Израсъл съм редом с революционни пуритани
Бил съм критикуван оказвали са ми помощ подбутвали са ме герои
на лирическата поезия
и махалото на смъртта.
Искам да кажа че моя лиризъм е РАЗЛИЧЕН
(всичко вече е изразено но позволете
да добавя още нещо).
Да плувам в блатата на превземката
за мен е като Акапулко от живак
Акапулко от рибя кръв
подводен Дисниленд
Където съм в мир със себе си.
Очакваш да изчезне свиването на сърцето
Докато вали над странното шосе
Където се намираш
Дъжд: само чакам
Да изчезне свиването на сърцето
Давам всичко от себе си
Сънувах, че Бодлер прави секс със сянка в стая, където беше извършено престъпление. Но не му пукаше. Все едно и също, казваше.
Сънувах, че съм на 15 и действително напускам Южното полукълбо. Като пъхам в раницата единствената книга, която имам (Trilce на Вайехо), тя избухва в пламъци. Беше 7 вечерта и аз хвърлям овъглената си раница през прозореца.
Сънувах, че съм на 15 и отивам у Никанор Пара да се сбогувам. Заварвам го изправен, облегнат на черна стена. Къде отиваш, Боланьо? казва. Далеч от Южното полукълбо, отговарям му.
Сънувах, че превеждам Маркиз дьо Сад с брадва. Бях полудял и живеех в гората.
Сънувах, че сънувам и в тунелите на съня срещам съня на Роке Далтон – съня на смелите, умрели за една шибана химера.
Сънувах, че правя с Анаис Нин 69 върху огромна базалтова плоча.
Сънувах, че трупът се завръща в Обетованата земя, качен на гърба на Легион Механични Бикове.
Сънувах, че съм стар и болен детектив и че търся отдавна изчезнали хора. Понякога случайно се поглеждах в някое огледало и разпознавах Роберто Боланьо.
vs. archives 