vs. archives

Приеми дара със смирение
Не го заслужаваш и никога
Няма да го заслужиш

Целуни ръка
Целуни коляно
Целуни скут

Целуни слабини
Повече не можеш
Просто се разплачи

От благодарност

Така и не израснах
Астмата както уверяваха че ще

Знам че и че
Не я е израсъл

Може би революцията
Изисква подобно неизрасване

Но не мога да дишам
Без теб

Какво спокойствие
Какъв мир на голямото
Закрито пространство
Като в скута на всевишния яздят
Само момичета най-съвършеното
На човешкия род яздещи
Боговете

Тя е всичко
По всеки мислим начин

Тя ражда
Утрото деня и нощта

Тя повелява
Над свършването да свършва

Тя повелява
Над несвършващото да не свършва

Тя е извора тя е реката
Тя е делтата

Тя е началото
И краят на всички неща

Тя държи ключовете
Тя е тя.

Конят отиде в реката на съня
Беше индигов на цвят
Яхаше го момиче
Което свършваше на гърба му
Конят извиваше глава назад
Да я види очите му
Бяха уплашени и топли

Смелата жена
Превръща звяра в човек

Страхливата
Бай хуй в мъж.

От сутринта в стаята ми смърди
На зелено на цветя като на умрело
Нюхам навсякъде да открия източника не
Та не търся неква черна магия на смъртта
Подхвърлена ми от зложелатели на етата ми
Отчаял се да идентифицирам проклетите цветя
На гроба на мъртъв войн откривам
Че съм оставил два бг розови
Домата на рафта извадени
От хладилника да се стоплят
За ледната ракия довечера знам
Че бг раят го делят милиметри от смъртта
Ама чак пък толкова

Ти си смолянско момиче
Устояло на всички еничери
С прост скок от момина скала

Ти си ужасните завои
Обръщащи стомаха и полъха
На рожен след облекчаване върху тревата

Ти си този дивен диалект
Различаващ един и същ обект
Дали е близо или далече

Ти си цигли ти си калдъръми
Ти си халища ти си фенка на сад
В родопско одеяло

Ти си смолянско момиче
Гледам те отдалече
Като върховете

Евридика влиза в дома на мъртвите
Влиза тук заради орфей задържан за неограничено
Време от майките на земята

Още от вратата я лъхва мирис
На старост и складирани като в изоставена
Магазия вещи нафталин изкухели кестени

Нима тук живее орфей пита се тя
Дошла за него тя е поразена от дома
В който той живее нима това е място

За живот потреперва тя усещайки
С цялото си женско същество близостта
На смъртта мъртвите вещи мъртвия труд

Наричан капитал тя живият труд
На предстоящото раждане на ебането
На ръка разстояние тя прегръща орфей

Само ебнята може да ги поддържа живи тук
В дома на смъртта

Лов на мъже
Вещиците
Са инквизитори