vs. archives

Четирима немци ядели свинско и пиели зелено пиво. Немецът на име Клаус се задавил с парче свинско и станал от масата. Тогава тримата други немци почнали да го освиркват и гръмогласно да се гаврят с пострадалия. Но немецът Клаус бързо преглътнал парчето свинско, прокарал го със зелето пиво и бил готов да им отвърне. Тримата други немци, след като се погаврили с гърлото на немеца Клаус, преминала сега към краката му и почнали да крещят, че краката на немеца Клаус били доста криви. Особено един немец на име Михел се подигравал на кривите крака на немеца Клаус. Тогава немецът Клаус посочил с пръст немеца Михел и казал, че не е виждал друг човек, който толкова глупаво да изговаря думите „криви крака“. Немецът Михел погледнал останалите с въпросителен поглед, а немеца Клаус погледнал с поглед, изрожаващ крайна неприязън. Тогава немецът Клаус пийнал малко зелено пиво със следните мисли в главата си: „ето че между мен и немеца Михел се заформя кавга“. Останалите двама немци мълчаливо ядели свинско. А немецът Клауз, отпивайки малко пиво, погледнал всички с вид, който казвал следното: „Знам какво искате от мен, но аз за вас съм заключено ковчеже“.

Аз съм сам. Всяка вечер Александр Иванович отива някъде и аз оставам сам. Хазяйката ляга рано и заключва стаята си. Съседите спят зад четири врати и само аз седя в малката си стаичка и горя газената лампа.
Нищо не правя: кучешки страх ме наляга. Тези дни седя вкъщи, защото настинах и прихванах грип. Вече цяла седмица поддържам ниска температура и ме боли кръстът.
Но защо ме боли кръстът, защо от седмица поддържам температура, от какво съм болен и какво трябва да направя? Мисля за това, прислушвам се към тялото си и започвам да се плаша. От страха сърцето започва да трепери, изстиват краката и страхът ме хваща за тила. Чак сега разбрах какво означава това. Притискат тила отдолу и ти се струва, че още малко и ще смачкат цялата глава отгоре, тогава ще изгубиш способността да следиш състоянията си и ще се побъркаш. В цялото тяло се появява някаква слабост, която почва от краката. И изведнъж ти проблясва: а ако това не е от страха, а страхът е от това. Тогава става още по-страшно. Дори не успявам да отвлека мисълта си настрани. Пробвам да чета. Но това, което чета, изведнъж става прозрачно и пак виждам страха си. Поне Александр Иванович да се върне по-бързо! Но по-рано от след два часа е безсмислено да го очаквам. Сега той се разхожда с Елена Петровна и й обяснява своите възгледи за любовта.

Интересно, че безсмъртието винаги е свързано със смъртта.

В един град, но няма да кажа в кой, живеел човек на име Фома Петрович Пепермалдеев. Той бил с обикновен ръст, обличал се просто и незабележимо, повечето време ходел със сива толстовка и тъмносини панталони, носел очила с кръгла метална рамка, сресвал косата си на път, бръснел мустаците и брадата и изобщо бил напълно незабележим човек.
Дори не знам какво е работел: я в някоя службица в пощата, я нещо в дъскорезния завод. Зная само, че всеки ден се връщал вкъщи в пет и половина и лягал на дивана да си почине и малко да поспи. После ставал, кипвал вода в електрическия чайник и сядал да пие чай с пшенично хлебче.

Един монах влязъл в гробница при покойниците и извикал: „Христос воскресе!“ И всичкото там в хор му отговорило: Воистину воскресе!

Стоях в специалната зала на Градската библиотека и разглеждах каталозите. До мен стоеше госпожица в зелена блузка. Изведнъж почувствах, че ми става курът. От госпожицата течеше някакъв възбуждащ ме ток. Но ми беше с нещо неприятна. Изведнъж разпознах в нея моята красавица от плажа. Внимателно се вгледах в нея и видях, че сега е бременна. Ето какво ми е неприятно в нея и все пак курът ми стана, дори преди да я позная.

Имало един дърводелец. Викали му Кушаков.
Веднъж той излязъл от вкъщи и се запътил към магазинчето да купи дърводелско лепило.
Времето се било затоплило и на улицата било много хлъзгаво.
Дърводелецът направил няколко крачки, подхлъзнал се, паднал и си сцепил челото.
– Ех! –казал дърводелецът, станал, запътил се към аптека, купил лейкопласт и си залепил челото.
Но щом излязъл на улицата и направил няколко крачки, той пак се подхлъзнал, паднал и си разбил носа.
– Пу! – казал дърводелецът, отишъл в аптеката, купил лейкопласт и си залепил носа с лейкопласта.
После пак излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си сцепил бузата.
– Вижте сега – казал аптекарят на дърводелеца – толкова често падате и се наранявате, че ви съветвам да купите няколко лейкопласта.
– Не! – казал дърводелецът – повече няма да падна!
Но щом излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си цепнал брадичката.
– Мръсна поледица! – извикал дърводелецът и пак се отправил към аптеката.
– Е, виждате ли – казал аптекарят. – Ето, пак паднахте.
– Не! – изкрещял дърводелецът. – Нищо не искам да чувам! Давайте по-бързо лейкопласта!
Аптекарят дал лейкопласта; дърводелецът си залепил брадичката и побързал да се прибере вкъщи.
А вкъщи не го познали и не го пуснали да влезе.
– Аз съм дърводелецът Кушаков! – крещял дърводелецът.
– Разказвай тия на друг! – му отговорили отвътре и заключили вратата и сложили верижката.
Дърводелецът Кушаков постоял на стълбището, изплюл се и излязъл на улицата.

С мен се случи удивителна случка: изведнъж забравих кое идва първо, 7 или 8?
Отидох при съседите и ги попитах какво мислят по въпроса.
Представете си удивлението ми, когато те изведнъж установиха, че също не могат да си спомнят реда на броенето. 1, 2, 3, 4, 5, и 6 помнели, а по-нататък забравили.
Всички заедно отидохме в магазин „Гастроном“, който се намира на ъгъла на Знаменска и Басейнна, и се обърнахме към касиерката с нашето недоумение. Касиерката тъжно се усмихна, извади от устата малко чукче и, като помърда малко с нос, каза: „Според мене, седем е след осем в случаите, когато осем е след седем“.
Благодарихме на касиерката и радостни изскочихме от магазина. Но тогава, замисляйки се върху думите на касиерката, ние отново пооклюмахме, тъй като думите й ни се сториха лишени от всякакъв смисъл.
Какво да правим? Отидохме в Летний сад и почнахме да броим там дърветата. Но като стигахме в броенето до 6, спирахме и започвахме да спорим: по мнението на едните следваше 7, а по мнението на другите – 8.
Щяхме много дълго да спорим, но за щастие от една пейка падне дете и си счупи и двете челюсти. Това ни отвлече от спора ни.
А после се разотидохме по домовете си.

Сложил очила, Семьон Семьонович гледа един бор и какво да види: на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович сваля очилата, гледа бора и вижда, че на бора няма никой.
Семьон Семьонович слага очилата, гледа бора и пак вижда, че на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович сваля очилата и пак вижда, че на бора няма никой.
Семьон Семьонович пак слага очилата, гледа бора и пак вижда, че на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович не иска да вярва на това явление и смята това явление за оптическа измама.

Веднъж Орлов преял с пюре от грах и умрял. А Крилов, като научил за това, също умрял. А Спиридонов умрял от само себе си. А жената на Спиридонов паднала от бюфета и също умряла. А децата на Спиридонов се удавили във вира. А бабата на Спиридонов се пропила и тръгнала да скитори. А Михайлов престанал да се реши и хванал кел. А Круглов нарисувал дама с камшик в ръка и полудял. А Перехрьостов получил четиристотин рубли пощенски запис и така се надул, че го наритали от службата.
Хубави хора, а не умеят да стъпят с двата крака на земята.