vs. archives

Има дни, в които виждам в лицето ти
лицето на баща ми, който казват
приличал на баща си
Погледът на Леон Боланьо се явява в твоите
полуотворени очи
особено когато излизаме на разходка
и хората те поздравяват със сърдечни жестове
В други случаи мисля, че не е така: тази челюст
на борец, тази пепеляво руса коса
предразположеността към празнуване и хаос само препращат
към жаравата на собствената ми носталгия
И все пак приличаш на него: особено
през тези януарски дни
когато излизаме на разходка хванати за ръка
насред една крехка и настойчива светлина

Родих се в Чили през 1953-та и живях в няколко и
различни домове.
После дойдоха приятелите нарисувани от Посада
и най-прозрачната област в света
нарисувана от стар и класически мексикански художник
от 19 век чието име успях
напълно да забравя.
Между единия край и другия виждам само
собственото си лице
което излиза и влиза от огледалото
неколкократно.
Като във филм на ужасите.
Знаеш ли какво имам предвид?
Онези на които викахме психария.

Килватер от медицински сестри подема пътя за вкъщи. Защитен
от слънчевите си очила наблюдавам постъпателно възвратното им движение.
Те са защитени от здрача.
Килватер от медицински сестри и килватер от скорпиони.
Постъпателно възвратно.
В седем вечерта? В осем
вечерта?
Понякога някоя вдига ръка за поздрав. После стига
до колата си, без да се обръща, и изчезва
защитена от здрача, както аз от слънчевите си очила.
Между двете незащитености – съдината на По.
Вазата без дъно, съдържаща всички здрачавания
всички тъмни очила, всички
болници.

Две тела в един спален чувал
Сякаш мастурбира какавида.
Студена пролетна сутрин близо до морето.
Без гърчене, галейки доколкото може
Ръце, подмишници, меки космати бедра.
Нейните не толкова.
После ще пишеш с усмивка и сам
В бар на магистралата
За Кастелдефелс.

Старият момент, наречен „Не, пич“.

Смеят се трубадурите в двора на кръчмата
Мулето на Джираут де Борнел Тъмната поезия
и ясната поезия Разказват че един изключителен каталунец…
Луната… Ясните устни на едно дете казващо на латински
че те обича Всичко тъй  далеч и тъй присъстващо
Няма да ни издадат книги нито ще включат образци
на нашето изкуство в антологиите си (Ще плагиатстват
стиховете ми докато бачкам в Европа)
Сянка от стари разрушения Смеха на хугларите
изчезнали Луната в нарастваща фаза
Завъртане на 75 градуса по посока
Верността на думите ти

Южноамериканец в земя на готи
Това е прощалната ми песен
Сега, когато болниците прелитат
Над закуските и часовете за чай
С настойчивост, която няма как
Да не отпраща към смъртта.
Приключиха залезите
Изучавани продължително, приключиха
Прелестните игри, които не водят
Наникъде. Южноамериканец
В земя по-враждебна
Отколкото гостолюбива, аз се подготвям
За навлизане в дългия
Незнаен коридор
Където разцъфтяват казват
Пропуснатите възможности.
Животът ми бе поредица
От пропуснати възможности
Читател на Катул на латински
Едвам се осмелих да произнеса
Sine qua non или Ad hoc
В най-горчивия час
На живота си. Южноамериканец
В болници на готите какво да правя
Освен да си спомням милите неща
Споходили ме едно време?
Детски пътувания, елегантността
На родители, на дядовци и баби, щедростта
На изгубената ми младост и с нея
Изгубената младост на толкова
Сънародници
Сега са мехлем за болката ми
Сега са безкръвният виц
Избухнал в тази самота
Неразбираем за готите
Или разбиран по друг начин.
И аз бях елегантен и щедър:
Умеех да оценявам бурите
Стенанията на любовта в бараките
И плача на вдовиците
Но жизненият опит е измама.
В болницата ме придружават само
Предумишлената ми незрялост
И проблясъците видени на друга планета
И в друг живот.
Кавалкатада на чудовищата
В която „Мидичката“
Има видна роля.
Южноамериканец в ничия
Земя, аз се подготвям
За навлизане в езерото
Недвижно като око
Където се отразяват приключенията
На Педро Хавиер Ластария
От инцидентния лъч
До ъгъла на инциденция
От синуса на ъгъла
На рефракция
До константата наречена
Рефракционен индекс.
В прав текст: лошите неща
Преврънати в добри
В славни прояви –
Сгазването на лука,
Паметта за провала
Превърната в паметта
За куража. Мечта
Може би, но
Мечта, победила
На канадска.
Нека никой не следва примера ми
Но да се знае
Че мускулите на Ластария са
Прокарващите този път.
Кортексът на Ластария
Тракането със зъби
На Ластария са тези, които осветяват
Тази черна нощ на душата
Сведена за моя наслада
И размисъл до това кьоше
На помещение, потънало в сенки
Като трескав камък
Като пустиня, удържана
В думата ми.
Южноамериканец в земя
На сенките
Аз, който винаги съм бил
Джентълмен
Се подготвям да присъствам
На собствения си прощален полет.

Южноамериканец в ничия
Земя, аз се подготвям
За навлизане в езерото
Недвижно като око
Където се отразяват приключенията
На Педро Хавиер Ластария
От инцидентния лъч
До ъгъла на инциденция
От синуса на ъгъла
На рефракция
До константата наречена
Рефракционен индекс.
В прав текст: лошите неща
Преврънати в добри,
В славни прояви –
Сгазването на лука,
Паметта за провала
Превърната в паметта
За куража. Мечта
Може би, но
Мечта, победила
На канадска.
Нека никой не следва примера ми
Но да се знае
Че мускилуте на Ластария са
Прокарващите този път.
Кортексът на Ластария
Тракането със зъби
На Ластария са осветяващите
Тази черна нощ на душата
Сведена за моя наслада
И размисъл до това кьоше
На стая, потънала в сенки
Като трескав камък
Като пустиня, удържана
В думата ми.
Южноамериканец в земя
На сенките
Аз, който винаги съм бил
Джентълмен
Се подготвям да присъствам
На собствения си прощален полет.

Южноамериканец в земя на готи
Това е песента ми на прощаване
Сега, когато болниците прелитат
Над закуските и часовете за чай
С настойчивост, която няма как
Да не отпраща към смъртта.
Приключиха залезите
Изучавани продължително, приключиха
Прелестните игри, които не водят
Наникъде. Южноамериканец
В земя по-враждебна
Отколкото гостолюбива, аз се подготвям
За навлизане в дългия
Незнаен коридор
Където разцъфтяват казват
Пропуснатите възможности.
Животът ми бе поредица
От пропуснати възможности
Читател на Катул на латински
Едвам се осмелих да произнеса
Sine qua non или Ad hoc
В най-горчивия час
На жвота си. Южноамериканец
В болници на готите какво да правя
Освен да си спомням милите неща
Споходили ме едно време?
Детски пътувания, елегантността
На родители, на дядовци и баби, щедростта
На изгубената ми младост и с нея
Изгубената младост на толкова
Сънародници
Сега са мехлем за болката ми
Сега са безкръвният виц
Отприщен в тази самота
Неразбираем за готите
Или разбиран по друг начин.
И аз бях елегантен и щедър:
Умеех да оценявам бурите
Стенанията на любовта в бараките
И плача на вдовиците
Но жизненият опит е измама.
В болницата ме придружават само
Предумишлената ми незрялост
И проблясъците видени на друга планета
И в друг живот.
Кавалкатада на чудовищата
В която „Мидичката“
Има видна роля.

(to be continued)

Опитай се да не заспиш, си казвам… Макар сънят да затваря
клепачите, гледай да не заспиш… Спомни си щастливи образи
картинките от Мексико Сити, железните поети в Кафе Хавана…
Но не заспивай…
Не оставяй съня да затвори вратата… Мисли за филми на ужасите: Фреди
Джейсън, Норман, Демонът!… Но не заспивай… Мисли за Дракула
за Франкенщайн, за Доктор Синуосо… Сенките, прекосяващи
клепачите на онова момиче… Просната на разтегателен диван… И само
копринен параван я отделяше от Очите… Спомни си младежи, скитащи
в околностите на Гуадалупе: такос с кайма, плаща на ацтекския светец
Хуан Диего, молещите се на колене… Какво правеше там? Гледаше…
Трафикът на тревица, претъпканите рейсове, магазините за електроуреди
баровете… Както тогава, направи усилие и надвий съня… Не оставяй
сенките да затворят (или отворят) вратите…