vs. archives

Признавам
Само два начина
За казване сбогом

Свирка и напушване

Не е проблем
Да не е свирка

Хилим се
Сбогом.

Знам че си го имате за ваше
Чудовище на съвкупното бг село
Няма да ви разубеждавам такъв си е
Кара ме да се подмокрям от писанията му
Все едно съм неква секретарка
А не негов литературен агент

Истината е че на Шефа му е
През оная работа кво мислите за него
Има проект който преследва неуклонно
И непоколебимо от деветгодишен чудя се
На зверското му търпение и постоянство
Бг селото е само мизансцен

Първо руснаците накрая немците
С яката тяга на предците от гетото на бордо
И предците от африка първите изправени човеци
Все му казвам че да пише на тоа език
Е пълно недоразумение Шефа
Само се подхилва

Не му се бъркам в работите
Да се оправя да си плаща цената
Аз съм само литературен агент мисля си
Само че ще е от полза леко да промени
Отношението към околната среда имам предвид
Една жена аз съм само литературен агент

Шефа не дължи обяснения на никого
Но поезията е жена

Поезията е медуза горгона
Вкаменяваща до болка във всеки член
И меча на персей теглещ ножа на ужаса
На красотата поезията е
Държанка на руски алуминиев олигарх
Трансферирана поради напредване на възрастта
От лазурния бряг към слънчака тя
Още го обича първия мъж в живота й поезията
Е дебютиращо момиче смесващо
Различни регистри на удоволствието
Вярващо във вечността на любовта и
Поезията поезията е джаз
Разкъсан между пресметливата
Мъжествена борба с хидрата
На тромпета на майлс дейвис и абсолютното
Женско отдаване на ъ лаф сюприйм на
Тъжния трен на джон колтрейн поезията е
Съвършенството на смъртта на добре темперираното
Пиано момичето и смъртта където то
Момичето по детски си дудне и сумти
Зад великолепието й поезията
Е смъртта и момичето смъртът
Забременяващ момичето
Поезията е жена

Ще видя роклята
Като музика от невидим прозорец
Като вълна преминаваща през маково поле
Като полюшващи се водорасли в тюркоазени води
Като недосегаемия блясък на снега по върховете
Като паразити обвиващи изоставен трафопост
Като релси изчезващи в тревата
Като строго охраняем периметър на резиденция на наркобарон
Като белите свещници на цъфнал кестен
Като хищна пъстърва стрелваща се под повърхността на водата
Като залята от язовир византийска мозайка
Като отваряща се врата на входа на затворен комплекс
Като момиче яздещо огромен черен кон
Като сиянието на кожата на богиня от илиада
Като короната на водонапорна кула
Като размиващите се зеници на свършваща жена
Ще видя роклята на гарата

Само не се страхувай казах си
И пристъпих още една крачка напред все едно
От дни ходех по въздуха суверенно
Като зелева пеперуда усещах
Нейния майчин полъх под себе си знаех
Че ангели ще ме подхванат
Под мишници да не би някак да препъна
О камък ногата си
Щом полетя стремглаво
В пропастта

И каждый вечер, в час назначенный
А. А. Блок

1
Събуждам се изведнъж
Насред огромността на нощта

Боли ме главата
Спомням си че те обичам

2
Събуждам се и мисля за теб
Толкова те желая

Залива ме топла вълна
От благодарност ти ме излекува

От детската болест
Да желая желанието си

3
Събуждам се
И мисля за тялото ти

Приемам го такова
Каквото е без да го познавам

Искам
Да се събуждам до теб

4
Събуждам се
Пия хапче за главоболие

Притискам болящото място
Към възглавницата

Представям си че притискам
Слепоочието си между гърдите ти

5
Обичам тази жена
Казах си повторих

Няколко пъти това
Силата на думите

Не намаляваше

Нали знаеш
Извънредното положение
Сериозно наруши доставките
Всеки вика няма наличност
Ти си моята трева

Ако попитам холандеца
Той ще е уклончив ще се прави
На важен it’s a sellers market
Вика като герой от криминале
Ти си моята трева

Не се правя на интересен
Употребявам рядко предпочитам
Профанното озарение нали се
Разбрахме любовта е поезия
Ти си моята трева

Ето ме пред теб на длан
Не се хиля но съм щастлив
Влизаш ми като мека скоросмъртница
Душата се топи като шоколад
Ти си моята трева

Когато никой не вдига ти
Вдигаш

Когато всеки е зает със света си ти
Си заета с моя

Когато всеки си казва тоа ми е в кърпа вързан ти
Ми връзваш гащите

Когато всеки се грижи за мъжа и самотата си ти
Се грижиш за мен

Защо го правиш? Нямам отговор
Приятелко

В далечна зала на императорската библиотека
Главният архивар на югоизточните провинции
Е в очакване на последния указ отскоро е
На този пост още не се е развила рутината изглаждаща
Вълните на възбудата още не вярва истински
Че седи тук и очаква още мокрите документи
Миришещи на сурова коприна и туш от години
Мечтаеше за това място и миризмата му през всички
Перипетии на безкрайните изпити в един момент
Си мислеше че единствената останала възможност е
Пощенската станция на малка пътна артерия но ето
Тук е насред упойващото ухание на ръкописите
В очакване да пристигне последният свитък
В щастливо предусещане притискайки изстинали
От възбудата длани под бедрата си
Главният архивар на императора
Отговарящ за югоизточните провинции съзира
В далечината на коридора поток светлина
От безшумно отворена врата благоговейно
Тя се изправя

В една бистра септемврийска утрин
Той потегли безгрижно от точка
А същата сутрин лека кола със знак
За млад шофьор неумело припали
В точка б беше хубав есенен ден
В началото на месеца някъде в ранния
Следобед неусетно се засякоха
На стръмен почти обратен
Завой младата шофьорка
Го видя да връхлита върху й
Сечейки лошо завоя навлизайки
В насрещното срещу нея тя
Реши че следва челен удар и
Неясно защо натисна до дъно
Газта колата изкочи от платното
Като ударена от огромен среден пръст
Удрящ чимбер и почна да се върти
По дължината си надолу по ската неясно защо е
Прието отминалият спокойно надолу по пътя
Скрил се отдавна зад завоя
Бетоновоз да се нарича
Любов