Сънувах, че съм в Германия и се чувствам толкова сам, колкото първия път, когато бях там за по-дълго време. Седях в едно общежитие с обща тоалетна в коридора и полудявах като Ленц по същите места. Най-сетне, мислех си, никой няма да ти диша във врата на опашката и да те потупва свойски по рамото все едно ти е генерален секретар, народен писател или гл. прокурор. Ноемврийска студенина, идеално време за писане.
Сънувам, че Блага Димитрова е млада жена и тъкмо започва превода на Първа песен на Илиада. Аз съм влюбен в нея. Странно, мисля си, винаги имам едно наум с поетесите, какво ми става. Никога не членувай в клуб, който приема хора като теб, повтарям си желязното правило с надеждата да се събудя. Изведнъж с ужас установявам, че тя в реалното време на сънуването ми чете мислите. Няма проблем, чувам я да казва, просто обърни повече внимание на чумата в началото на Илиада. На вас мъжете гневът ви е обсесия почти като пълните ташаци, а чумата е първа по време. Е, има и гневни жени, но първо е чумата.
Сънувам, че приятел, когото не познавам, ми изпраща съвети на лекар от първа линия в Ню Йорк. От старите коне съм от преди видеоинструкциите за всичко и липсата на обяснения лице в лице за нищо с жеста на отпращане наберете звезда ала бала. Блокирам, когато чета каквито и да било инструкции, не обичам да говоря по телефона почти колкото Кафка. Приятел е този, който ти обяснява как да направиш нещо жизненоважно, прочел вместо теб проклетите инструкции, е моята дефиниция за истински приятел. Имам един, двама такива. Третият е този, когото не познаваш и затова не можеш да го попиташ как се правят животоспасяващите неща, но ти праща инструкции за оцеляване, които дори старите коне разбират.
Сънувам, че съм Маркиз дьо Сад и щурмът на Бастилията, където съм затворен, се отлага за неограничено време поради социалното дистанциране. Кво пък, оставам вкъщи, мисля си, и засядам както обикновено от години над 120 дни на Содом.
Сънувах, че като всеки уважаващ себе си български политик искам да съм Симеон II. Редуваха се 800 дни и извънредни положения, сменяха се царе, пожарникари, свинари, летци, шоумени, генерали, етнически философи, аптекари, гл. прокурори, бизнесмени с чисто минало, но оставах аз през април на Боянските ливади. И ми верваха.
Сънувам, че съм Джон Колтрейн и свиря на огромен празен площад в Париж A Love Supreme. Това сигурно е някаква нова форма на любовта и революцията, мисля си, достойна за Бодлер, Рембо и Лотреамон. Братята и сестрите от Африканската Православна Църква, провъзгласила ме за светец, трябва да видят това.
Сънувам, че съм Архилох и наблюдавам знаменитото слънчево затъмнение, по което датират кога съм живял и раждането на модерната поезия. Трябва да напиша стихотворение, мисля си, за космическото извънредно положение, за извънредното положение на войната на половете, на капитала и наемния труд, на доскорошни съпрузи, на дъщери и бащи, на тирани и народи, на академия и литература, на свободни и роби, на комерс и авангардна поезия. Денят е 6 април 2020 г. от н.е.
Сънувам, че преподавам антична литература и днес съм на работа. Макар че съм сравнително добре платена за местните стандарти за бедност бяла якичка, ставам в 5:30, работното ми място е на 3 часа път, като на американски бачкатор. По това време в рейса за автогарата има основно пенсионери охранители, жени от малцинствата и Чистотата, ученици, пътуващи за далечни училища. Солта на земята, мисля си, когато свърши света от вчера на извънредното положение на капитала и наемния труд, тези хора ще са бъдещето.
Сънувам, че се събуждам наспан и здрав. Зад спуснатите щори е все същата мрачна пролет, чува се настойчиво еднообразно пеене на птица. Опипвам с език херпеса, който не боли, но не минава. Кога ще свърши всичко това, мисля си, това е едва първият понеделник от остатъка от извънредното положение.
Сънувах, че перспективата за още месец и отгоре сънуване след удължаването на извънредното положение ме накара отново да се допитам до Бретон какво да се прави. Той ми се сопна още преди да се установи видеовръзка, чувах от черния екран само гласа му на еврокомисар по образованието: Да не съм ти някаква сюрреалистична Баба Ванга? И какви са тия въпроси от треторазредна дидактична руска литература от 19 век? Дилемата на всеки автентичен авангард е пределно ясна – в този момент успя да включи камерата и се появи лъвската му глава на един Депардьо, позаседял се под Путинска карантина – или излизаш на улицата и стреляш напосоки, или си седиш вкъщи и сънуваш. Никакъв компромис с некрофилски пазарни опосредявания и робска триъгълна търговия между пика на пандемията, красивите заразени и четящи и пика прим на продажбите. В крайна сметка мисли със собствената си глава и френски произход или се допитай до Краси Кавалджиев какви мерки се взимат в обсадения Париж.
vs. archives 