vs. archives

До какви предели ще стигне отчаянието? – Счупено за огрев шкафчето – детството мое и на мама.

…Необикновен залез. Четири изстрела от броненосеца пред прозорците. – Настинката не минава. Иде глад, несравним дори с доскорошния. – Броненосецът стреля през нощта.

През нощта – обиск (у нас)… Забранено е всичко (лавките, театрите, телефоните).

…Телефонът и разходките след 1 часа през нощта забранени.

При мама имаше обиск през нощта. Заповед за изключване на всички телефони. Люба трябва да стърчи до вратата. Дъжд. Мъка. Пак очакват обиски в сградата.

Поработих това-онова. Но да работя истински вече не мога, докато на шията виси новата примка на полицейската държава…

…Но вече нищо не мога да правя. – Кой погуби революцията (духа на музиката)?

Студена пролет в мъртъв град. Двама пияни комисари с бутилка спирт хфърчат във файтон, прегърнати. – Занимания със стихове. Мъка. Кога ще свърши това? – ВРЕМЕ Е ДА СЕ СЪБУДЯ!…

…Излязох след падането на нощта. Безредна стрелба дълго преди великденските камбани. Мъртъв град. Езичниците псуват и стрелят, а християните унило с гладни гласове пеят в Благовещенската църква: „живот даровав!“*

* Из Тропар на Пасха: „Христос воскресе из мертвих,/ смертию смерт поправ/ и сущим во гробех живот даровав.“ (б. пр.).

Вечерта след разходката заварвам комисаря Булацел и конвоен. Обиск и арест*.

* След нощ в ареста и разпит Блок е пуснат на свобода на 16 февруари (б. пр.)