vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Серенада“

 

Сега будуват само котки и луна
И са в леглата всички хора
Тогава тътри през площада
Берт Брехт със своя лампион.

Когато май се буди млад
Разцъфват пъпките безпир
Тогава клати се пиян в нощта
Берт Брехт със своята китара.

И щом навеки идете си с миром
Блажени от небесната заплата
Берт Брехт със своя лампион
Безспир се спъва в жегата на ада.

1917

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Емаус“

 

Той вървеше с учениците си през полята – вечерта скланяше меката си сянка
Върху златните блестящи жита, скоро ще заспи света.
Високо се възправят стъблата в златна мощ, сънуват в залезната мараня
И наоколо всичко дишаше тежък аромат, билковия аромат на земния плод
Вкоренен в земята със сила и власт.
Стъблата въздигат високо клас, протягат високо властни чела – – –
Ала щом Господа премина през тях, наклониха тържествено лица
Все едно минава цар.

1913

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Горящото дърво“

 

През вечерните изпарения на червена мъгла
Видяхме червените, избиващи нагоре пламъци
Набъбващи да плющят в черното небе.
В полята там в задушна тишина
Пращейки
Гореше дърво.

Възбог простираха ръце във ужас вкаменени клони
Черни, от червен дъжд искри
Танцуващ в дива бъркотия обкръжени.
През мъглата биеше прибой от огнени вълни.
Танцуваха във танц зловещ безреден изсъхнали листа
Възкликвайки, на свобода, за да бъдат овъглени
С кикот във вихъра около стария ствол.

Ала тихо и голямо, озарявайки нощта
Като древен войн, отпаднал, уморен до смърт
Но царствен в своята беда
Стоеше горящото дърво.

И изведнъж протяга нависоко черни вкаменени клони
Възбог избива пламъка пълзящ нагоре
Високо в черното небе възправя се за миг –

И стволът, обкръжен в искри от танц червен
Се срутва с трясък.

1913

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Аз, Бертолт Брехт, син на буржоазни родители“

 

Аз, Бертолт Брехт, син на буржоазни родители
Прелистих това лято, чувствайки
Че времето накъсява, съвестта си
Страница по страница

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт, „Щом в бялото майчино тяло зрееше Баал“

 

Щом в бялото майчино тяло зрееше Баал
Небето бе вече тъй бледо, голямо
Тъй синьо и голо, неизказано чудно
Такова обичаше Баал – дошъл на белия свят трудно.

 

 

 

 

 

Отговор на Николай Бойков 2

 

ники, не виждам сигурно поради незапознатост с материята по какъв начин неолибералното законодателство отчита, че не всичко е конструкт, пари и роли. проектът на модерността, намиращ израз в абсолютната политическо-юридическа разполагаемост с човешкото тяло и идентичност, необратимо води до това, че всичко е конструкт, пари и роли. съмнявам се, че на това може да се противостои с (неолиберална) дискурсивна етика с всичките й мили характеристики по хабермас – ултима рацио е възможността да се защитиш в извънредна ситуация. ти сам прекрасно дефинира, че естетическият оазис, в който живеем, не е реалността – тя е пълна със скрито и явно насилие, на което не може да се отговори дискурсивно. но каква низшост в моята аргументация??? израсъл съм като расово низш, знам за какво става дума, но презирам използващите опита си на третирани като низши, за да получат власт, с която да направят други низши. сексуалните малцинства са последният засега епизод на диалектиката на господаря и роба, превъртяна вече безброй пъти. комуникацията е воля за власт, не мили дискурсивни императиви. ернст юнгер израства в либералната германия от преди войните – това, че доста време вече не се водят войни в европа (тя ги води другаде), не означава, че мирът е нормата – той е изключението. нещата трябва да се мислят от перспективата на извънредното положение, в което ще бъдеш обект на насилие независимо от възгледите и етиката ти. с колкото и правови брони да се обгражда „жертвата“, това я прави само по-съблазнителна за палача. не вярвам, че неолибералната демокрация може да ми помогне да не ме бият скинари мен или дъщеря ми, независимо дали сме хетеро- или хомосексуални „чернилки“, „мангали“ и други. и не на последно място: когато бях наречен „черна маймуна“, никой от етическата дискурсивна общност не възрази. без мен в тази игра.

 

 

 

 

 

Отговори на въпроси, поставени от Николай Бойков

 

1) имам моите съмнения, че е добра идея правото да прави с традицията и натурализираните норми каквото си поиска – знам обаче, че модерността е времето, в което всичко е на разположение за конструиране и това ме плаши (на произвола на съдбата сме оставени конструкторите да са „добри“ и конструкцията да не ни концентрира в лагер в даден момент; не виждам никаква възможна гаранция – в рамките на модерното юридическо разполагане с нормите – за избягване на бъдещи концентрационни лагери за хетеросексуални);

2) в модерния свят „естествените“ неща са по дефиниция премахнати – кое е „естествено“ решава имащият власт да определи кое е „естествено“. веднъж дошли на власт, не виждам защо сексуалните малцинства не биха определили хетеросексуалността като „неестествена“. чиято е властта, негова е „естествеността“, сексуалните малцинства няма какво да се правят на „различни“ в тази желязна логика на модерността, от която се възползват, за да дойдат на власт; сигурен съм, че ти пръв би надигнал глас срещу тази нова власт, да, затова спокойно можем да си дискутираме, защото си вярваме в тази решаваща точка;

3) продължавам да смятам, че подценяваш реалната власт на сексуалните малцинства в обществото на спектакъла (парадът е незначителен аспект от тази власт) – да си хетеро е аут, определено не е куул; при перманентната ценностна надупеност на тази страна е абсолютно извън наш контрол дали „гейропа“ или путинландия ще определя дневния ни ред – но това не променя необходимостта да имаме интелектуално издържана позиция, независимо в коя посока е надупена бг към съответния момент;

4) властта на сексуалните малцинства в обществото на спектакъла със сигурност конструира роли, които са привлекателни за подрастващите, но смятам, че последната дума ще продължи да я има семейството, освен ако не го премахнат юридически в някакъв нов неолиберален комунизъм на детско павлик-морозовство;

5) гаранции няма – както казва ернст юнгер, коментиращ националсоциализма: единствената гаранция на свободата и човешкото достойнство е бащата, изправен с брадва на прага на дома.

 

 

 

 

 

Ad Николай Бойков

 

Ники, категорично съм съгласен, че както „нормата“, така и „ненормата“ са човешки произведени. Смятам, че икономически, политически и технологично нещата са стигнали дотам, че всеки човек просто е принуден да защитава своята норма. В началото на ХХ в. Макс Вебер говори за „войната на боговете“ в рамките на един „политеизъм на ценностите“. Мисля, че вече се намираме в една война на родово-половите норми, в която хетеросексуалното (засега) мнозинство е в правото си да се защитава спрямо всички други родово-полови норми. Същото право има и хомосексуалното (засега) малцинство. Да се привилегирова обаче етически (в основата си виктимизационно) водената от хомосексуалното (засега) малцинство война е проява или на наивност, или на военна хитрост. Следвайки Карл Шмит, смятам, че да се етизира една очевидна гражданска война е опасна либерална наивност (защото не смятам, че ти хитруваш).

 

 

 

 

 

Живия труд може всичко

 

Живия труд може всичко
Бурените избуяват по-пищни
От соломоновите одежди
Весели са майските треви избили
В бетонната плоча черницата осенява всичко
Забивай дълбоко лопатата заравяй
Пръсти в пръстта за бели корени
Загърби търпеливия гълъб чакащ
За бог да прости нямай милост
Към разрязания надве червей
Нарани се оближи кръвта изпикай се
До оградата с кухите кръстове
Нека пикнята е топла върху тревата
Не изтръсквай пръстта от обувките
Смъртта е капитал живия труд
Може всичко

 

 

 

 

 

Малки предстоим

 

На Христина Василева

Малки предстоим
Като слеличосана 35 годишна държанка на олигарх
Пред нетленната руска красота
Малки предстоим
Пред момиченцата разучаващи брошурата на била
Под погледа на дълбоко ортодоксален рехабилитиран педофил
Малки предстоим
Пред шестващите в порше кайени абитуриентки
Които утре ще работят на смени по 12 часа в денонощен магазин
Малки предстоим
Пред майката отчаяно спираща с поглед отдалече обратния мах
На люлката отнасяща главата на току-що проходил ангел
Малки предстоим
Пред утрешния бош клечащ пред тебеширената си рисунка
Върху ударопоглъщащата настилка минимализираща болката
Малки предстоим
В облак от напечена смола пред пинията на посейдон дионис хадес
Малки предстоим
Пред музиката в колата на път за безкрайните фризери на метро
Пред дъното на ада в рибния отдел
Малки предстоим
Пред детето зевс играещо със светове
На брега на вечното море