vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Александър Блок „Бележници“, 9 март 1918

 

О. Д. Каменева (комисар на Театралния отдел) казала на Люба: „Стиховете на Александър Александрович („Дванайсетте“) са много талантливо, почти гениално изображение на действителността. Анатолий Василевич (Луначарский) щял да пише за тях, но не бива да се четат (на глас)*, защото в тях се възхвалява това, от което ние, старите социалисти, най-много се боим“. Марксистите са умни – може и да са прави. Но къде остава пак художникът и неговото безприютно дело?

 

* Съпругата на Блок, която е актриса, прави публични четения на поемата (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 3 март 1918

 

„Дванайсетте” в „Знаме на труда”. – Квартирният декрет*. Разговори за пренасянето на мама и разместванията… […]. „Отвратителният – социалистическо-еснафски-болшевишки рай” (казва Иванов-Разумник** по телефона)…

 

* 3 март 1918 г. е рожденият ден на съветския феномен „комуналка” („комунална квартира”) – принудителното нанасяне на квартиранти, „уплътняване”, насочено срещу неемигриралите притежателите на апартаменти (б. пр.).

** Псевдоним на Разумник Василевич Иванов (1878-1946) – завеждащ литературния отдел на лявоесеровския в. „Знаме на труда”, в който излизат статията „Интелигенция и революция” и поемата Дванайсетте (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 28 февруари 1918

 

Леля* е нещастна – пак е паднала в преспа, разсипала чантата, отнесена от трамвай. […] Отново – 10 години лъжа. А след това – старост, бездарност.

 

* Мария Андреевна Бекетова – сестра на майката на Блок, първият негов биограф (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 27 февруари 1918

 

Съседите продължават да съскат, да се шашкат и шушнат слухове:. „Сутринта немски аероплан хвърляше прокламации: „Ние ще сме тук утре или в събота“. (Аз видях руски хидроплан.) „Луга е превзета, немците идат“. – „Ах, немците няма да дойдат?“ – „Значи ще колят буржоата?“ – Аз: „Или обратното“. – Той: „Как така?“ – Аз: „Като при Парижката комуна“. – Той: „Но това са били французи, а тук – един дявол знае кой“ (казва руски морски офицер). – Кишаво.

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 18 февруари 1918

 

Че Христос върви пред тях* е несъмнено. Не е там работата „дали те са достойни за него“, а е страшно това, че пак Той е с тях – и друго засега няма. А трябва Друго – ? – Измъчен съм от някого. Или раждам, или съм уморен.

 

*Визира се финалът на Дванайсетте: „Във венец от скреж от рози –/ Там отпред: Исус Христос.“ (превод Вл. Сабоурин) (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 17 февруари 1918

 

Люба* съчини стих: „Шоколад Миньон си плюскаше“** на мястото на унищожения от нея „Павета с роклята метеше“.

 

* Съпругата на Блок (б. пр.).

** Стих от поемата Дванайсетте, 5 строфа (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 29 януари 1918

 

Азия и Европа. Разбрах Faust. „Knurre nicht, Pudel“*. – Войната е прекратена, мир не е подписан**. – Страшен шум, нарастващ в мен и наоколо. Този шум е чувал Гогол (за да го заглуши – призивите му към семейния ред и православието). […] Днес аз съм гений… В редакцията на „Знаме на труда“ […]. Стихотворението „Скити“…

 

* „Не ръмжи, пуделе“ (нем.), фраза от Фауст на Й. В. Гьоте (б. пр.).

** Преговорите за сключване на сепаративен мир с Германия (Брест-Литовския мирен договор). Стихотворението „Скити“ е отклик на тези събития (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 28 януари 1918

 

„ДВАНАЙСЕТТЕ“.*

 

* На 28 януари Блок завършва поемата Дванайсетте, започната на 8.01.1918 (б. пр.).

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 25 януари 1918

 

…Телефонно обаждане от Ал. Ник. Чеботаревская* (моят фейлетон** бил „бомба“, помагал съм на онези, на които не бива, „Сватбата на Фигаро“, френска революционна литература)… Размисли, размисли и планове – толкова много, че пречи да се заемеш с нещо стабилно. А би трябвало да пиша своето (Исус***).

 

* Александра Николаевна Чеботаревская, сестра на съпругата на Ф. Сологуб, една от „близките до душата“ на Блок, която се присъединява към бойкота срещу него след статията „Интелигенция и революция“ (б. пр.).

** Статията „Интелигенция и революция“ (б. пр.).

*** Неосъщественият проект „Животът на Исус“ (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 22 януари 1918

 

Звъня Есенин, разказа за вчерашното „утро на Русия“ в Тенишевската зала. Гизети* и тълпата крещели по негов, на А. Бели и мой адрес – „изменници“. Не подават ръка. Кадетите и Мережковски страшно ми се сърдят. Статията** била „искрена“, но е „невъзможно“ да се прости“. – Господа, вие никога не сте познавали Русия и не сте я обичали! Истината боли.

 

* Александър Алексеевич Гизети – есер, литературовед (б. пр.).

** „Интелигенция и революция“ (б. пр.).