vs. archives

New Social Poetry Box

Comin’ soon

От доста години смятам, че проектът народен писател е нобелов проект на един народ. Спомням си усмивките първия път, когато го вербализирах сред приятели, на маса. Очевидно бях казал нещо идиосинкразно, което прекрачваше консенсуса на кръга от радикално настроени съмишленици. Затвърдих тази неприемлива идиосинкразия, когато после публично заявявах същото вече в контекста на обичайното народопсихологическо подозрение в завист на един народ на историческите неудачи и митопоетическите неудачници.

От първото гламурно представяне на проекта в сп. „Егоист“ през 1999 до добре организираната първоаприлска шега през 2021 г. той минаваше за обикновен ПР блъф на комсомолец кариерист, епически репрезентант на Мирния преход, хващащ се за зеленето нейде около коледния и пролетния базари на книгата. Вдигаха се продажбите с ясното споделено съзнание на агенти и контрагенти, че нобелитирането е базарен блъф, адекватно отговарящ на ПР симулацията народен писател. Да се твърди в прав текст и сериозно, че блъфът не е блъф, а сваляне на картите на един народ продължаваше да е неконсенсусна дори в тяснорадикални кръгове идиосинкразия и презумпция за виновност в завист в широконародни такива.

Оставям на въображаемия радикално настроен докторант от имагинерната българска академия на една въображаема България на блажените литературноисторическото изследване и установяване на момента, в който базарният блъф узря до новина за предложение за номинация или простичко казано номинация някъде в синхронизираната реалност на правилните медии.

Лично аз държа да констатирам и призная грешката си, изхождаща от допускането, че проектът народен писател като нобелов проект на един толкова сериозен в неудачите си народ не е шорткът към удачните предбазарни блъфове на писателя на един народ.

Или формулирано във високия митопоетически регистър на неудачата: блъфът ще бъде нобел.

УТРЕ

в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия

Лорънс Ферлингети в превод на Yuliyana Todorova
Dimana Ivanová
Evgeni Petrov
Zlatomir Zlatanov
Mario Koev
Petar Peichew-Щурмана

Дървото на живота
Излъчва облак пухчета
Обгръща момичета в цвят
Прохождащи бебета
Огромни майки
Потъвам облепва ме
Обръщам гръб на вълната
Задушавам се
Толкова е красиво.

Вече си на възрастта на данте
Когато срещнал беатриче
Когато си била на шест

Тропаш с крак за нещо
Обяснявам ти моралния хазарт
На живеенето на кредит

Добре ли сте пита съученика ти
Нацелил ме от воле в слепоочието
Благодарен съм, че не ми отнесе очилата

Благодарността не се приема за чиста монета
Питат ме още два пъти дали съм добре
Ти се замисляш

Върху проблема да харчиш
Повече отколкото имаш.

Очаквайте

в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия

ЕЛИСАВЕТА ПЛОСКОВА (Елисавета Плоскова)

Мисля, че не трябва на 06 май да има парад на войските. Първо, той си е жалък с три самолета и 200 души в кърпени униформи, така е от години. Второ, Европа вече я газят танкове, роти и полкове, няма нужда от перчене, а от солидарност

& Ивайло Божинов, Burn

Очаквайте

в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия

ПЕТЪР ПЕЙЧЕВ-ЩУРМАНА (Petar Peichew)

Пусни ме – няма да отплувам като
лодката хартиена с думите размити
за любов или като шапка слънчева
с триъгълно платно със думи, които
никой не ще да прочете – ще доплуват

& Ивайло Божинов, Pretty you