки се, спомняйки си

Мъчително бавния залез
Над детройт под лъчите на автомобилостроението
От страните на изгряващото слънце ти подцени
Лидерството на черните blacks in general
И на негърската работническа класа
В новата u.s. революция заложи
На белите деца от добри семейства
Вместо на league of revolutionary black
Workers & dodge revolutionary union
Movement звучащ като drum & bass
Inner city voice на детройтските негри
В chrysler’s dodge main plant някога бил
Гордостта на автомобилостроене въплъщавало
Една невъзможна мечта в епохата на добре
Обоснования страх от бунт в циганските гета
Съгласно прогнозата на троцки
За революцията в сащ

Началото е целта
Преследвана докрай
Ако щете

Ще стигна до началото

В часа на пан
Видях стопанина
По-суверенен отколкото зелен
Пулсираше диханието му
Зад ушите господаря
На империи на зноя
Прие парада на всеприсъстващото
Лято върху величествена еспланада
От нажежени плочки минаващ погледа му
Немигащ в безкрайна перспектива отминаващ
Във врящо мечо грозде
Гъсталака неизгарящ

Нов трикольор над буркана
На портал на затворен комплекс
Нов трикольор над портиерската будка
Нов трикольор над белоснежна муцуна
Навирваща се на изхода на подземен гараж

Нов трикольор над китаеца проснат в жегата
Пред задния вход на квартален ресторант
Нов трикольор над застиналия панелен прибой
Нов трикольор над нацупена девственица
Нов трикольор над блаженството на курвите

Над ръчичката ти
Повдигната с дланта нагоре

Края е близо
Не спираш да мяташ
Епици

Поезията
Е неразделно свързана
С теологията
Метафизиката
И мистиката

Смърт на поезията!

Нов трикольор над изливането на бетон
Уповаващо се на устойчиво високите цени на петрола духовността държанките
На средния ешелон олигарси

(Равденски сонет)

Площадка от стария режим
Пукнатини в античния бетон
На космодрум ръждива катерушка глобус
Разцъфналите чворове осеяли дървено корито на допотопна

Стръмна пързалка замиращите осцилации на мастодонтна
Люлка с оцелели дървени седалки лице в лице
Ти седиш ръцете в мъничък скут стиснати устните
Погледа в нищото за първи път на жена

Отговаряща за връзката между еоните
На морето късния развит соц мирния преход
Към капитализъм ентропията на угасващи

Несмазани с десетилетия махове
Интерфериращи с виненобагреното отместване
На ранната архаика на морето

Клони към края
Pax augusta
Иде септември

Иде смуглия апокалиптичен сънародник
С германска овчарка

Иде смуглата катехонна съотечественичка
С чисто бяла каракачанка

Иде смуглото антихристово съродинниче
С питбул с намордник

Смяна на модела, покайте се

Мязаш ми на мангал
Мязаш ми на чернилка
Осиновена от българи

В часа на чифутскомангалския заговор
Има надежда за теб

Има надежда за теб
В ground zero

Ръждиви и златни останките
Пред лицата на жълтите смайлита
На шамандурите клюза оченце на черна триера
Пощаден от графити правия текст на гуано
Отделен от туловището развят ръждив парцал
Татуировка на застаряла кожа ти сънуваш
С метално яростно стържене заседнал
Завинаги в мекия пясък северен
Детритусен плаж натрошените
Бръснарски ножчета на черни миди

Vita contemplativa за теб е
Другото име на смъртта

Някой се бои да възлезе до извора
Някой е търговец на оръжие от бившите републики
Някой свършва върху мъничкия рай на стъпалата ти
На дете размахващо издължените си крака
Легнало по корем пошибващо пред себе си минутите
С върбова вейка като сестри преди вечерната целувка
Но нито една не е напълно сходна с другата богатството
Води началото си от морето

Следва трети сонет
В който сьомга от норвежки развъдник оплаква участта
На семейство български гастарбайтери

Нашия цикъл от зрънце
В кристалния извор надолу
До устието солта на земята на бащините
Води маточната топлота на гълфстрийма опасващ
Света като океана на древните пътя обратен нагоре
До извора смъртоносното хвърляне на семето производствения
Цикъл на норвежки остров завод затвора на садките горко им
На мъжа и жената дошли от бедния юг тук трудът прави
Свободен две смени по три часа при минус пет горко й
На жената която почиства филето горко на белите дробове на мъжа
Вкарващ с мотокар плътта ни в камерите за шоково охлаждане горко им
На мъжа и жената дошли от топлия юг на нашия остров
Завод леден ад заради зрънцето
Бъдеще на децата си

Осиновена от българи
Зашлевена през устата
От четвъртия конник
Бледоликия му кон
Крайчеца на опашката му

Има надежда за теб
В точка нула

Много от робите
Направили революцията
Бяха прекосили водите

Навътре е назад
Сънно огледало течна вечност в тъмното
Потънали съзвездия от крясъци на птици

Родината е близко

 

 

 

 

 

 

 

Добавка 12 към Манифеста на Нова социална поезия (арх. Тодор Цигов)

 

В Манифеста на новата социална поезия основен момент е апелът за поетично качество, с набелязване враговете на това качество, образувани в стихийните социално-икономически процеси. Поезията – не само стихотворна, а в прозата, живописта, скулптурата, архитектурата, музиката и т.н. – има социална роля. Стесняването на кръга от хора, нуждаещи се от поезия, означава, че тя все повече губи тази роля: основен проблем, на чийто фон се развива проблемът за поетичното качество.

Значим социален недъг понастоящем е разделянето на личния от обществения живот – вътрешната раздвоеност на личността – дори не рядко с повече от две роли (маски). Това разделение е загуба на психична цялост, тоест на творчески потенциал; докато в тежки времена, каквито са днешните, именно творческият потенциал, в масовите си прояви, е спасителен.

Поезията е социален фактор, поддържащ и психичната цялост, и творческия потенциал. Затова поезията трябва да достига до повече хора. Вместо това тя стеснява хоризонта си и, независимо от качеството, се превръща в елитарно самодостатъчно хоби. Причината е естествена и стихийно развила се. С развитието на личността (хилядолетен исторически процес) творчеството ОТ ИМЕТО НА ХОРАТА се измества постепенно от творчество ЗА ХОРАТА – изява на личността – и дори в най-добрите случаи е сякаш творчество-подарък от „висше същество”. Хората, ако приемат подаръка, признават с това пред себе си, че са „нисши”: което снема творческия подход към живота; инхибира масово творческия потенциал. Затова те не приемат отначало дори Христос и поемат вината да го спрат. По този повод грузинският философ Мераб Мамардашвили казва в една своя лекция: «…не може без вина. Защото, ако искаш да останеш невинен, нищо няма да спре „живите Христоси и Богородици”, които искат на мига да прелопатят всичко. Те бързат, боят се, че и без тях работата ще бъде свършена. Някой друг във времето ще я свърши.» По силата на тази тенденция изолацията на поезията от хората нараства, а психичната им цялост – базата на масовия творчески подход към живота – се губи.

Напротив, хората приемат творбата, създадена от тяхно име, припознавайки се в нея. Но това налага тя да е безименна, както във фолклора. Във фолклора творецът не е автор, а майстор: което не изключва славата. Авторът се появява в западноевропейската култура с Ренесанса, а в българската култура чак след Освобождението, което означава, че потенциалът ни за безавторна поезия е много по-съхранен. Но от Освобождението този потенциал е осъществен само в един творец: Владимир Димитров Майстора. Никой друг не остава с такова прозвище в народната памет, безпогрешна в своята стихийност.

Да се твори от името на хората означава създаване на произведения, чрез които хората – такива, каквито са – да постигат психична цялост, вътрешна опора в живота. Подобни произведения се разпространяват неудържимо и спонтанно, сякаш случайно: по свои канали в социалния организъм, нямащи нищо общо с легалните канали (и бариери). Тези нелегални канали днес са запуснати, но остават работоспособни. Те са запуснати, защото, вместо нужни на хората произведения, се създават произведения, чрез които авторът търси „разбиране”. Хората, които и така не живеят леко, трябва допълнително да се натоварят психично, за да „израснат духовно до нивото на произведението”. Това са порочни очаквания. Не художественото произведение кара хората да израстват духовно, а масовият им творчески подход към живота, на базата на психичната цялост, постигана и поддържана с помощта и на произведението.

Великият поет, например Христо Ботев, е велик именно защото дава опора за психичната цялост на хората, облекчавайки живота, въпреки неблагоприятните обстоятелства; а не защото открива нови, гениални поетични форми, до които хората трябва да израснат. Творецът следва социалната необходимост, а необходимата поетична форма сама се случва чрез него. Думи като „гений, талант” са чужди в културата ни. Ние казваме „богоизбран, боговдъхновен”, тоест посредник, а не автор.

Никой не дължи разбиране и подкрепа на автора. Разбран и подкрепен трябва да се усети зрителят, читателят, слушателят. Докато това не започне отново да се случва, нелегалните канали на народната памет и признание ще пустеят. (11.08.2017, имейл)

 

 

 

 

 

 

addenda към орфеевия комплекс

 

Няма орфеев комплекс
Само хонорари от сп. орфей

 

 

 

 

 

Уолъс Стивънс „Домът бе тих, светът спокоен“

 

Домът бе тих, светът спокоен.
Читателят потъна в книгата, лятна нощ бе

Сякаш съзнателното битие на книгата.
Домът бе тих, светът спокоен.

Думите се изговаряха като да няма книга,
Единствено читател, склонен над лист,

Искаше да се склони, повече от всичко искаше
Да бъде ученият, за когото тя е истина, за когото

Тази лятна нощ е сякаш съвършена мисъл.
Домът бе тих, защото трябваше да бъде.

Да бъде тих бе част от смисъла, част от съзнанието:
Проникване на съвършенството до страницата.

А светът бе тих. Истина в спокоен свят,
Където няма по-различен смисъл, самата тя е

Тиха, самата тя е лятото, нощта, самата тя
Читателят, склонен до късно, четейки там.

 

На Владимир Градев

 

 

 

 

 

 

Съработникът в „Разпознавания“ на Владимир Градев

20448970_360388874377981_7528612153229401221_o

The house was quiet and the world was calm.
Уолъс Стивънс

След излизането на третата част на теологическата сума на Владимир Градев, чието теоретично начало постави Това не е религия (2013), теолого-политически продължена с Излизания (2015) и завършена сега в практическия, практикуващ, мистагогически разум на Разпознавания. По пътищата на душата (2017), имаме пред себе си пълната картина на едно рядко несвоевременно и уникално несвоеместно богословие, мислещо свещеното в Ернст-Юнгеровата „епоха на работника”. Структуриращите трилогията въпроси какво можем да знаем, какво сме длъжни да правим и на какво можем да се надяваме в човешкото условие между абсолютното тайнство и нищото са поставени в хоризонта на „фаталното своеобразие” (46) на „един свят, в който името на работника притежава значимостта на означение на ранг и в който трудът се схваща като най-вътрешната му необходимост”. Подобно на Юнгеровия работник Градевият не е „представител на ново съсловие, на ново общество, на нова икономика”, доколкото е „или нищо, или повече, т.е. представител на една своеобразна, действаща съгласно собствени закони, следваща собствено призвание и съпричастна на особена свобода формация”. И при двамата работникът е преди всичко Gestalt, „формата, която прави цялото повече от сбора на неговите части” (29), както по отношение на себе си, така и спрямо света и другото. И при двамата жилавата воля за гещалт, въплътена в работата, е независима от „моралната схема на едно корумпирано християнство, в което самият труд се явява като нещо зло и което прехвърля библейското проклятие в материалното отношение между експлоататори и експлоатирани”. Проследимото в трилогията последователно уплътняване на мисленето на свещеното по посока на биването му в света ни кулминира в едно богато и „плътно” описание на „работата на душата”, трезво съперничещо с дитирамбично амплифицираната констатация на Юнгер, че „не може да има нищо, което да не се схваща като труд” в съдбовната за времето ни епохалност на гещалта на работника: „Трудът е темпото на юмрука, на мислите, на сърцето, животът денем и нощем, науката, любовта, изкуството, вярата, богослужението, войната; трудът е трептенето на атома и силата, движеща звездите и слънчевите системи”. Истината е „това, което работи” (95), душата работи, „вибриращо и пулсиращо” (44) произвеждайки реалност – самата тя работа на „вибриращата й реалност” (9) – в сътрудничество, съвместен труд със съдбата.

Очаквайте

 

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Росица Бакалова

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Колкото и да не иска да си признае, Корпорацията е ядосана от явлението НСП. За първи път разкриването на Корпорацията е ясно, конкретно и разкриващо как работят механизмите й. НСП ясно показа, че има в себе си капацитет, интелектуален и творчески, за да постави на дневен ред истината за литературата не само в България, но и по света. Бог Пазар е атакуем, показани са слабостите му, а щом има слабости, той вече не е бог, а само Пазар. Неминуемо част от хората, които силно подкрепяха НСП, а и бяха част от създаването й, попаднаха в лепкавата прегръдка на Бог Пазар и мейнстрийм изкушенията му. Това не би следвало да разстройва последователите на НСП, защото в цялата човешка история изкушението и съмнението са фундаментални проблеми от митологичния свят на словото до постмодерното свръхсловесно общество. В лично качество аз съм непримирим зилот в непоносимостта си към Корпорацията и непримиримостта към нейното желание да продава морал, изграден чрез парични траншове.Това не означава омраза, а копнеж по истината.

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

Както споменах вече, от гръцката драма до ден днешен, нищо ново под Слънцето. Трябва да се гледа философски, но без промяна в курса на НСП. Няма как НСП да е иманентна на Манифеста си, ако едновременно с това се правят лайфстайл прескачания по корпоративни „нощни клубове“, разбирайте издания. Жадните за слава няма как да престоят повече от няколко месеца в НСП. По-скоро драмата е при онези хора, които не могат да поставят себе си и егото си в смирение пред дадена идея. А идеите са именно онези, които осмислят хората. И ги правят естествени протагонисти. А не кандидати за такива. Историята го е доказала.

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

Промените са необратими, но това не означава, че ще се случат без натиск, без раздиране на завесата и без драматични действия. Субекти на промяната могат да бъдат само онези, които разберат, че за постигане на промяна се изисква последователност и жертва. Осъзнаване каква е реалността и как тя може да бъде целенасочено променена. Подозрителността към самия себе си е задължителна. В здравословни количества тя се превръща в себекритичност и взискателност към собствената личност. Защото субектът априори знае, че е слаб и длъжен да се бори с това.

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Статуквото бе обезпокоено. В момента то прилага тактиката да се преструва, че няма проблем. Подобна тактика е избрана, защото статуквото има реален проблем. То вече ясно и категорично е компрометирано. Компрометираността се задълбочава и от цялостната политическа, културна, икономическа и социална реалност в държавата, а и в света. Подобна реакция е меко казана жалка, защото статуквото не се удържа и реагира. Чрез конкретни имена. И чрез конкретни действия. Обидното за статуквото е, че то не може да приложи срещу естествени явления като НСП нито един интелектуален и реален протест, аргумент или апел. Това разкрива несъстоятелността на статуквото. Претенциите за елит са несъстоятелни, понеже елитът не може да остане глух за страданието, но статуквото може. В този смисъл статуквото чрез своята вродена или придобита глухота, се е отказало от елитарност. Поради своето насилствено завземане на самото понятие.

5. Би ли (пре)подписала в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Категорично бих преподписала Манифеста.

 

 

 

 

 

 

Из „Точка нула“

 

Клони към края
Pax augusta
Иде септември

Иде смуглия апокалиптичен сънародник
С германска овчарка

Иде смуглата катехонна съотечественичка
С чисто бяла каракачанка

Иде смуглото антихристово съродинниче
С питбул с намордник

Смяна на модела, покайте се

Мязаш ми на мангал
Мязаш ми на чернилка
Осиновена от българи

В часа на чифутскомангалския заговор
Има надежда за теб

Има надежда за теб
В ground zero

Зашлевена през устата
От четвъртия конник
Бледоликия му кон
Крайчеца на опашката му

Има надежда за теб
В точка нула

 

 

 

 

 

 

Из „Точка нула“

 

Някой се бои да възлезе до извора
Но богатството води началото си
От морето търговията с роби
И робството икономическия фундамент
На революцията

Някой се бои да възлезе до извора
Някой е търговец на оръжие от бившите републики
Някой свършва върху мъничкия рай на стъпалата ти
На дете размахващо издължените си крака
Легнало по корем пошибващо пред себе си минутите
С върбова вейка като сестри преди вечерната целувка
Но нито една не е напълно сходна с другата богатството
Води началото си от морето