vs. archives

МАНИФЕСТ

Manifesto of the new social poetry, превод на английски Кристофър Бъкстон (10.01.2018)

ПОЕЗИЯ

Акош Дьорфи – Из „Не помръдва“ (14.01.2018)
Александѫр Николов – Поематазаразобличаваненаидолите и 3 сонета (12.01.2018)
Атанас Петров – В тая улава жега (13.01.2018)
Ваня Вълкова – Спънка – памет (16.01.2018)
Венцислав Арнаудов – Бедните (11.01.2018)
Виолета Златарева – Децата са черни и весели (10.01.2018)
Владимир Сабоурин – Площадката (14.01.2018)
Ганчо Петришки – Най-хубаво да си готов (11.01.2018)
Езра Паунд – Поръчение (10.01.2018)
Елка Василева – Аз съм делника (12.01.2018)
Илеана Стоянова – Самата поезия е производство (15.01.2018)
Катя Андреева – Нощта е кръгла (13.01.2018)
Константинос Кавафис – Дарий (13.01.2018)
Кремена Манолова – Два хляба – ръжени (16.01.2018)
Кристина Крумова – Довечера ще позволя на онзи мой простак (11.01.2018)
Марио Коев – Докато се озъбим се (11.01.2018)
Мариян Гоцев – София спи зад опашката на коня (15.01.2018)
Марко Видал – Един ден можеше да бъде любов (12.01.2018)
Михаела Ангелова – Времето е мъж (10.01.2018)
Михаил Казаков – Толкова далеч от нейната квартира (12.01.2018)
Нели Селимска – Невенно (12.01.2018)
Николай Фенерски – Да слушаш камионите на чистотата (14.01.2018)
Пейчо Кънев – Из Последната вечеря (14.01.2018)
Пламена Гиргинова – Вероятни финали (14.01.2018)
Теодора Танева – Всеки миг е предпоследен (15.01.2018)
Хосе Мария Миярес Сал – Cuarto pum (15.01.2018)
Христина Василева – Кучето на Гоя (13.01.2018)
Яна Букова – Конникът (10.01.2018)

ПРОЗА

Ангел Ангелов – Локомотивът (11.01.2018)
Владимир Шумелов – Два текста и един метатекст (16.01.2018)
Георги Божанов – Arbeit macht frei (15.01.2018)
Димитър Петров – Сбогом в бездната (16.01.2018)
Николай Фенерски – Как да научим гъбата да ходи? (12.01.2018)

КРИТИКА

Владимир Градев – Свещено време (14.01.2018)
Йоанна Златева – Джаз за Виктор Пасков (11.01.2018)

ОБЩЕСТВО

Кирил Василев – Битка в небесата за спасението на една душа (10.01.2018)
Александър Спиридонов – Що е български модел и има ли почва у нас? (14.01.2018)
Владимир Сабоурин – Ченгета, академия, общество на спектакъла (13.01.2018)

VISUAL ARTS

Ваня Вълкова – Пространство – линия – форма (16.01.2018)
Илиян Шехада – Дарът на отчаянието (13.01.2018)

ПРЕПРОЧЕТЕНО

Ани Илков – Техника (14.01.2018)

PDF

Брой 10 НСП

списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018

Докато гръцкото мислене превръща времето в пространство (геометрия), то вярата в единия Бог преобразува пространството във време (история). Времето се схваща като постепенното осъществяване на Божия промисъл, то за разлика от езическия възглед е телеологично – със зададена т.е. от Бог посока и цел. Ала това линейно движещо се време съвсем не е хомогенно и монотонно следване, а е пронизано от радикална несигурност, защото „Господ пише право с криви линии” и неговият, зависещ от волята на Всевишния, ход изобщо не е равномерен, а е по-скоро „скокообразен”, минаващ през въздигания и пропадания, през подеми и крушения. Времето, с една дума, е непрестанен риск: изпълнено с надежда за спасение, то постоянно е изложено на опасност, тъй като във всеки един миг, може да се завърне в нищото, от което е произлязло

ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

Интегралният текст на Глава 5

Текстът е Глава 5 от второто разширено и преработено издание на Това не е религия, Фондация „Комунитас“, 2017, с. 81-101.

Martin Scorsese, Silence, 2016

Виждам ни от сивотата
на януарска вечер ниско над фотоволтаиците
на затворен комплекс самотни осветени прозорци
в коридора за кацане алуминиев блясък
оттук не съм по-голям от теб времето
е мъж жената вечност

Jim Jarmusch, Stranger Than Paradise, 1984

Вляво лимонови резенки в мрачна кутия
На панелка отзад тъмното предупреждение
На неотчуждена навремето къща миража на строящ се
Комплекс от затворен тип хвърлящ неонова сянка вдясно
От площадката по средата дъб обкръжен от цъфнала вече
Ударопоглъщаща настилка окичен с изсъхнали листа пуканки
На сурвачка езическа благословия в мрака сакатия пазач
Подранил да затвори

Jerzy Skolimowski, Four Nights with Anna, 2008

БРОЙ 10

Благодарим на авторите и читателите!

Всичко предстои

сп. „Нова социална поезия“

От сън в междуградски рейс
пиратски филм с огромни субтитри
попадаш на призрачно литище в покрайнините
на гето гадаеш по номерата на колите
софия кучката те обича

Tony Scott, True Romance, 1993

приятел в германиите
бачкане друсане релаксация бачкане

приятел в америките
бачкане друсане бачкане прим

аз в българиите
какво да правя

Ben and Josh Safdie, Good Time, 2017

Горди сме да съобщим, че Christopher Buxton направи превод на „Манифест на новата социална поезия“ на английски.

Преводът ще бъде публикуван в Брой 10 на сп. „Нова социална поезия“:

Without an ethical subject (dependent on responsibility) and truth whose basic building blocks are transcendental, there is no social justice. Without rage for justice there is no poetry.

сенчесто еднообразен калкан
насреща друг с петна от течове
за последно огрян от залеза помежду им
драскотина опалова реактивна следа

Michelangelo Antonioni, L’eclisse, 1962

Толкова е тихо, че се чува
как пикаят съседите преди да се чуе
пускането на водата

Толкова е тихо, че се различава ясно
синьото сияние на приближаващите червения тътен
на отдалечаващите се първи трамваи

Толкова е тихо, че отеква
разчесването на алергичната екзема
от млечни продукти

Толкова е тихо
че се долява меденосладкото
ухание на съня ти.

Julia Leigh, Sleeping Beauty, 2011