vs. archives

С връвчица проста очилата си скрепил, дядо побелял чете си книга.
Свещта гори и въздухът мъглив повял из страниците шумоли.
Дядото въздъхва, косата си поглажда, къшей сух
Гризе с остатъка от някогашни зъби и с челюст гръмко скърца.
Звездите вече сваля идеща зората, гаси фенерите на Невски,
Кондукторката вече пети път в трамвая с пяница се кара,
Пробудила се вече кашлицата невска, дядото за гърлото души,
А аз тогава за Наташа пиша стихове, без да затварям светлите очи.

Когато се досетиш, че възрастните си приличат един на друг, а на теб не ти пука повече, отколкото на тях, силно ще ти се прище да се скриеш в старата дядова шапка…
В огромното велурено палто, в топящата се априлска локва, с ръце в джобовете, с залязващо на присвитите вежди бледо пролетно слънце…
И да пратиш тоя живот по дяволите?!…

Спомни си за мен: не прави нито онова, нито друго. Не прави изобщо нищо от онова, което вече е разочаровало близките ти, защото всичко, създадено от тях, е и разрушено от тях…

И още нещо: измъкни от казаното от мен две думи: „всичко“ и „нищо“.
И като ги събереш, шепни си за из път: Всичконищо…

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камината
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен ковчег.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в гроба Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И в гроба вкарали Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Ловджийският рог тръби.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И в гроба вкарали Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Кафе с корнишони. Чай с яйца. По даден сигнал да се всмуква мляко през лулата. Седем чаши чай за трима. Пшеничен грис. Рапица. Просена каша. Херинга с прясно мляко. Чай с морков.

Водете ме със вързани очи.
Няма пък да тръгна с вързани очи.
Развържете ми очите и ще тръгна сам.
Не ме държете за ръцете,
искам да дам воля на ръцете си.
Направете място, глупави зрители,
че почвам да раздавам къчове с краката.
Ще мина по една дъска на дюшемето без залитане,
по корниза ще притичам, без да рухна.
Не ми противоречете. Ще съжалявате.
Страхливите ви очи са неприятни на боговете.
Устите ви разтварят се напълно неуместно.
Носовете ви не разпознават трепетните миризми.
Яжте, това е вашето занятие.
Помитайте си стаите – от век така ви е установено.
Но свалете от мен бандажите и поясите.
Храня се със сол, вие – със захар.
Имам си свои градини и зеленчукови лехи.
Имам си собствена коза, пасяща се в лехите ми.
Имам си в сандъка пухкава ушанка.
Не ми противоречете, аз съм сам за себе си, а вие сте за мен не повече от четвърт дим.