vs. archives

Водете ме със вързани очи.
Няма пък да тръгна с вързани очи.
Развържете ми очите и ще тръгна сам.
Не ме държете за ръцете,
искам да дам воля на ръцете си.
Направете място, глупави зрители,
че почвам да раздавам къчове с краката.
Ще мина по една дъска на дюшемето без залитане,
по корниза ще притичам, без да рухна.
Не ми противоречете. Ще съжалявате.
Страхливите ви очи са неприятни на боговете.
Устите ви разтварят се напълно неуместно.
Носовете ви не разпознават трепетните миризми.
Яжте, това е вашето занятие.
Помитайте си стаите – от век така ви е установено.
Но свалете от мен бандажите и поясите.
Храня се със сол, вие – със захар.
Имам си свои градини и зеленчукови лехи.
Имам си собствена коза, пасяща се в лехите ми.
Имам си в сандъка пухкава ушанка.
Не ми противоречете, аз съм сам за себе си, а вие сте за мен не повече от четвърт дим.

Реших веднъж да каня гости,
Проточиха се много тия пусти…

Брашно, извара купих,
Пирог изпекох, стана…

Пирогът, вилици, ножове сложих,
Но гостите се бавят твърде…

С последни сили чаках,
Отчоплих само мъничко от…

Накрая седнах аз на масата
И целия пирог за миг…

Когато гостите се появиха,
Не бе останала дори една…

На шейничката Володя
Бързо надолу по склона летеше.

На един ловец Володя
С пълен ход налетя.

Ето ги ловец
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На кученце налетели.

Ето ги кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На лисичка налетели.

Ето ги лисичка,
И кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
И на заек налетели.

Ето ги заек,
И лисичка,
И кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На мечока налетели!

И оттогава Вова
Не се спуска с шейничка по склона.

Заспи и в миг с душа въздушна
В безгрижните градини влез.
И тялото ще спи кат прах бездушен,
Рекичка дреме на гърдите.
И сън с лениви пръсти
Докосва твоите ресници.
И аз с хартиени листа
Не шумоля със страниците си.

На вратата чукаше Антон Бобров.
Зад нея поглед вперила в стената
Мария с шапчица седеше.
В ръката й блестеше нож кавказки,
часовникът показа пладне.
Оставила безумните мечти,
Мария дните си броеше
И чувстваше в сърцето трепет.
Смутен Антон Бобров стоеше,
На чукането неполучил отговор. Да види
Скришом през ключалката му пречеше
Натъпканата в нея носна кърпичка.
Часовникът показа полунощ.
Антон убит е с пистолет.
Мария е пронизана със нож. И лампата
Не осветява вече тавана.

Дните летят като лястовички,
А ние летим като тояжки.
Часовникът тиктака на полицата,
А аз седя с ермолката си.
А дните летят като шотчета,
А ние летим като лястовички.
Блестят в небето лампички,
А ние летим като звездички.

И рибки се мяркат в прохладна река,
И къщичка малка стои в далечина,
И куче лае по стадо крави,
И по склона надолу с каручка препуска Петров,
И мъничък извива се на къщичката флаг,
И зрее на ниви питателен злак,
И прах се сребрее на всяко листо,
И свистят мухи навсякъде наоколо,
И на слънце момичета се греят, лежат си,
И над цветя в градината пчели жужат си,
И гъски се гмуркат в сенчести езерца,
И денят се изнизва в обичайни дела.

В името на Отца и Сина и Светаго Духа
вчера седях до прозореца надал навън ухо
земята говореше на дървото: расти
дървото бавно растеше – но все пак забележимо за окото
ту стоеше голо ту криеше ствола си в зелена ваза
на слънце разчитайки значката на своята радост
от време на време планетите мърдаха между звездите
а дървото се гънеше махайки с птичи гнезда
седем дъги се възнасяха над дървото
аз виждах дъските на ангелските очи
те гледаха отгоре нас
четейки на годините добрите числа

Настава тиха вечер,
Кръгла лампа свети.
В съседите никой не лае
И никой не говори.
Люлее се звънко махало,
На парчета реже времето,
Отчаяна от мен жена ми
Кърпи чорапи дремейки.
Аз лежа, крака надигнал,
В мислите си кол усещам.
О Богове, на помощ елате ми
Бързо да стана, да седна на масата.

Мишка мен на чаша чай
Ме покани в новия си дом.
Дълго аз да вляза там не мога,
С мъка вмъкнах все пак накрая.
А сега кажете моля:
Защо така и поради какво
Няма нито дом, нит чай,
Няма нищичко буквално!