vs. archives

Щом умрете, някои ще отидат на небето.
Те няма да се чудят, защото са го видели вече.
Убиец и пияница ще бъдат там.
За който не ги обича, влизане няма.

Който удрял брата, няма да му е трудно на небето
Пияните вървят по тези пътища твърде лесно…
Виделият звезди, докато в уличката лежи
В деня на смъртта си лесно ще се извиси.

Който не е бил сляп, небето не ще види
В небето сам никой не влиза.
И мъки ще има задружно тамо
Всички носят бремето на всички заедно

Децата и глупците в сияйната страна със сигурност влизат…
Убиец и жертва ръка за ръка идат.
Ръка за ръка, от когото кръв и сълзи капят
Братята Карамазови и брата ни Баал.

1917

И червената Роза* изчезна сега.
Никой не знае къде лежи тя.
Защото истината каза тя на бедните
Богатите от този свят изчезнаха я.

1919

* Роза Люксембург (1871-1919) е убита без съд и присъда на 15 януари 1919 г. в Берлин, тялото й е хвърлено в Ландверския канал (б. пр.).

Чепикът който винаги пестил е
Изтрит така и няма да го види
И който уморен и тъжен не е бил
Не е танцувал никога.

И щом от старост чак чепикът ти
На прах разпадне се дори
(И бил е като тебе само за ритници)
Пак по-щастлив от теб е бил.

И с най-голяма прелест винаги
Връз гробовете сме танцували.
И Бог мелодията най-красива свири
Все на последната дупка.

1918

Тук лежи погребана
Роза Люксембург
Еврейка от Полша
Борец предтеча на борбите
На немските работници
Убита по поръчка
На немските потисници. Потискани
Погребете раздора си!

1948

И всеки ден дъждът валеше
А слънцето светеше рядко и бледо
И те гледаха мълчаливо как потопът нараства
От върха на планина Арарат.

1942

Вършейте за себе си, вършейте за себе си
Волове, вършейте за себе си!
Сламата е вашата храна, вършейте за себе си!
Ние, вашите господари
Обичаме само зърното за брашно.
Не отмалявайте, не отмалявайте, волове!
Не е жежко като в пещ, вършейте за себе си
Волове, вършейте  за себе си!

1938

Как да
Мразиш потисничеството, ако не
Мразиш потисниците?

Около 1934

Мама Баймлен има дървен крак
С него върви идеално
(Плюс една обувка), а ако сме добри деца
Тя ни показва да видим крака.

А на крака е забит пирон
И на него виси ключът за дома
За да може като се връща от кръчмата
Да го открие дори в тъмното.

Когато мама Баймлен излиза за нощен труд
И довежда клиент у дома
Преди да отвори вратата изключва
Осветлението на стълбището тя.

Около 1925

Сутрешно трезво сбогуване, жена стои
Хладно между врата и панти, погледната хладно
Видях тогава аз: в косата кичур сив
Така и не можах да се реша да тръгна

Безмълвно хванах й гърдите, и щом попита
Защо тъй аз, нали съм нощен гост, след края на нощта
Не искам да си ходя, както се очаква
Погледнах без заобикалки и й казах

Бе само нощ, аз искам още малко да остана
Но ти използвай времето си, лошо е това
Че ти така стоиш между врата и панти

И хайде разговорът да приключва бързо
Забравихме съвсем, че ти увяхваш –
И секна ми гласа желанието

Около 1925