Роке Далтон „50-та годишнина“
Мъж излиза в задния двор на дома си
(там никога не стига твърдият есенен вятър)
държи в ръката малка чаша ракия
и нежно си приглажда косата
тук побелелите коси на глада
тук тези на деня в който бе герой
сред хиляди герои
тук следите на погнусата
знаците на онзи който докосна с млади пръсти величието
онези на страха
на необятното щастие
на всемогъщото познание
В дъното на небето просветва звезда
която нарича надежда
мъжът вдига чашата си
и пие
vs. archives 