vs. archives

„Ребека, Валентина и Тамара
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем

Прекрасни и лениви
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем

Дебелаче, Тапичка и Чироз
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем!

Ах, ако се прегърнат, то биха били
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем

Дори обаче да не се прегърнат, дори така
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем“.

Водата във реката прохладна ромоли
и сянката на планината връз полето ляга,
угасва светлината на небето. Птиците
започват вече да летят насън,
портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка,
и от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.
Минава ден, а после седмица,
а после точат се годините,
и хората в редици стройни
изчезват всеки в своя гроб,
а портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка.
И от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.
Луна и слънце побледняват.
Съзвездията формата изменят.
Движението става тегаво
и времето на пясък става.
А портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка.
И от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.

Веднъж така се случи, че господин Кондратиев
оказа се в американски гардероб, където
се наложи да прекара цели четри дни.
На петия родата цяла
Едва стояла на краката си.
Но тъкмо в този промеждутък: ба-ба-бах!
Свалили гардероба по стълбите и стълбището чак до земята
и го откарали веднага на параход в Америка.
Ще кажете злодейство? Съгласен.
Но помнете: човекът влюбен винаги опасен е.

С връвчица проста очилата си скрепил, дядо побелял чете си книга.
Свещта гори и въздухът мъглив повял из страниците шумоли.
Дядото въздъхва, косата си поглажда, къшей сух
Гризе с остатъка от някогашни зъби и с челюст гръмко скърца.
Звездите вече сваля идеща зората, гаси фенерите на Невски,
Кондукторката вече пети път в трамвая с пяница се кара,
Пробудила се вече кашлицата невска, дядото за гърлото души,
А аз тогава за Наташа пиша стихове, без да затварям светлите очи.

Когато се досетиш, че възрастните си приличат един на друг, а на теб не ти пука повече, отколкото на тях, силно ще ти се прище да се скриеш в старата дядова шапка…
В огромното велурено палто, в топящата се априлска локва, с ръце в джобовете, с залязващо на присвитите вежди бледо пролетно слънце…
И да пратиш тоя живот по дяволите?!…

Спомни си за мен: не прави нито онова, нито друго. Не прави изобщо нищо от онова, което вече е разочаровало близките ти, защото всичко, създадено от тях, е и разрушено от тях…

И още нещо: измъкни от казаното от мен две думи: „всичко“ и „нищо“.
И като ги събереш, шепни си за из път: Всичконищо…

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камината
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен ковчег.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в гроба Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И в гроба вкарали Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.