vs. archives

Световната революция е една жена
Докато те обича и вярва в теб октомврийската революция
Ти е в кърпа вързана
Когато спре да вярва в теб
Идва реставрацията
По-страшна от разправата
На сталин с троцки

Когато колата с ведра ускоряваща се
От само себе си лекота все едно искаше вечно
Да се движи по тангентата на острия завой го напусна и
Започна да се превърта по дължината си надолу по ската
Имаше само светлина и липса на страх

Когато най-сетне падна обратно на колела задържана
От наклонено над дерето рахитично жилаво дърво страхът
Със зверска сила се завърна
Светлината се оттегли отдето
Беше дошла

На НВ

Пази писането като бременна вълчица плода си

Пази писането като момичето в момичето и смъртта

Пази писането като пърхащо колибри застинало над цвят

Пази писането като атентатор самоубиец детонатора

Пази писането като белогвардеец спомена за русия

Пази писането като някой дърпащ аварийната спирачка във влак стрела

Пази писането като първата засечка на револвера на маяковски

Пази писането като немски емигрант в москва вярата в комунизма след пакта рибентроп-молотов

Пази писането като немски войник край сталинград последното писмо от вкъщи преди обкръжението

Пази писането като немкиня изнасилена от руски войници спомена

Пази писането като жълта звезда по време на въстанието във варшавското гето

Пази писането като розов триъгълник в концентрационен лагер

Пази писането като борба на живот и смърт за достойнство и признание

Пази писането като честна невъзможност да потънеш в топлото и доброто

Пази писането като баща който трябва да бъде убит

Пази писането като земна пчела пъплеща покрай трупче на къртица

Пази писането като смъртта в момичето и смъртта

Време е
За наемни убийци
Които да екзекутират
Пусканите на свобода
Внуци на убийците

Състоянието на жертвата
Било несъвместимо с живота
Казвате ни за кой ли път
Нима мирният преход
Е съвместим с живота
Нима животът ни
Е съвместим с внуците му

Документирам, че те обичах
Само за протокола: беше хубаво
И все повече болеше
Не е да не те предупредих от самото начало
Поезията болеше повече.

Разминал се на косъм
С тотална щета под запалените фарове
Осветяващи призрачно празно пространство
На ограничителна заповед за недоближаване
Мъж на средна възраст копае дупка
За погребение на кучето си
Неговото всичко.

Този текст е коментар към началото на горещата фаза на промоцията на новия роман на Г. Господинов, поставено с обявяването на заглавието, изненадващо скоро след новината, че то, както обикновено, ще се пази в тайна. Обичайните протяжни срокове на очакването и времето между подаваните на публиката порции съспенс прогресивно се скъсяват. Има видимо бързане.

Моята интерпретация на случващото се изхожда от допускането, че вътрешната логика на пиар продукта, създаден през 1999-та, предполага подобно забързване, независимо от контекста, в който се случва. Това вътрешно генерирано ускорение по необходимост произтича от прогресивното изконсумиране на литературната субстанция в динамиката на похватите за нейната пазарна дистрибуция. Простичко казано, когато дистрибуцията стане абсолютен господар на литературното произвеждане, тя повлича неудържимо и с нарастваща скорост остатъците автономност на акта на писане.

При нормално положение тази вътрешна логика работи до голяма степен невидимо и добре опаковано в медийния разказ за бавното, десетилетно износване на отделните творби. Публичната в литературните среди тайна за преките зависимости между грантове и издателско подбутване при създаването на достолепно забавяните произведения си е вътрешна информация, която не касае широката публика. Тъй или иначе, при нормалното протичане на литературно-пазарния бизнес аз южуъл медийният разказ за бавните шедьоври успешно можеше да опакова издателско-грантовата припряна реалност на производството им.

Извънредното положение застигна и този бизнес напълно неподготвен. Реакцията на Г. Господинов не е принципно различна от реакциите на Д. Пеевски, Б. Борисов, Р. Радев или Ив. Гешев – повече или по-малко умело десперадо търсене на дивиденти от извънредното, все едно шоуто и бизнесът зад него трябва просто да продължи при по-хазартни залози. Духът на неолибералния капитализъм е същностно хазартен и няма как да направи качествена разлика между нормално и извънредно. За него извънредното е просто количествено – извънредно – голям и рисков залог.

Логиката на медийния разказ за бавните шедьоври от Естествен роман насетне би предполагал внимателно да се изчака развитието на събитията най-малкото до наличието на някаква яснота за сроковете на извънредното положение. Главоломното бързане в пиар кампанията за новия продукт обаче навежда на мисълта, че решението за публикуване е взето не с оглед на неясния край на извънредното положение, а на директна бърза комерсиализация преди неговия край. Залогът са продажби в рамките на проточващо се извънредно положение, в което потенциалните читатели да са добре затворени и четящи красиво или заразено.

При този сценарий динамиката на вътрешно генерираното ускорение на все по-чистия пиар продукт експлозивно съвпада със свръхрисковите залози на един пазар и политикономия на извънредното положение. Започвайки с Д. Пеевски и завършвайки с Г. Господинов, всички играчи искат да бъдат лечители и спасители, дарявайки респиратори на терминални или продавайки романи на затворени за неопределено време читатели. Предстои да видим дали този пандемиен пиар и маркетинг ще се окаже печеливш за политикономическата класа и народния писател, които действат по сходен начин. Поне в случая на Г. Господинов става все по-видимо пандемийното измерение на пиар продукта със същото име, което тепърва предстои да бъде медийно и пазарно нормализирано като обичайна практика.

На Венци

София мое бяло момиче
Никога не си ме обичала каквато си
Горда и уплашена като момиче от село
Лягащо си с негър свободно и девствено
Красиво и страшно е едно и също
Градът е затворен най-сетне не можеш да избягаш от себе си
Родината е зад санитарен кордон
Ти си чумава и всичко родно страни от теб
Сега е моментът да бъдем щастливи
Мое бяло момиче