Не се чувствам сигурен
На никое място.
Приключението не свършва.
Очите ти сияят във всички ъгли.
Не се чувствам сигурен
В думите
Нито в парите
Нито в огледалата.
Приключението не свършва никога
И твоите очи ме търсят.
Сумрачни хълмове оттатък сънищата ти.
Замъците сънувани от скитника.
Да умреш в края на кой да е ден.
Невъзможно е да избягаш от насилието.
Невъзможно е да мислиш за нещо друго.
Изпити господа възхваляват поезията и оръжията.
Замъци и птици на друго въображение.
Нямащото още форма ще ме защити.
Какво ме отвежда към теб.
Сънят, който се превръща в кошмар.
Шумоленето на морето и плъховете
В изоставената фабрика.
Да знам, че в края на краищата си там,
В тъмнината. Сама и с отворени очи.
Като прокажената птица, насраната птица
От историите на ужасите от нашето детство.
Твърдо там. Не: вълнообразно като светлините
Оттатък гората, оттатък дюните.
Светлините на колите
Които взимат завоя и после изчезват.
Но очите ти не са като очите
На водачите. Те
Благо се приплъзват към домашното огнище
Или смъртта. Ти стоиш недвижно в тъмнината –
Без светлини нито обещания. Плъховете бдят над погледа ти.
Вълните бдят над погледа ти.
Вятърът вдигащ прахоляк по краищата
На гората ме отвежда към теб – едва
Различим знак по кучешката пътечка.
Ще ти подаря бездна, каза тя
но тъй изкусно, че да го усетиш
след като минат много години
и бъдеш далече от Мексико и от мен.
Когато най-много ти трябва, ще я откриеш
и това няма да е
щастливият край
но ще бъде миг на празнота и щастие.
И може би тогава ще си спомниш за мен
макар и не чак толкова.
Светлина, която видях на разсъмване в Мексико Сити
На Авенида Револусион или на Ниньо Пердидо
Шибана светлина раняваща клепачите караща те
Да плачеш и да се скриваш в един от онези откачени
Рейсове, онези касапници завличащи те да пътуваш
В кръг през предградията на тъмния град.
Светлина, която видях като една-единствена кама тегнеща над
Олтара за жертвоприношения на Ситито, въздухът
Възпяващ картините на Д-р Атл, гнусният въздух който
Се опита да пороби Марио Сантяго. О, шибаната
Светлина. Все едно се шибаше със самата себе си. Сякаш
Правеше шпакла на собствената си путка. И аз, необичаен
Зрител не знаех друго освен да се хиля
Като юноша детектив изгубен из улиците
На Мексико. Светлина напредваща от нощта към деня
Подобна на жираф. Светлина на сирачеството открита
В празната и малко вероятна необятност на нещата.
Jus lo front port vostra bella semblança
Jordi de Sant Jordi
Ще се опитам да забравя Тяло явило се докато валеше сняг
Когато всички бяхме сами В парка, на хълмчето зад
площадките за баскетбол Казах спри и се обърна:
бял лик тъй озарен от благородно сърце Никога
не бях виждал толкова красота Луната се отдалечаваше от земята
Отдалече достигаше шумът на колите на пътя – хора
връщащи се у дома Всички живеехме в телевизионна
реклама докато тя не дръпна поредицата
от снежни пердета и позволи да видя лицето й – болката
и красотата на света в погледа й Видях мънички
следи в снега Усетих ледения вятър по лицето
В другия край на парка някой правеше знаци
с фенер Всяка снежинка бе жива
Всяка ларва на насекомо бе жива и сънуваше Помислих – сега
ще остана сам завинаги Ала снегът падаше
все падаше и тя не се отдалечаваше
Щастлив край
В Мексико
Бяла стая
Червен
Залезът
И фигурите
Покойни отново въплътени
Одушевявайки бдението
Ние
Предишните
Без снимки
На приключенията
Отминали
Без спомени
Бедни и щастливи
В Мексико
В залеза
Безукорен
На Мексико
Книги купени някъде
Между странните дъждове
И жегата
На 1992
И които вече прочетох
Или никога няма да прочета
Книги, за да чете сина ми
Библиотеката на Лаутаро
Която ще трябва да устои
На други дъждове
И други адски жеги –
Затова девизът е този:
Устоявайте, скъпи книги
Прекосявайте дните като средновековни рицари
И бдете над сина ми
В идните години
Ще възпея тези шосета и тези мигове. Чадъри на скитници, изоставени на еспланади, в дъното на които се възправят бели супермаркети. Лято е и полицаите пият на най-задната маса в бара. До джубокса момиче слуша хитове. Някой върви в тези часове далеч оттук, отдалечавайки се оттук, решен да не се връща повече. Голо момче, седнало до палатката си навътре в гората? Момичето влезе неловко в тоалетната и почна да повръща. Погледнато отблизо, малко е времето, което ни отпускат, за да създадем живота си на земята, искам да кажа – да подсигурим нещо, да се оженим, да очакваме смъртта. Очите й в огледалото като писма, разгърнати в стая в полумрак. Купът, който диша, потънал в леглото до нея. Мъжете говорят за мъртви джебчии, цени на вили по крайбрежието, бонуси. Един ден ще умра от рак. Уредите за почистване започват да се реят във въображението й. Казва: бих могла да продължавам, все да продължавам. Момчето влезе в стаята и я хвана за раменете. И двамата плакаха като персонажи от различни филми, прожектирани върху един и същ екран. Червена сцена с тела, отварящи газта. Кокалеста прекрасна ръка завърта крана. Избери една от тези фрази: „избегнах мъчението“… „непознат хотел“… „няма повече пътища“…
Бе по-прекрасна от слънцето
а аз нямах още 16.
Минаха 24 години оттогава
и продължава да е до мен.
Понякога я виждам да крачи
над планините – тя е ангелът пазител
от нашите молитви.
Тя е сънят, който се завръща
с обещанието и подсвирването.
Подсвирването, което ни призовава
и ни изгубва.
В очите й виждам лицата
на всичките си изгубени любови.
Ах, Музо, защити ме, казвам й
в ужасните дни
на неспирното приключение.
Никога не се разделяй с мен.
Бди над стъпките ми и над стъпките
на сина ми Лаутаро.
Нека почувствам крайчеца на пръстите ти
отново на гърба си
побутващи ме, когато всичко е мрак
когато всичко е изгубено.
Нека отново чуя подсвирването.
Твой верен любовник съм
макар понякога сънят
да ме разделя от теб.
Но ти си кралица и на сънищата.
Имаш приятелството ми ден след ден
и някой ден
твоето приятелство ще ме прибере
от пущинака на забравата.
Дори ти да идваш
когато аз тръгвам
всъщност сме приятели
неразделни.
Музо, навсякъде
където ида
отиваш и ти.
Видях те в болниците
и във върволицата
политическите затворници.
Видях те в ужасните очи
на Една Либерман
и в уличките
на наемните убийци.
И винаги ме опази!
В поражението и отписването.
В перверзните връзки
и в жестокостта
винаги беше с мен.
И макар да минават годините
и онзи Роберто Боланьо от Аламеда
и Либрерия де Кристал
да се промени,
да се парализира
да стане по-глупав и по-стар
ти ще останеш все така прекрасна.
По-прекрасна от слънцето
и звездите.
Музо, където и
да идеш
отивам и аз.
Следвам сияйната ти следа
прекосяваща дългата нощ.
Без значение годините
или болестта.
Без значение болката
или усилието, необходимо
за да те последвам.
Защото с теб мога да прекося
големите безутешни пространства
и винаги ще открия вратата
която да ме върне
в Химерата
защото ти си с мен
Музо,
по-прекрасна от слънцето
и по-прекрасна
от звездите.
vs. archives 