vs. archives

Видях те до контейнера за боклук
Циганина прилежно те пълнеше пригодена за целта
Изпълнен с екологично съзнание за разделно събиране на отпадъците
Най-здравата детска количка първата количка на дъщеря ни
Купена на старо на половин цена в продавалника от нелегален
Магазин в подземен гараж колкото китайско хале за производство
На латексови ръкавици открадната от стълбищната площадка
Страшно опразнена на сутринта най-здравата количка
Първата количка на дъщеря ни последна употреба
Оръдие на труда изхранваща деца от малцинството.

(Bo Bartlett, Radio Flyer, 2012)

На 09.09. отпразнувахме първата годишнина на Манифеста на Нова социална поезия и представихме Брой 8 (Септември) на списанието пред пълен Bar Dak -2. Благодарим на Александѫр Николов, Ани Илков, Боряна Русева, Венцислав Арнаудов, Дэнис Олегов, Иван Маринов, Кирил Василев, Кристина крумова, Тодор Илиев (Фантомът), арх. Тодор Цигов, Томас Хюбнер, Христина Василева, Вин Чеширков за силното присъствие! Благодарим на Божидара Мавродиева, Ваня Вълкова, Елка Василева, Гергана Валериева, Златомир Златанов, Кева Апостолова, Росица Бакалова, Султан Ангелов, Хайнер Мюлер, които бяха с нас чрез прочетените текстове! Благодарим на страхотната публика в Bar Dak -2, която не се уплаши от деветосептемврийския мирис на партенки и дойде да чуе за истинския бунт на 9 септември, започнал преди една година! Благодарим на домакините от Bar Dak -2, които ни накараха да се чувстваме като у дома на рождения ден на Нова социална поезия! Младенецът е само на годинка, всичко престои. Очакваме ви на 10 ноември – мястото и часът са същите – на представянето на Брой 9 (Ноември)!

сн. Христина Василева

Паяк тромаво се промъква покрай детска площадка
Празен свободата му се простира дотам докъдето
Рекет ограничава свободата на останалите
Маркова каляска се плъзга по зехтин по паважа
Безшумна богатството й се простира дотам докъдето
Не ограничава бедността на другите
Боклукчийски камион изгромолява
С ръждив контейнер овесен на вериги
Вонята му се простира дотам докъдето
Вонящ ограничава вонята ни
Ликуващи децата го приветстват
Полазили по решетката на оградата

Един поглед е достатъчен
За отключване на необратима верижна
Реакция в блиндираното ти сърце

Сигналът е получен около 04:10
Видеокамерата за наблюдение запечатва
Мига в който отвръщаш на погледа нагнетен
В обикновен бог от машина сгъстен въздух

Разлитаща се от имплозията глава
На глухарче пулверизирано стъкло клавиши
Втечнена пластмаса парцали метал овъглени
Разписки банкноти недокоснати от човешка ръка

Взривен като кучка ти си дългоочакваното
Любовно стихотворение на социална тематика
На мястото изпратени екипи районът на златния дъжд
В зеленясалите поли на панелен блок оцепен

Любовта и справедливостта не спорят
Чий е погледа.

1. Мирният преход е проект на елитите на стария режим по трансформирането на апаратно-номенклатурната, в крайна сметка ченгеджийска власт в „чисто” икономическа.

2. За осъществяването на най-мащабната – след национализацията връз щиковете на Червената армия – криминална смяна на собственост беше необходим криминално-мутренски мир, осигурен както от елита на физическата култура, така и от интелектуалния елит на елитите на стария режим.

3. Мирният преход е „исторически” компромис между ченгеджийско-силовото и неолиберално-интелектуалното крило на червената буржоазия. Колаборацията на неолибералите с ченгетата (или на ченгетата с неолибералите) е хоросанът и лубрикантът на Мирния преход.

4. Проектиран като също толкова вечен, колкото беше реално съществувалият социализъм на червената буржоазия, Мирният преход е толкова вечен, колкото неолибералната фикция за капитализма. Ченгетата гордо, неолибералите (довчерашни марксисти) леко гузно си стискат ръка на Кръглата маса, че капитализмът е вечен.

5. Всяка успешна фигура на Мирния преход е продукт на негласната колаборация на ченгета и неолиберали (или на неолиберали и ченгета).

6. „Историческият” компромис на Мирния преход се крепи на безалтернативността на капитализма като по-съвършена – най-съвършената – форма за присвояване на чужд труд. Както неолибералите, така и ченгетата възмутено обръщат гръб на по-неефективната, изчерпана до дъно от тях реалносоциалистическа форма на обир.

7. Всички да запазят спокойствие – това е обир. С хегелианско-марксистка вяра в историческата необходимост на прехода от социализъм към капитализъм ченгетата и неолибералите се уповават на вечността на капитализма.

Между горния и долния свят
Червено пластмасово корито увито
Като фалопиева тръба около дърво на живота

Косите ти на назорей божи избуяли още в утробата
Щръкнали левитиращи носещи се нагоре чисти и сухи
Пращящи от статично електричество

1. На 10 ноември 2016 беше първото четене на Нова социална поезия. Имаше ли събитие (ретроспективно и проспективно погледнато)?

2. 10 ноември 1989 е поредният осуетен бунт в българската история. Твоята лична история на осуетяването?

3. Какво може(ше) да се случи иначе? Има(ше) ли алтернатива Мирният преход?

4. Материалите с ниско качество, използвани в архитектурата на Мирния преход, стават все по-видими както в интериора, така и в екстериора. На какво можем да се надяваме при земетресение?

5. Кое е първото нещо, което би направил(а) (по друг начин, отколкото на 10.11.1989) при новината за земетресение?

Този престол бе предназначен за теб
И се анихилира с незаемането си.

Застанах пред недостроения жилищен блок,
с който градът свършваше.
За предишния хълм пред нозете
напомня само силният вятър на смрачаване –
несвикнал с новото ехо,
той го опитва все отново
в една пещера от бетон,
където звуците се откъртват
като шипове на призрачни динозаври.
Бях изпреварил заселниците, тяхното бъдеще,
затова изглеждах малко самотен.
Но да бъдеш строител
и да приемеш борбата като сърце на твоето тяло,
утрешния живот да защитиш искрено в себе си,
както дървото без намек брани хралупата –
нали на това учат старите майстори,
които загинаха млади.
Вратите липсват, за да си поделят
уморените ни стъпки в нощта,
и на балкона момичето не придържа
тежката кошница с изпраните рокли,
нито старицата полива цветята,
които ще измръзнат през зимата.
Ти стоиш пред чистия съд на живота
с един поглед в безликите стаи,
в урните на безплътните асансьори,
в най-голямата самота между бетон и въображение,
където един тънък лъч е твоята сянка.
Утре сградата ще погълне много покъщнина,
ехото на свирепия вятър ще се потопи сякаш в зехтин
и ние ще се отместим с един строеж по-нататък
в чистия миг, когато се наливат основите.
Но да търсиш уютност в борбата
и да обграждаш със скели вселената,
и да имаш за собственост
само съвестта на епохата –
нали това се опитва да ни извика
дрезгавият вятър на твоя глас,
който сега чупи стъклата
на утрешните опетнени прозорци
и кърти вратите, раждащи слузести катинари?

(Андрей Звягинцев, Изгнание, 2007)

На висотата на токчета 60 литрова раница
В мимолетна нерешителност пред кварталния дюнер
Мечтата на софийски рентиер от n-1 поколение капчица
От провинцията мечтата на уседнал през стария режим
Господин с костюм металик мустаци току-що дошла
От родината му бежанка мечтата на момчето от заложната
Къща до жп гарата носеща ухание на окислен метал
(Мигновен проблясък на отворен прозорец)
Застояла урина траверси