vs. archives

Наглостта е смрадта
От некрозата на общественото тяло

Нагли сте
Мъртви сме

Наглостта е смрадта

Огромен черен тежковоз
Ти говориш с него все едно
Гукаш свършила на гърдите на мъж

Блажена усмивката ти
Все едно току-що са те освободили
От бремето на девствеността

Леко се скланяш над него
Не дърпай тихо му шепнеш
На ухо жълта пяна къпе удилото

Вдигаш пълен галоп
Лицето ти е на отново
Девствена жана д’арк

Конят е черна лавина
Тихо е

Очите на кобилата са
Очите на баща ми когато
Изпадаше в медитация

Баща ми беше черен кон
Сега се е превърнал в рижа
Кобила смъртта прави чудеса

Очите на кобилата са
Очите на баща ми

Всеки знае живота е
Турски сериал но по-измислен
Неубедителното в сапунката е

Шибана реалност в реалността
Странно не гледаш сериали а живота ти си е
Чиста малка булка иначе си

Шибан сноб бърчиш нос
Слушаш гулд спазваш хигиена
На сетивата тревата трябва да е

Рефлексивна не обичайния чук
Но живота е турски сериал
И твоя също е

Малката булка

Тя заспива на петата минута
Щом се хоризонтира ломоти несвързано
Викам й ае заспивай чесно не ми се слуша

Моли блум извън одисей аз
Продължавам да медитирам
В социалната мрежа най-продуктивното ми

Работно време е непосредствено
Преди заспиване и непосредствено след
Събуждане прехода между съновидение

И дейдрийминг и отново съновидение
Имаме различно работно време
Почвам да се унасям

Време е за работа

От известно време не бях
Мастурбирал редовен сексуален
Живот тъй да се каже

Нищо особено сутрешна
Муза малко редтюб налетях
На бразилско обичам

Този език нищо
Че не говорят умалителните са
Много сладки смесването

На расите прави чудеса
Споделям ти го на вечеря
Имаш моята подкрепа

Викаш обичам те

Чатиме си приятно е
Ти чатиш както пишеш
Леко досадно

Но ти пишеш добре
Така че чата тече като
Твое добро стихотворение

По едно време усещам
Че се повтаряш а ти обикновено
Не използваш рондо форми

Сега яко циклиш
Харесвам как пишеш
Последното беше виктор ерофеев

Живот с идиот шапка
Свалям нема да те бава
Голем бг поет си

Употребил ли си нещо

Ебахти колко съм щастлив
Аз чудовището заченало чудовище
На любовта и красотата

Беше на втория ден
След края на мензиса й
Аз най-наглото копеле което

Познавам дори не я
Попитах може ли да свърша
Вътре освен чудовище супер нагло копеле

Беше в коопхотел
От шибания соц посткарантинно
Сияйно празен крясъците й

Отекваха в празнотата
На майската пловдивска нощ
Дори да я убиех никой

Нямаше кой да я чуе бях
На косъм аз насилника
Кво да я праа да й прегриза

Сънната артерия или
Да й направа дете второто
Надделя абе трудни дилеми

Ебахти колко съм щастлив

Много просто нещо е
Доверието и много обикновено

Имаш доверие
Че железния човек
Ще кихне пари

Имаш доверие
Че в подадената ръка
Няма габърче

Имаш доверие
Че слънцето изгрява
От изток

Имаш доверие
Че петно на тротоара е
Знак за пролетен дъжд

Имаш доверие
Че на гроба на баща ти
Разговаряш с него

Имаш доверие
Че дионис и хадес е
Едно и също

Че свършил в любимата жена
Тя ще забременее

Юмрукът на поезията е
Боксовия двубой при погребението
На патрокъл

Юмрукът на поезията е
Поваления вече в прахта
Наемник архилох

Опитваш се отчаяно
И с последен стих в главата
Да отклони смъртта с голи ръце

Юмрукът на поезията е
Брехт спасяващ се от нацитата
И не спиращ да жили докато бяга

Юмрукът на поезията е
Предсмъртната конвулсия
На маяковски стискащ револвера

Юмрукът на поезията е
Черния юмрук на всеки брат
Искащ да се измъкне от гетото

Юмрукът на поезията е
Юмрукът на мохамед али
И теофило стивенсон

Юмрукът на поезията е
Дзен будистки плясък
С една ръка