vs. archives

Насилието е като поезията, не се коригира.
Не можеш да промениш пътя на бръснач
нито образа на свечеряването несъвършено завинаги.

Сред тези дървета които измислих
и които не са дървета
стоя аз.

В читалнята на Ада В клуба
на почитателите на научната фантастика
В заскрежените дворове В транзитните спални
По ледените пътища Когато вече всичко изглежда по-ясно
И всеки миг е по-хубав и по-малко важен
С цигара в уста и със страх Понякога
със зелени очи И 26-годишен Прислужнащ

Вече няма образи, Гаспар, нито метафори в зоната.
Ченгета, жертви, курви въоръжени
с военни отпадъци, педали
араби, продавачи на лотария
феминистки пишещи в помещенията си.
Отчаянието. Яростта.
Свечеряването.

От Чили само си спомням едно 12-годишно момиченце
как танцува сама на чакълен път.

Намирам се в пещера
един метър височина на метър и двайсе
ширина
Пещера от клонаци и храсталак
до прибоя на пътя.

Тя разгръща листака и ми се усмихва.

В дъното на странен двор за добитък
Книги или парчета месо.
Нерви окачени на скелет
Или офсетна хартия.
Ваза или дверите
На кошмарите.

Докове Всеки зловреден дух ободрява
сянката на цветето Твоята сянка, Гаспар
Между инжекции, почти без да ми се усмихваш
(На 19 съм, малко уважение) Ще изтрием
свечеряването в което чилиеца се изгубва
из една абсолютна Барселона Снегът
Конете Самотата

Нощите които съм спал сред лица и думи,
Тела превити от вятъра,
Линии които гледах омагьосан
В границите на сънищата ми.
Ледени нощи на Европа, тялото ми в гетото
Ала сънувайки.

Ще дойде ден когато от улицата ще ти подвикнат:
чилиецо.
И ти ще слезеш прескачайки през три стъпала.
Ще бъде нощ
и очите ти най-сетне ще са открили цвета
който желаеха.
Ще приготвяш нещо за ядене или ще четеш.
Ще бъдеш сам и ще слезеш тутакси.
Един вик една дума
която ще е като вятъра тласкайки те изневиделица
по посока на съня.
И ти ще слезеш прескачайки през три стъпала
С нож в ръка.
И улицата ще е празна.

Чуден любовен свят: самоубийства и убийства;
няма магнетични дами, Гаспар, а Страх
и необходимата скорост на онзи, който не иска
да оцелее

Когато мисля за хора правени ежедневно на пестил
трябва да мисля също за скоростта която се натрупва
за портите на вилите,
за пиратските кораби които децата строят
с листовете на тетрадките си
по граматика.

Когато мисля за затвор и пиша затвор до
натръшкване
да не забравя да отбележа в някой ъгъл
ръце върху гениталиите,
признание,
случаи на доверяване.