vs. archives

Агентът който ме задържа
Беше чернокож политически коректно
Дори бяхме приятели той оцени
Че не станах негова информантка
Нормалната практика при наркоманите
Знам че имам профил на проституиращ
Парцал но не не сте познали не пеех
Един от мъжете ми беше ухо донасяше
За мен на бюрото за да се отърве
От мен черното ченге оцени
Че не пеех за колегите знам че се
Сдобих с досие във фбр веднага
След първото изпълнение на стрейндж фрут
Почукаха уж е телеграма казах им
Да я бутнат под вратата настояха
Отворих им черньото беше видимо смутен
Помоли ме да не усложнявам нещата
Казах че няма нужда от полицайка
За претърсването съблякох се дибидюс
После се изпиках на отворена врата
Дойде им в повече понечиха да притворят
Но аз отново я бутнах знам че имам профил
На проституиращ парцал но не не сте
Познали аз били холидей пея
В тъмния лес

Родителите оцелявали
Заради децата си казват

Заслужава си
Да опиташ

Надеждата булимично изтънява
Цунами на йо йо ефекта на страха
Всички носят маски тип джоконда
Прости планове зад загадъчна усмивка
Задължителната селфи перспектива отгоре
Не не искам да съм трагичната морбидна
Лейди искам наивната опитна наслада
Пиене субстанции мъже колкото се може
По-дълго не героиня на писател в сянка
Знам най-много продава смъртта аз
Били холидей пея в долината
На смъртната сянка

Били е майката
Джим е бащата
Детето е мулатче

Отрицанието й отива
Повече от утвърждаването
Какво е тя

Все бях с неподходящи мъже
Неподходящи за творчеството ми мъже
Оня с големия жълт линкълн 31 представящ се
За половин негър половин евреин но приличащ
Всъщност на италиански сводник да имах нужда
Някой от време на време да ме бие да печели
По-малко от мен да е по-малко известен
От мен и затова да трябва от време на време
Да ме бие друго бяха музикантите ми
Когато бях надрусана както обикновено се
Опирах на сцената на басиста не помръдвах
От опората си и пеех те ме привеждаха в ред
Помагаха ми да се обличам аз били холидей
Пея в тъмния лес

В очакване на студа и самотата
На края не се дръж
Като почетен председател на движение
За права и свободи

Студа и самотата
На последния край вече настъпиха
В края на юли не се дръж
Като почетен председател на движение
За права и свободи

Любовта не е топлоелектроцентрала
На почетен председател на движение
За права и свободи

Любовта не е
Студен резерв.

Неясното в поезията
Нека винаги е

Пределно ясно:
Смъртта.

Бялото момче мислеше
Че съм мазохистка влюбено до уши
Сядаше в средата на стаята след смъртта ми
И слушаше лейди ин сатин бедния шибаняк
Проклинаше псуваше молеше се о боже
Обичам те тъпа патко бело момче кво
Да го праиш все си тананикаше сатин дол
Чуех ли го да изсвири нещо атонално го
Срязвах пич без лайняни атонални акорди
Боядисвах си косата и путката червена
Като засъхнала кръв водка или джин
Но по-скоро джин когато и да се излюпиш
От леглото краката не се побират подути
В обувките спомняш ли си по време на бунта
В харлем китайчетата пишеха на симпъл
Инглиш на витрините на перачниците си аз
Също цветнокож синеоко копеленце
Ще ме шибаш на оня свят аз били
Холидей пея в тъмния лес

Това е като да поддържаш
Двайсеичетиричаса потока на тока

Това е като да отговаряш
Да тече студената и топлата вода

Това е като да пускаш
И спираш парното когато трябва

Това е като да отваряш
Баничарницата преди първите работници от чистотата

Това е като да гарантираш
Връзката на сбогуващия се преди да скочи от близнаците

Това е като да не заслужаваш
Специално внимание