Литературата, за разлика от смъртта, живее на открито, в неподслоненото, далече от правителствата и законите, като изключим закона на литературата, който единствено най-добрите сред най-добрите са в състояние да нарушат. И тогава съществува вече не литературата, а примерът.
едно бъдеще, което започваше да се отваря пред двама ни, но не като театрална завеса, нито като мигновено видение, а като метална врата на гараж, отваряща се с грохот, без чистота, нито хармония
Рембо, върни се у дома!
Хефесте всемогъщи, коленичил те моля
да ме чуеш и помогнеш като добър другар
да ме дариш с твоите дарове.
Литературата е бронирана машина. Не я е грижа за писателите. Понякога дори не си дава сметка, че те са живи.
В какво се състои поезията, Джим? – питаха го децата просяци от Мексико Сити. Джим ги слушаше, гледайки небето, и после започваше да повръща. Речник, красноречие, търсене на истината. Епифания. Както когато ти се явява Девата.
Небето е със землистожълт цвят. Облаците, които бавно се движат от юг на север, приличат на изгубени гробища, които ту се разделят, откривайки откъслеци сиво небе, ту се сливат с хрущене на суха земя
Насред пустиня от скука оазис на ужаса.
къща, пълна с подвижни сенки, стаи в полумрак, където открих две книги, едната класична като гладък камък, другата – модерна, извънвремева като лайната
литературата беше обширно минно поле, където всички, като изключим някои класици (при това не всички), бяха мои врагове, и аз всеки ден трябваше да се разхождам по това минно поле като се опирах само на стихотворенията на Архилох, а всяка грешна стъпка можеше да е фатална
vs. archives 