vs. archives

Сънувам, че съм агент на ФБР и отговарям за първия разпит на Езра Паунд след задържането му в Италия по обвинение в държавна измяна. Мисията е трудна както поради пандемията, така и заради информационната война, в която враговете ни са успели да окажат помощ на място преди нас. Не помага особено, че бившите ни съюзници на свой ред вече се извиниха за забавянето на помощта. Заварвам Паунд в стаята за разпит в прекрасно настроение. Не носи маска, не спира възбудено да пипа навсякъде лицето си, да хапе крайчеца на рижавата си брада и припряно да се прокашля. Вече съжалявам, че не си сложих защитното облекло и очила, но запазвам самообладание. Под формата на неформален смолток преди да пусна диктофона го питам не се ли страхува от случващото се. Обожавам стадния имунитет, млади човече, експанзивно отговаря той, понечвайки да ме потупа по рамото и само белезниците му попречват. Сигурен съм, че тази тема може да послужи за чудесно основание на един надявам се скорошен личен разговор с Доналд, в който да му обясня защо харесвам Мусолини.

Сънувах, че посещавам Пушкин в Болдино по време на карантината. Знам, че това е рисковано, той също го знае, но се разбираме да нарушим социалната изолация по взаимно съгласие и спазвайки стриктно границите на поезията и съня. В руското училище ме научиха на дисциплина и имам афроамериканска кръв, побързвам да кажа, и аз не знам защо, като уводни думи. Ах, скъпи приятелю, отвръща той, както царизмът, така и политическата коректност са неудачни институции. Но добре, че предварително ме уведомявате за това, Вашите сънародници обикновено декларират, че са русофили или русофоби, когато вече е късно разговорът да бъде избегнат.

Сънувах, че съм на 16 и всяка сутрин ходя да плувам на басейн Република в Парка на свободата. Чувствам се като старогръцки бог на Олимпиадата в Берлин през 1936. Всъщност нацизмът май не прославяше Републиката и Свободата, мисля си, а кръвта и почвата, но не обръщам особено внимание на тази мисъл. Най-добрите места на първа линия на открития басейн са резервирани през целия сезон за двама чужденци, пушещи пури, чиито шезлонги винаги са обкръжени от възбудена група почитателки от ГДР. Някой ми казва, че това са известни немски писатели и решавам да си взема автографи. Впечатлен съм колко са евтини тук хаванските пури, казва единият, докато ми разписва томче със събраните си стихотворения. Да не подценяваме и жените, вметва другият, в родината на Орфей и менадите сме. Не ще и дума, камарад Мюлер, не ще и дума, отвръща Брехт.

Сънувах, че съм роден на остров. Скоро след раждането ме отнасят през океана в неизвестна посока, но в последния момент, вече на борда на празния танкер, решавам да не заминавам. За да не злепоставя майка, ще се направя, че съм заминал, казвам си, Ахаб трябва да си мисли, че Исмаил е на борда. Знам, че майка е робиня и отиваме в пустинята, но тя ще мисли, че съм с нея и това ще я крепи. Виждам от брега как танкерът започва да се покрива с ръжда още преди да е напуснал пристанището, усещам нейния досег с кожата, вкуса й в устата. Усещам потребността на майка да бъда там. Знам, че съплеменниците й ще превърнат тази потребност в омраза и ресентимент, но майка не е виновна за това. Че ми е майка, ще им се вмени в оправдание. Но аз съм роден на остров и оставам на него.

Сънувах, че Марко Видал се е спасил от пандемията на някакъв остров, на който карантината не е наложена от държавата, а е природна даденост. Той пише поезия на испански и български, превежда от испански на български и от български на испански, разговаря с майка си и Рамон Лул за сауни и дарк румове, облича и съблича Девата, славослови Я и облажава един по един всеки член от тялото Й.

Сънувах, че съм се наспал след продължително безсъние и се събуждам в леглото от детството си с дървената табла, в която имаше чвор на нивото на възглавницата. Безкрайно го съзерцавах око в око като мандала с блаженството на дете, което не трябва да става. Някъде отдалече се чуваше порой от капчуци и гукане на гълъб. Строшени са вратата адови на света от вчера, мислех си. Започва нов живот.

Сънувах, че преводачът Краси Кавалджиев е заварен от пандемията в Париж, където е напълно сам. Пуснал си е брада, с която прилича на високопоставен, образован във Франция османски велможа, чийто дом е пълен с великолепни издания в кожени подвързии, които малко по малко разпраща по пощата на приятели. Не знам френски, но се влюбвам в библиофилско издание на Цветя на злото от неговата библиотека, в което има портрет на младия Бодлер, какъвто никога не съм го виждал. На мен ми побелява косата, казва той, а брадата само отпред на брадичката. На мен почти цялата ми брада е бяла, а косата само по слепоочията, отговарям. В София вече е паднал мрак, в Париж още се вижда дневна светлина, идваща от невидим прозорец. Краси обръща телефона към прозореца и празната улица, за да видя картина от малък немски град след затваряне на магазините.

Сънувах, че по време на голямото затваряне дъщеря ми е пораснала не с дни, а с часове. Движенията и мимиките й са заприличали на грацията на кубинския и френския й дядовци. Докато я уча да играе на табла и я гледам, имам чувството, че съм старец от обезлюдено българско село.

Сънувам, че Гео Милев и Рембо са гаджета и планират да превърнат българската литература в световна. ПР агенция, дочула за проекта им, иска да ги наеме за рекламна кампания за кандидатурата на Георги Господинов за Нобелова награда. Те приемат, но проектът бързо се разпада поради непреодолими разногласия между тандема и агенцията дали кандидатът да бъде промотиран като тъгуващ за грантовете на света от вчера или залагащ на бъдещето на преносимата аптечка с CHF.

Сънувам, че всички жени, с които съм бил, се събират на нещо като среща на випуска. Така събрани на едно място са видимо красноречиво свидетелство, че по-скоро съм писател, отколкото любовник. Прави приятно впечатление, че не говорят за мен, а за мъже, които не познавам. Моят учител в поезията би получил инфаркт, ако видеше това насън, мисля си, дори ефектът на отчуждаването не би го спасил. Потвърждавам си с чувство на дълбока благодарност, че Брехт е велик.