vs. archives

Веднъж видях как се сбиха муха и дървеница. Беше толкова страшно, че изскочих на улицата и избягах един дявол знае къде.
Така е и в албума: напакостиш, а после вече е късно.

Преметнал крак връз крак
Велимир седи. Той е жив. (Живак).

Вторниците над паважа
Въздушен балон летеше празен.
Той тихо рееше се в’въздуха;
А в него някой пушеше лула,
Съзерцаваше площадите, градините,
Спокойно съзерцаваше си до сряда,
А в сряда лампата изгася
И казва: Е, градът е жив.

Тук е нарисувана жена
да гледам нея моето призвание е
като северно възвишение
сложена е тя
в зелена блузка тя стои
подобно на мъдра жена
перо стоманено държи
с пръст отбелязала мястото в книгата

Отдавна не засядах и не писах
Разслабен аз висях
ръката пускаше перото
жена ми сядаше отгоре
Отмествах аз хартията
цалувах своята жена
пред мен седяща гола
тишината съблюдавайки.
жената аз цалувах отстрани
по шията гърдите под корема
право млясках я между краката
дето потича любовният сок
а жена ми срамежливо
прегръщаше ме с топлото бедро
и в лицето право лееше
сок любовен като от манерка
от нежна страст простенвах аз
и гълтах тегавия сок
и с мене стенеше жената
отриваше слузта тя от краката си.
притиснала в устните ми
две тръпнещи устнички
на две огъваше се тя
от срам в полата криейки се.
По бузите ми стичаха се
струйки нежни и стократни
по стаята летяха
на женски ласки ароматите.
Но стига толкова! Перото де е?
Хартията къде е и мастилото?
Полита ароматът към прозореца
милата от страх подскоква.
Засядам аз на масата и давай писане
давай букви да съставяш
давай дърпай за връвчицата
Смисли разни сплитай.

Славата на радостта дошла в дома ми.
Слава на идващата вкъщи радост
когато най-малко я очакваш.
Всичко е внезапно докато не дойде внезапната радост.
Тогава внезапното става дългоочаквано
а името на Господа мой звучи като ликуване.

аз знам защо пътеките
откъсвайки се от земята
играят с птиците.
отколешните клончета на вятъра
полюшват кошничките ушити от кълвачите
кълвачите притичват по стволовете
държейки в ръце моливчета.
ето от хралупата излита шише
и насочва полета си към езерото
за да се напълни с вода.
как само ще се зарадва дъбът
когато в средата му
поставят водно сърце.
Аз преминах покрай два гълъба
гълъбите удряха с криле
стараейки се да уплашат лисица
която с остри лапички
похапваше гълъбовите птиченца.
Аз вдигнах тетрадката, разтворих я
и прочетох седемнайсет думи
съчинени от мен предишния ден.
Гълъбите моментално отлетяха,
лисицата стана малко кибритено сандъче.
А на мен ми беше необикновено весело.

И що така седиш
и не поглеждаш мене никак
а аз направих знак върху хартията
за влагата ти мечтая единствено
нима подмамващ погледът ми трогна изведнъж
нима страстта проникнала е в твойта гръд
и все по-често ти насам поглеждаш
тогава мила ти бъди по-бързо моя.

И гръмна хорът и отекна баса
Бог гледаше отгоре от иконите в анфас
в молитвите се заблудихме
превърнахме се в младенци
на нашите ръце на нашите крака
мъкнеха се размислите слаби
нашите било и нашите могло
в крепки камъни се сплетоха в едно
ние живеем и преживяме
треви направени от Бога
ние ще умрем и заедно тримата
пред Бога ще излезем от дъбравата
не с тръба, а с теб
ще седнем в скута на Бога
ще пеем и гледаме
как небесните елени
срещу врага
засилват се
устремявайки рога
тигрици и ехидни
на всеки цвят седят невидими.

Гората върхове люлее.
Ходят с кани хората.
Ловят от въздуха водата.
Водата гъне се в морето.
Но огънят не се огъва никога.
Обича въздушната свобода.