vs. archives

Никога не съм крил
Че българското не е достатъчно
Просто не става само с него драги
Сънародници скоро няма да има
Кой да ви сменя памперсите малко
Повече уважение към циганите
Аз ще уважа моята кърджалийска красавица

Вие започвате всеки скандал
С призоваване на гражданските ценности
И завършвате винаги с да те еба в мангала
И рязаната пишка режете клона
На който седите помислете пак
Кой ще подмива насраните ви задници по хосписите
Аз ще помисля за моята кърджалийска красавица

Обсебени сте че сте бели и не сте обрязани
Помислете по-добре за това че за бяла европа
Сте чиста проба бели негри и албиноси
Цигани по-добре бъдете мили
С вашите родни съграждани вместо
Да правите свирки на белите хора на запад
Аз ще ударя една шпакла на моята

Кърджалийска красавица
Най-красивата българка
Която познавам.

Знам че не е добра идея
Да се хвали открито Шефа
Не прави добро впечатление
Но аз обичам мръсното копеле
С цялата си душа и сърце

Срещнах го рано бях на девет
Мимоходом ми обърна внимание
На стих на пушкин каза ще боли
Но ще обикнеш болката както
Някои жени обичат да ги ебат в гъза

На тринайсе небрежно
Остави на ученическото ми бюро
Скъсан от четене екземпляр от записки
От мъртвия дом виж това малкия ми
Без радикалното зло забрави
Да стане сантименталността е клизма в гъза

На 44 ме принуди да прочета
Хиляди страници сад получих
Хранително натравяне но промени
Живота ми както се казва по американските филми
Ебането в гъза разкри пълния си смисъл

Пиша това за да благодаря на Шефа
Ще оправдая доверието му

Признавам
Само два начина
За казване сбогом

Свирка и напушване

Не е проблем
Да не е свирка

Хилим се
Сбогом.

Знам че си го имате за ваше
Чудовище на съвкупното бг село
Няма да ви разубеждавам такъв си е
Кара ме да се подмокрям от писанията му
Все едно съм неква секретарка
А не негов литературен агент

Истината е че на Шефа му е
През оная работа кво мислите за него
Има проект който преследва неуклонно
И непоколебимо от деветгодишен чудя се
На зверското му търпение и постоянство
Бг селото е само мизансцен

Първо руснаците накрая немците
С яката тяга на предците от гетото на бордо
И предците от африка първите изправени човеци
Все му казвам че да пише на тоа език
Е пълно недоразумение Шефа
Само се подхилва

Не му се бъркам в работите
Да се оправя да си плаща цената
Аз съм само литературен агент мисля си
Само че ще е от полза леко да промени
Отношението към околната среда имам предвид
Една жена аз съм само литературен агент

Шефа не дължи обяснения на никого
Но поезията е жена

Поезията е медуза горгона
Вкаменяваща до болка във всеки член
И меча на персей теглещ ножа на ужаса
На красотата поезията е
Държанка на руски алуминиев олигарх
Трансферирана поради напредване на възрастта
От лазурния бряг към слънчака тя
Още го обича първия мъж в живота й поезията
Е дебютиращо момиче смесващо
Различни регистри на удоволствието
Вярващо във вечността на любовта и
Поезията поезията е джаз
Разкъсан между пресметливата
Мъжествена борба с хидрата
На тромпета на майлс дейвис и абсолютното
Женско отдаване на ъ лаф сюприйм на
Тъжния трен на джон колтрейн поезията е
Съвършенството на смъртта на добре темперираното
Пиано момичето и смъртта където то
Момичето по детски си дудне и сумти
Зад великолепието й поезията
Е смъртта и момичето смъртът
Забременяващ момичето
Поезията е жена

Ще видя роклята
Като музика от невидим прозорец
Като вълна преминаваща през маково поле
Като полюшващи се водорасли в тюркоазени води
Като недосегаемия блясък на снега по върховете
Като паразити обвиващи изоставен трафопост
Като релси изчезващи в тревата
Като строго охраняем периметър на резиденция на наркобарон
Като белите свещници на цъфнал кестен
Като хищна пъстърва стрелваща се под повърхността на водата
Като залята от язовир византийска мозайка
Като отваряща се врата на входа на затворен комплекс
Като момиче яздещо огромен черен кон
Като сиянието на кожата на богиня от илиада
Като короната на водонапорна кула
Като размиващите се зеници на свършваща жена
Ще видя роклята на гарата

Само не се страхувай казах си
И пристъпих още една крачка напред все едно
От дни ходех по въздуха суверенно
Като зелева пеперуда усещах
Нейния майчин полъх под себе си знаех
Че ангели ще ме подхванат
Под мишници да не би някак да препъна
О камък ногата си
Щом полетя стремглаво
В пропастта

И каждый вечер, в час назначенный
А. А. Блок

1
Събуждам се изведнъж
Насред огромността на нощта

Боли ме главата
Спомням си че те обичам

2
Събуждам се и мисля за теб
Толкова те желая

Залива ме топла вълна
От благодарност ти ме излекува

От детската болест
Да желая желанието си

3
Събуждам се
И мисля за тялото ти

Приемам го такова
Каквото е без да го познавам

Искам
Да се събуждам до теб

4
Събуждам се
Пия хапче за главоболие

Притискам болящото място
Към възглавницата

Представям си че притискам
Слепоочието си между гърдите ти

5
Обичам тази жена
Казах си повторих

Няколко пъти това
Силата на думите

Не намаляваше

Нали знаеш
Извънредното положение
Сериозно наруши доставките
Всеки вика няма наличност
Ти си моята трева

Ако попитам холандеца
Той ще е уклончив ще се прави
На важен it’s a sellers market
Вика като герой от криминале
Ти си моята трева

Не се правя на интересен
Употребявам рядко предпочитам
Профанното озарение нали се
Разбрахме любовта е поезия
Ти си моята трева

Ето ме пред теб на длан
Не се хиля но съм щастлив
Влизаш ми като мека скоросмъртница
Душата се топи като шоколад
Ти си моята трева

Когато никой не вдига ти
Вдигаш

Когато всеки е зает със света си ти
Си заета с моя

Когато всеки си казва тоа ми е в кърпа вързан ти
Ми връзваш гащите

Когато всеки се грижи за мъжа и самотата си ти
Се грижиш за мен

Защо го правиш? Нямам отговор
Приятелко