vs. archives

Сънувах, че Паскал говори за страха с кристални думи в кръчма в Чивитавекия: „Чудесата не служат за обръщане във вярата, а за осъждане“, казваше.

Наполовина направени останахме, татко, нито сварени, нито сурови, изгубени в огромността на това безкрайно бунище, блуждаейки и грешейки, убивайки и молейки за прошка, манийно-депресивни в съня ти, татко, сънят ти, който нямаше граници и в който сме ровили хиляди пъти и после отново хиляди пъти като латиноамерикански детективи, изгубени в лабиринт от стъкло и кал, пътувайки под дъжда, гледайки филми, където се появяват старци, крещящи торнадо! торнадо!, гледайки нещата за последен път, но без да ги виждат, като призраци, като жаби на дъното на кладенец, татко, изгубени в мизерията на утопическия ти сън, изгубени в многогласието на гласовете и бездните ти, манийно-депресивни в необхватната зала на Ада, където се готви Хуморът ти.

Вече знаем, че няма да пробягаме стадиите
на толкова дълго мечтания стадион
от разделите останала е кухата патетика
булимията на реторически фигури
транзакции в отвъдното

върви най-сетне по дяволите

Режисьор Норман Мейлър

Яките пичове не танцуват
Яките пичове пристигат в погранични градчета в тъмна доба
Яките пичове нямат пари, прахосват парите, оглеждат се за малко пари в мънички и влажни стаи
Яките пичове не ползват пижама
Яките пичове имат големи и твърди патки, които времето напуква и омеква
Яките пичове хващат патките си с ръка и напоително оросяват скатове и пустини
Яките пичове пътуват с товарни влакове надлъж големите пространства на Северна Америка
Големите пространства от Б филмите
Филми с насилие където кметът е безсрамник и шерифът кучи син и нещата отиват назле
Докато се появи якият пич стреляйки наляво и надясно
Пръснати от едрокалибрени куршуми гръдни кошове се спускат над нас
Като нафори на окончателно избавление
Яките пичове правят секс с камериерки
В женски стаи с бедно обзавеждане
И изчезват преди зазоряване
Яките пичове се придвижват с окаяни превозни средства надлъж големите пространства на Латинска Америка
Яките пичове споделят пейзажа на пътуването и меланхолията му с прасета и кокошки
Назад отлитат гори равнини планини като зъби на акула реки без имена напразни усилия
Яките пичове събират трохите на спомените без да мрънкат
Яли сме викат ебали сме друсали сме се лафили сме до зори с истински приятели
Кво друго може да искаме?
Яките пичове пръсват синовете си по големите пространства на Северна Америка и Латинска Америка
Преди да се изправят пред лицето на смъртта
Преди да посрещнат с лице опразнено от надежда посещението на Кльощавата Костеливата
Преди да посрещнат със сбръчкано от безразличие лице визитата на Кръстницата Владетелката
Пингвинката Плешивата Най-грозната на Бала
Най-грозната и Най-изпъкващата на Бала

Никой не ти праща писма сега Под фара
на свечеряване Устните напукани от вятъра
На Изток правят революцията Котка
спи в ръцете ти
Понякога си безпределно щастлив

В сърцевината на текста
се намира проказата.

Добре съм. Пиша
много. Много
те обичам.

Не се вслушвай в гласовете на мъртвите приятели, Гаспар.
Не се вслушвай в гласовете на непознати, които умряха
В шеметни свечерявания на чужди градове.

Помня, че Платон ми го внушаваше
и не обърнах внимание.
Сега се намирам в дискотеката на смъртта
и нямам възможно действие:
пространството е парадокс.
Тук не може да се случи нищо
и въпреки това се намирам аз.
Едва робот
с неопределена мисия.
Вечно произведение на изкуството.

Нови градове с паркове и детски площадки
и Големи Супермаркети…
Сред открити местности, в някогашни тресавища, в изоставени
имения…
С ясли аптеки магазини
и ресторантчета…
И 15-годишни момчета вървящи със затворени очи…
Някой отговаря за всичко това,
трябва да има охранител някъде,
команден пулт…
Момичета и момчета разговарящи на покривните тераси…
Тънки гласове достигащи под сурдинка…
Като да чуваш някой който говори на пътя
без да излиза от колата си…
Малко сънен може би…
И е прекалено късно за да излезеш невредим
от кошмара…

Какво ли прави Марио в Мексико?
Помня снимка която ми прати
от Израел,
обикновена снимка в метрото.
И очите му гледаха към небето.
На гърба: откъс от песен
небето се заоблачава
изглежда ще вали.