vs. archives

На никое място не можеш да си в безопасност
Прегледал си възможностите си и сега
Си в празното докато очакваш да ти се усмихне късметът

Dolce stil nuovo на студенината, така
Няма да стигне реалното ти тяло никъде
Но бронираната ти сянка може би ще се измъкне

Сега името на всичките ти възможности е никоя
Вече не се гордееш че си познал опасността
Нито усмивка на късмета ще запали тази лампа

Намираш се в тайната на поезията
И вече на никое място не можеш да си в безопасност
Нито в думите нито в приключението

Зад твоето обещание се крие Обетът
Дете ще прекоси отново войните
В отражението на имагинерната ти студенина

Обикнат дори от опасността, дойде
Мигът ти на абсолютна празнота виж там
Сред дърветата сянката ти повдига труп

Момиче с ирландски лири
и зелена раница.
143 песети за една ирландска лира
е ок, нали?
Не е зле.
И две бири на тераса
в Барселона.
И чайки.
Не е зле.

Биваше ме по химия, по теоретична химия.
Но предпочетох да бъда скитник.
Видях любовта на майка ми в бурите на планетата.
Видях очи без тяло, безтегловни очи, орбитиращи около леглото ми.
Казваха, че не съм добре с главата.
Качвах се на влакове и кораби, обиколих земята на праведните
в най-ранния час и с най-скромните хора:
цигани и посетители на панаири.
Събуждах се рано или не спях. В часа
в който мъглата още не се е разсеяла
и призраците пазители на съня предупреждават напразно.
Чух предупрежденията и сигналите за тревога, но не съумях да ги разчета.
Не бяха адресирани до мен, а до спящите
но не успях да ги разчета.
Невнятни думи, грухтене, крясъци от болка, чужди
езици чувах, където и да идех.
Работех най-долните работи.
Обиколих Аржентина и цяла Европа в часа, в който всички
спят и се явяват призраците хранители на съня.
Но те охраняваха съня на другите и не съумях
да разчета спешните им съобщения.
Само откъслеци и затова посетих лудниците
и затворите. Откъслеци,
изпепеляващи срички.
Не вярвах в посмъртната слава, макар и понякога
да вярвах в Химерата.
Биваше ме по химия, по теоретична химия.

Моят син, представителят на децата
на това крайбрежие, изоставено от Музата
днес навършва с ентусиазъм и упоритост четири години.
Автопортретите на Роберто Боланьо
призрачно летят като чайки в нощта
и падат в краката му както пада росата
по листата на дърво – представителят
на всичко, което можехме да бъдем
силни, вкоренени в това, което не се променя.
Но нямахме вяра или вярвахме в толкова неща –
в крайна сметка разрушени от реалността
(Революцията например, тази ливада
от червени знамена, поля с тлъста паша) –
че нашите корени бяха като облаците
на Бодлер. И сега автопортретите
на Лаутаро Боланьо са тези, които танцуват под ослепителна
светлина. Светлина на сън и чудо, светлина
на странстващи детективи и боксьори, чийто кураж
освети нашата самота. Онази светлина, която изрича:
аз съм тази, която не избягва самотата, но също съм
певицата от пещерата, тази, която повлича
родителите и синовете към красотата.
И на това се уповавам.

Трогнат съм от твоите подаръци
Полезни са и съдържат витамини
(Пликове за изпращане на писма
хартия за писане
винарския рекламния бележник, който Ана
изпрати за мен
понякога сирене
кисело мляко, сладки
онези пролетни утрини
в които пристигаше да ме събудиш
и аз бях толкова зле
ябълки, портокали
от време на време кутия
Gauloises, какъв лукс, BICчета
добри новини.)
Пиша това за
да ти благодаря.

Само радиото прекосява тишината
(Великолепни облаци Великолепен въздух)
Далечни гласове които споделих
с теб Песни
на които танцувахме толкова отдавна
когато никой от нас нямаше
двайсе
и бяхме по-малко бедни и по-малко спокойни
от днес
(Великолепни облаци Великолепен въздух)
Сладък нов стил на пролетта
10 градуса над нулата
в 6 сутринта

Заслужил съм си го, шефе, всичко съм си го заслужил
не палете лампата. Безшумни коли в чужд град.
Нямам идея къде се намирам, кое е това място
последният образ от действителността, останал в съзнанието ми
беше момиче, спускащо метална ролетна щора
на сергия.
Какво стана с това момиче?
Не знам, само си спомням, че беше рижава
и че ме погледна за няколко мига
и после тръгна надолу по улицата
към центъра на това мизерно градче.

През външните капаци на прозореца едвам се процеждат два лунни лъча.
Като в стар испански филм
Няма никой в стаята
Пепелниците са чисти, леглото непокътнато
Гардеробът затворен пълен с палта, сака, панталони.
Но няма никой.
Само два лунни лъча.
Като в стар испански филм.

Днес всички магазини бяха затворени
освен това имах само 50 песети*
Три домата и едно яйце
Това беше всичко
И softly as in a morning sunrise.
Колтрейн на живо
И хапнах добре
Цигари и ти беше на ръка разстояние.
И смирение в такта
на свечеряването.

* Валутата на Испания до 1 януари 1999 г., заменана с евро. 166,4 песети се равняват на едно евро (б. пр.).

Всъщност този който се страхува повече съм аз
макар да не ми личи В свечеряването
на Барселона Една или две или три бутилки
черна бира Прекрасната Èдна тъй далече
Метлата на фаровете помита три пъти града
Този въображаем град Един два три пъти
каза Èдна Като посочваше тайнствен час
за сън Без повече събирания
Веднъж завинаги