Нищо няма да остане от сърцата ни.
Пейре Карденал. Пред твоите думи
Бял пепелник преливащ от пръстени.
Албигойците притаили се в Барселона.
При все това песни и вино.
Бял пепелник преливащ от пръсти.
В комиксите намираме свободата.
Нищо няма да остане от сърцата ни.
Нито от каменните тавани, които ни видяха.
Да пребледняваме.
Пише червеният полов орган пронизан от сиви палми.
Подобно е това затъмнение на очилата ти падащи в пропастта.
Вдън читалнята на Ада.
Заедно с конкретните хора и субективните хора
и търсените от органите на реда.
Кръвта съсирена върху хоризонтално стъкло.
Приятно приятно приятно
като Барселона някъде в средата на 79-та
Истории възпети от Жоан Аирас те занимават сега
Беден и свободен параноичен
Единственото тъмно нещо до леглото ти
е раницата
Моля се на Господа да не се разболееш
Върви по дяволите, Роберто, и помни, че никога вече
няма да й го вкараш
Имаше особена миризма
Дълги луничави крака
Коси с цвят на махагон и хубаво бельо
Истината е, че малко си спомням сега
Обичаше ме завинаги
Закопа ме
Забавно ли ти е, че пиша в трето лице?
Забавно ли ти е как понякога казвам, че след 100 години
ще сме напълно самотни?
Нищо не знам за теб, освен че си моя сестра
В студените жилища до готическия квартал
Понякога слушайки дъжда
Или целувайки се
Или правейки муцуни пред огледалото
Това са римските ликове от Ада
Предпочитам да живея далеч от всичко, казах
Да не съм съучастник Но тези лица съзерцават
онова отвъд тялото ти Благородни
черти фосилизирани във въздуха
Като края на стар филм
Лица отпечатани върху синьото на небето
Като смъртта, казах
Котката която вчера ми беше симпатична
днес вече говори Да допуснем
че черните мисли също са
хелиоцентрични кораби Копнежът
винаги се измъква от подлите
павловски засади
По посока на ядрото на революцията
Докато пиеш сиянието наречено уиски
Попитай писателя:
какво ще стане с всички тези хора?
Понякога съм безпределно щастлив
Каквото и да ти казвам
Женски глас казва че обича
сянката, която може би е твоята
Преоблечен си като полицай и наблюдаваш
как вали сняг Но кога?
Не помниш Беше на улицата
и валеше сняг върху минцифайската ти униформа
Дори така успя да я проследиш:
красиво момиче яхнало
черен мотор
в края на булеварда
Вазите скриват
Вратата на Ада
При определена светлина
В определен момент на деня
Изведнъж си даваш сметка
Този предмет е ужасът
Никога да не се разболяваш Да изгубиш всички битки
Да пушиш с полуотворени очи и да рецитираш провансалски бардове
в самотното напред-назад на границите
Това може да е поражението но и морето
и кръчмите Знакът уравновесяващ
предумишлената ти незрялост и алегориите
Да си себе си, да си слаб и да се движиш
vs. archives 