vs. archives

Сънят побеждава всичко
Липсата на сън също

От раз оплесках картата на делника
плискайки боя от чашата;
на блюдо от пача показах ви
кривите скули на океана.
По люспите на риба ламаринена
Прочетох зов на нови устни.
А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

1. Нямай друг бог освен писането, господа твой
2. Не се кланяй на литературните мутри и не им служи
3. Помни деня на писането, за да го светиш
4. Не прелюбодействай, изневерявайки на писането
5. Не пожелавай жената на ближния си, нито осела му, нито творбите му
6. Не лъжесвидетелствай против чужди текстове
7. Обичай свидетелите на истината на писането като самия себе си
8. Не кради чужд писателски труд
9. Почитай бертолт брехт и силвия плат
10. Не убивай писането, което предстои

Въпреки смазващата очевидност
На света в който живея след смъртта
На мъжа който живя с мен

Смятам че няма как нещо
Което не се навива всяка нощ
Преди лягане с вяра и грижа

За утрешния ден
Да е истинско

Не наричай никого щастлив
До сетния му час казвали гърците

Този ден е щастлив
Преди да е свършил

Наспах се мастурбирах
Слушах музика

Написах стихотворение
Бях с дъщеря ми

Ще тичам вероятно
Няма да заспя лесно

Така гърците сигурно
Ще се окажат прави

Израснах във време
Когато татуировки имаха само
Истинските хора бачкатори
Трудоваци затворници цигани когато
Навлязох в новото време
На момичетата с татуировки си
Мечтаех да правя секс с такова момиче
Направих го случайно без да знам че има беше
Есеннозимен сезон още не беше епохата
На видимите целогодишно момичето
Беше прекрасно ебането възвишено и без
Внушителната татуировка не си спомням
Дали тя сама по себе си имаше
Някаква принадена стойност
Втори път не се видяхме

Дъщеря ми ми се скара
За нещо за което й се карах
Когато беше по-малка

Сега е на седем и строго ме смъмря
Що съм седнал където не ме вижда
Почвам да се оправдавам

Преди да осъзная щастието си

Труди се
За да не лапаш пишки
И да крадеш чужд труд

Просто е
Но вие сте лукави
И перверзни

Лапате пишки
Крадете чужд труд

Мутрите и поетите си
Приличат по едно

Добрите момичета
Очакват от тях повече

От разумното

Сменя фанелката
Постила кърпа
Върху свършеното
Пуска музика
И пак се унася

Трябва да си представяме
Фавъна щастлив