vs. archives

Сънувам, че дон Франсиско де Кеведо пише El Sueño de la Muerte за народния писател на народното извънредно положение. Пикът на пандемията, казва втрещен, невярващ на очите си, ще е пикът на продажбите.

Сънувам, че Лермонтов е назначен за председател на най-новосформирания щаб за борба с пандемията. Той е с хусарски мундир, изважда от ръкава свити на руло листя, слага си пенснето и започва бавно и изразително, както казваше учителката ми по руски с чувством, с толком, с расстановкой да чете Смерть поэта в оригинал. Журналистите са затаили дъх. Брифингът завършва със стендинг овейшънс (ремарка: продължителни, нестихващи).

Сънувам, че ненамерилата покой в отвъдния комунизъм душа на Маяковски ми се явява насън. Аз съм страшно щастлив, че моят ученически идол е в стаята ми и го питам дали да сменя музиката. A Love Supreme си е ок, казва. Ама да знаеш, че и там комунизмът стана сталинистки, неолиберален и политически коректен, не трябваше да бързам. Няма лошо да учиш стиховете ми наизуст, това при нас се отразява под формата на опрощаване на част от задълженията към тамошните банки, чиито собственици са бившите комунисти, но не води уви до измъкване от дълговото робство. Но друго исках да ти кажа. Никога, ама никога не играй на руска рулетка с жена, дори да не е рускиня.

Сънувам, че съм Архилох и ми се случва знаменитата случка с кравата и музите. С две думи: като момче водя кравата на пазар за продан и ме пресрещат група осъмнали момичета, с които разменям кравата за лира. Дотук добре, но в последния момент решавам да променя хода на историята и казвам на мацките, които са видимо на черешата на един народ: I would prefer not to. Това е краят за мен като поет, мисля си. И началото на модерната поезия, многозначително казва една от тях.

Сънувах, че в петък майка ме взима от седмичната детска градина за астматични деца в Княжево и за награда, че съм издържал седмицата самота ми купува поничка с шипков мармалад. Моята мазна нафора с врящо мармаладено сърце, моето сърце Исусово.

Сънувам, че отивам при Бретон да се консултирам по належащи организационни въпроси. Сварвам го във вихъра на автоматичното писане и не крие раздразнението си, че го прекъсвам в такъв момент. Виж, аз не съм Митеран, алафрангите и чаепитията с дисиденти от периферни региони не са моята чаша чай. Мексико? Това е друго, сюрреалистична страна парекселанс, вие обаче не сте Мексико, най-много Хондурас с някой и друг образован белогвардеец. Два съвета: само чрез желязна дисциплина от комунистически тип можеш реално да се противопоставиш на неолибералната литературна мафия. Нали и без друго те имат за сталинист, еми бъди сталинист. И стой далече от комунистите и техните деца и внуци. А, и вкарай малко повече галска кръв в тая социална поезия.

Сънувах, че пръв мой близък ми съобщава, че е болен. Познавам го като спокоен и смел човек и въпреки това спокойствието, с което ми го казва, ме поразява. Изведнъж си спомням, че наскоро прочетох негов пост, в който той описваше състоянието си, но аз го бях взел за литература, въпреки че усетих за миг как от тъмното на отворена врата ме лъхва течението на истината. Ако оцелеем, винаги ще мога да разчитам на този човек, проблясва в съзнанието ми, винаги и за всичко.

Сънувах, че за първи път след обявяването на извънредното положение пазарувам в мола. Приличаше на опразнен езически храм, смирено очакващ идването на варварите. Това е нещо ново за това място, почти злорадо си мислех, смирение, интересно. Бяха отворени само жизненоважни магазини, един супермаркет, магазин за биохрани, магазин за хранителни добавки за културисти. Детският кът беше чисто ново реновиран, ограден от предпазни ленти. Смирено очакване на варварите, скъпи суперхрани, културизъм вкъщи и неизползвана детска площадка, връзва се, мислех си, има надежда.

Сънувах, че Карл Шмит ме кани на гости с пренощуване в родното си провинциално градче, където се е оттеглил след денацифицирането си, за да се информира от първа ръка за българския етнически модел на най-успешното извънредно положение в Европейския съюз. Както знаете, имам слабост както към жените от Балканите, така и към извънредното положение, предразполагащо казва той. В българския модел не разбирам едно: чувам, че е най-ефикасният при пълна липса на реални мерки, снабдяване на населението с маски, респираторни машини и прочее. Това добре, реалните мерки понякога са вредни при наличието на абсолютна власт. Но обяснете ми все пак едно: как така еднакво неденацифицирани, пардон, недекомунизирани политици не могат да се разберат по съществото на извънредното положение? Това така наречената „българска работа“ ли е, при която публичното насиране на де що има суверен от страх е въпрос на висш пилотаж?

Сънувам, че съм агент на ФБР и отговарям за първия разпит на Езра Паунд след задържането му в Италия по обвинение в държавна измяна. Мисията е трудна както поради пандемията, така и заради информационната война, в която враговете ни са успели да окажат помощ на място преди нас. Не помага особено, че бившите ни съюзници на свой ред вече се извиниха за забавянето на помощта. Заварвам Паунд в стаята за разпит в прекрасно настроение. Не носи маска, не спира възбудено да пипа навсякъде лицето си, да хапе крайчеца на рижавата си брада и припряно да се прокашля. Вече съжалявам, че не си сложих защитното облекло и очила, но запазвам самообладание. Под формата на неформален смолток преди да пусна диктофона го питам не се ли страхува от случващото се. Обожавам стадния имунитет, млади човече, експанзивно отговаря той, понечвайки да ме потупа по рамото и само белезниците му попречват. Сигурен съм, че тази тема може да послужи за чудесно основание на един надявам се скорошен личен разговор с Доналд, в който да му обясня защо харесвам Мусолини.