Очаквайте
в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия
ВАНЯ ВЪЛКОВА (Ваня Вълкова)
Понякога
ми е тъжно или енергията на сърдечния мускул
прекосява границата на възможното понасяне от
био инфраструктурната мрежа – кръвоносна система вени – артерии
кръвта нахлува по-силно и по-бързо
Отварям врата и излизам,
навън
Артериите на града са по-устойчиви
& Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Очаквайте
в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия
ВАЛЕРИ ВЕРГИЛОВ
сред серните миазми на смъртта
разложилите се тела, прахосаните скелети
от тук започва плодородието на пръстта
от тук започва многоклетъчното пеене
така от мъртвото животът се заражда
и тръгват живите, родени да умрат
единствено любовната им жажда
ще ги обожествява в този кръговрат
Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Гараж в сърцето на квартала
На червената буржоазия
Старо строителство в съседния гараж
Трудно влиза огромно синьо беемве
Пипкава ювелирна работа
Писането е фетишизъм
Леко наклонено Ш
Искащо да бъде произведено в Е
Само едно нещо е непоправимо
Казва гравьорът това е само клавиатура.
Да оставим геополитиката настрана
Каза сексапилната синдикалистка
И да гледаме собствените си интереси
Руснаците плащат по-добре.
Очаквайте
в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия
ДОБРИНКА КОРЧЕВА
На връщане, по пътя, край който нямаше маслинови дръвчета и не прелитаха цикади, решението бе съвместно мълчаливо: никакво завръщане там, където очакването е изтрито от всеки дом и от светилата дневни не струи светлина, по чийто ръб навлиза различно от сивия мрак, и това бе по-тържествено от клетва, по-ефирно от лов на цикади
Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Очаквайте
в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия
ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ (Zlatomir Zlatanov)
… И сега той се връща в тази запустяла селска къща, изличена от всякакво присъствие, освен каменните руини, и с хленченето на чакалите вечер в подивелите покрайнини. Връща се като семантичната катастрофа на напълно излишна литературност, където има само тревога, болка, безмълвно хлипане, стон.
& Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Очаквайте
в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия
ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА в превод на ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА (Zhivka Baltadzhieva)
Иде зората и никой с устни не я поема,
защото няма там утре, няма надежда възможна.
Само бесни рояци монети свредели впиват
и гълтат, гълтат децата сиротни
& Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022