vs. archives

Сънувам, че съм Георги Господинов и получавам обаждане, което ме уведомява, че съм спечелил Нобелова награда за литература и физика. Това някаква първоаприлска шега ли е, питам, опитвайки се да бъда максимално строг и членоразделен. Не, господине, тестваме на случаен принцип ПР кампания за номинирането на големия ни български писател Георги Господинов за Нобелова награда. Чели сте го, нали? Ще ни отделите ли няколко минути за прецизиране на таргетирането? С омекнал глас, почти без съгласни казвам да, аз сме.

Сънувам, че след въвеждането на обсадното положение съм си осигурил декларация за напускане на дома, валидна за посещаване на Пенчо Славейков и Мара Белчева, позволяваща ми да излизам. На КПП-то на изхода на кооперацията млада полицайка тщателно и дълго преглежда пасавана и маската ми, вече си мисля, че няма да ме пусне да мина. Нали знаете, че съществува реална опасност да се заразите от лицата Славейков и Белчева, казва ми тя, и да предадете вируса на 88-годишната Ви майка? С облекчение си давам сметка, че ми говори на Вие и портретът на маргинала Славейков е свършил работа.

Сънувах, че съм в щатския дисцип до Пиза заедно с Езра Паунд, аз за изнасилване или неподчинение, зависи от гледната точка, той за държавна измяна срещу САЩ, според службите, или за нацистка литература в Америка, според Боланьо. Виж, негро, казва ми той, единственият начин да оттървем кожата е да признаем, че не сме си пили хапчетата. Но аз съм тука за изнасилване, бро, викам му, ква невменяемост. Не ми се прави на талмудист, пич, отвръща Езра, докато пишещата му машина произвежда поредния откос, поезията е неподчинение е насилие е поезия.

На Марко Видал

Сънувам, че Рембо е момиче и ми е дъщеря. Бесен съм й за липсата на дисциплина и не приемам, че фактът, че е Рембо й позволява да си прави каквото си иска при плавния преход от пубертета на четиригодишна към пубертета на прага на седем. Тя ме мрази от цялото си сърце. По-добре да ме мрази, мисля си, така ще пише по-добре, когато един ден стане Рембо.

На Ники Бойков

Сънувам, че съм в трети клас и любимата ми учителка по литература се обръща към мен с думите: „Пушкин, прочети си съчинението“. Веднага натегач от първия чин вляво вдига ръка и казва: „Другарко, това е политически некоректно“. За моя почуда учителката спокойно отговаря, че е точно така и е искала да даде пример за разликата между политическа коректност и поезия. Натегачите отдясно ехидно се подхилкват. Усещам как очите ми се напълват и аз не знам защо със сълзи и се заричам да стана поет.

Сънувах, че съм дисциплиниран мухльо, когото с години са подритвали сърдечни, широко скроени хора, които дори не си правеха труда да замитат боклука под килима. Една сутрин се събуждам и виждам, че апартаментът свети като опразнен от чистота и подреденост. Тук нещо не е наред, мисля си, и решавам дисциплинирано да изчакам съвсем да се събудя. Изведнъж си давам сметка, че усещането за чиста и подредена празнота се дължи на факта, че наблюдавам жилището си от някакво друго място. Гледам като на брокерска симулация на недвижим имот как сърдечните широко скроени хора се разхождат в апартамента ми и коментират колко национално отговорно и трудно е било въвеждането на дисциплина в тоя бардак и колко по-чисто е откакто ме няма. Отдъхвам си с облекчение, че все пак се е намерило свободно легло в Арена Армеец.

Сънувам, че съм на 16 и боготворя Яворов. В хаоса на първите години на прехода успявам да се промъкна в дома му на Раковска, строго охраняван от СДС и Литературен вестник. С безпогрешната нарцистична интуиция, която така се харесва в Две хубави очи, той усеща отдалече, че ми е идол и епатажно се провиква през тълпата сноби: „Никога не се жени за софиянка и по възможност избягвай извънредни положения с карантина над 2 седмици.“

Сънувах, че съм Вазов и тъкмо трескаво обмислям как точно да свърша. В сюблимния момент ме прекъсва иззвъняване на телефона, пак Георги Господинов. Този път да съм се пазел, да не съм излизал заради пандемията, опасна за хора на моята възраст. Мамка му и лицемер, почти ми е на езика, хем иска да ме замести, хем не ме оставя да свърша като хората.

Сънувах, че съм баща на Рембо и във връзка с ратифицирането на Истанбулската конвенция му поднасям извиненията си за недопустими епизоди в детството му, подлежащи на ретроактивно съдебно преследване. Пич, вика ми той, остави тоя неолиберален булшит. Ако не беше ти, нямаше да напиша един ред.

Сънувах, че посещавам рано сутрин Пенчо Славейков с цел спешна семейна консултация във връзка с мирното съвместното съществуване по време на извънредно положение. Заварвам го в чудесно настроение да редактира „Кървава песен“, тактувайки си под звуците на приглушен, но отчетлив късен Колтрейн. Момче, казва той, с Мара открай време се придържаме към социалната дистанция.