Имам две дъщери
Едната навърши седем
През май другата
Ще навърши пет
През септември поетите
Имали момичета казват
Първородната ми е
Кубинска принцеса родена ми
От тутраканската красавица
Четиригодишната тийнейджърка се
Роди през бурното лято на 2016-та баща й е
Манифеста на нова социална поезия
Майка й несъществуващата
Българска поезия
При първата раздяла
Раздялата с рожденото място
Концлагера на острова на свободата
Бях на девет месеца отрази ми се добре
Не съм кубинец не съм българин
Първата стъпка към свободата
Бе направена преди
Да проходя
Втората раздяла бе
Седмичната детска градина
Освободих се от майчината любов
Мисия невъзможна
Третата раздяла
С първата любов бе първият
Осъзнат данък който платих
На писането
Четвъртата раздяла
С момичето на земния рай
Научило ме да свършвам в устата й ме научи
На перверзното удоволствие да се лишавам от удоволствия
Петата раздяла
Беше първия ми развод
По взаимно съгласие че поезия
И брак е противоречие в понятието
(При всяка следваща
Да се изброяват)
Класовата борба е това
Което капиталът печели срещу труда
И когато е спечелил го обявява за несъществуващо
За мираж на живия труд при срещата
Със смъртта наричана политически коректно капитал
Ти работничката щедро казваш преди началото
На трудовия ден да се ебат в гъза
Не скъпа това е твърде малко вероятно
Докато няма равен старт на войната
Докато превъзходството на мъртвия труд
Над живия е смазващо трябва да се борим
За изравняване на силите във войната
Това е кошмарът на капитала
Смъртта печели само докато има
Смазващо превъзходство
Над живия труд
Отричането на класовата борба е
Паническият страх от изравняване
На силите във войната
Между живота и смъртта
Бащата на всички неща
Признавам си
Докато седя в наркоманското
Малцинствено паркче
Пред разградената за много пари
За усвояване гара подуене
Не разбирам любовта
Която сваля маската и
Отправя въздушна целувка
С долепени до устните
Пръсти през мръсното
Стъкло на бдж предпочитам
Да си призная
Тя го заслужава
Обичаме думите
Език на омразата
Липса на любов мирен
Преход агресия
Обичаме думите
Магически са
С тях собствеността
Премина гладко
Между народна република
България и република българия
Между червената буржоазия и
Червената буржоазия как
Да не обичаме думите
Никога със слаба поезия
Не са правени
Такива транзакции
Всяко минаване
По шибаното оборище
Между сан стефано
И евлоги георгиев е
Опреснителен курс
По класова борба.
Поезията такава каквато я
Искате е пансион за благородни девици
Представете си че съм негов директор
И вербувам
Девиците за моата визия
За поезия
Има драма, а
Ти си добро момиче
Работата лека полека
Отива към ебане
Ти си добро момиче
Със сигурност би направила
Щастлив всеки мъж
Ти си добро момиче
Тази вечер правиш щастлив
Мен
Ти си добро момиче
След първия тек ставам
Да изпуша цигара
На терасата откривам
Още кървяща
Рибя опашка
Създадохме нещо повече
От теб и мен
Създадохме нещо повече
Живо същество живеещо собствен живот
Създадохме нещо повече
Вече излиза на срещи с момчета
Създадохме нещо повече
Скоро ще станем дядо и баба
Създадохме нещо повече
И тогава ти каза
Важният съм аз.
От седмичната детска градина
Научих веднъж завинаги урока
На горчивата свобода
Благодаря на всички
Които ме направиха свободен
Лишавайки ме от любовта си
Благодаря на всеки
Който не ме лишава от себе си
Без да ме души
В смъртната хватка на любовта.
vs. archives 