vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Болница край реката вечер

 

Огънче припалено пред раково отделение
Плаващ кран виснал над водите скръбни пролетни
Голи дървета покрай брега баржа осветена
От прожектор на кърмата оранжеви лампи
По крайбрежната алея бавен влекач отразен
В стоманеносивата вода просветена перспектива
На булевард саркофага на мол опрял бетонно чело
Във вечността на струенето на реката

 

 

 

 

 

Фигурки на плаващия кран

 

Фигурки на плаващия кран
Работници пред кръводарителския център
Дилъри на противопожарната стълба на раковото
Отделение санитари над гофрираната ламарина
На покривите гълъби под плочата на балкона
Лястовички над водната шир на реката
Отразени отлитащи сенки

 

 

 

 

 

Пролетна разходка

 

Пролетна разходка на кейовете
Срещу окръжна болница избуяващо
Запустение на отпадъци и зеленина цигански
Дилъри на кръв рушаща се топлоцентрала с фасада
На евангелистка църква лайновоз на път с предимство
Сложна регулация на подстъпи към подземен гараж
Скоропостижно избелели китайски жълти плочки
Павиращи задница на мол долина
На смъртната сянка

 

 

 

 

 

 

 

Office Jesus II

 

Исус те обича
Вход свободен

 

 

 

 

 

На едни поети от 90-те

 

1
така и не пораснаха
предпочетоха да оберат
родителите си

2
дори не посмяха да убият
бащата ограбиха го стриктно
в рамките на закона

3
искаха вече да се пенсионират
преди 50 като заслужили
дейци на литературата

4
отлага се

 

Jim Jarmusch, Paterson, 2016

 

 

 

 

 

 

Manifesto of the New Social Poetry. Thirteen Translations

 

Горди сме да представим корицата на книгата „Manifesto of the New Social Poetry. Thirteen Translations“, дизайн Ваня Вълкова

Очаквайте книгата в пейпърбек и киндъл в края на март!

 

 

 

 

 

Happy Hour в игралната зала

 

Happy Hour в игралната зала
Happy Hour в заложната къща
Happy Hour в офис на животозастраховател
Happy Hour на опашка в офис на мобилен оператор
Happy Hour на случаен контролнопропусквателен пункт
Happy Hour на малцинствените малолетни пред жп гарата
Happy Hour на ловците на емигранти отсам телената ограда
Happy Hour на брокерите в заведението срещу парламента
Happy Hour на абонатите на топлофикация и електроразпределителните дружества
Happy Hour на патриотите на посещение в москва истанбул вашингтон
Happy Hour на пенсионерите чакащи пред кабинета на джипито
Happy Hour на рушащото се ново строителство
Happy Hour на топлоефективното саниране на панелките
Happy Hour на обитателите на затворени комплекси
Happy Hour на разсроченото плащане на парното
Happy Hour на тридневната сватба в гетото до летището
Happy Hour на слизащите от рейса за терминал 2
Happy Hour на ставащите на тор заради децата
Happy Hour на връстниците на всички освобождения
Happy Hour на потребителите на всички олигополи
Happy Hour в подлеза в очакване на холандеца
Happy Hour в офис на животозастраховател
Happy Hour в заложната къща
Happy Hour в игралната зала

 

Martin Scorsese, The Wolf of Wall Street, 2013

 

 

 

 

 

 

 

Сп. „Нова социална поезия“, Брой 11, Март, 2018

 

Духът ми се стремеше нависоко,
а пък любовта красиво го снишаваше,
със силна болка го прегъва.
Така дъгата на живота изминавам
и се завръщам, откъдето идех

ФРИДРИХ ХЬОЛДЕРЛИН в превод на ДИМИТЪР ЗАШЕВ

 

БРОЙ 11 (МАРТ)

 

 

 

 

 

Никанор Пара „Лице с лошо минало“

 

се придвижва в лабиринт
прилича разбира се на насекомо

не спира да плещи
до скъсване на гласните струни

все повече бръчки на челото

мастурбация поради липса на самоубийство

не връща даден назаем шал
не проверява писмените работи
оценява учениците наслуки
докато не го спипват на местопрестъплението

обрязване на педесетгодишна възраст
киха и плюе в носната кърпа
жестикулира като осъден
преводач на научни трудове
развежда се
пак се жени
спира да мастурбира за известно време
чувство че някой го шпионира
агорафобия клаустрофобия
загуба на обоняние
апокалиптични сънища
разперва ръце в знак на поражение

 

 

 

 

 

Никанор Пара „Почивай в мир“

 

много ясно – почивай в мир
а влагата?
а мъховете?
а тежестта на надгробната плоча?
а пияните гробари?
а плячкосващите гробове?
а плъховете гризящи ковчезите?
и проклетите червеи
промъкващи се отвред
правейки смъртта невъзможна
или си мислите че ние някак
не си даваме сметка за нищо…

прекрасно е да кажеш почивай в мир
с ясното съзнание че това е невъзможно
само за мерака на онази с косата

да знаете че си даваме сметка за всичко
паяците припкащи по краката
като бай хуй у дома си
не оставят грам съмнение по въпроса
да оставим бабините деветини
пред зейналия нашироко гроб
трябва да се говори в прав текст:
вие при на хляба мекото
ние на дъното на бездната