vs. archives

Руменобузият булгарски тарикат

„След 9 години мълчание…“

„…с нова стихосбирка напролет“

Нищо ново. Мислех да подмина това, което се повтаря с нарастваща похватност от рекламната кампания около „Естествен роман“ от края на 90-те насетне.

Но:

„Той посочва също, че е роден в един ден и със Стоян Михайловски, авторът на химна за Кирил и Методий и на прословутото „Не щъ!“, което пишел върху поканите, изпращани му от Фердинанд.“

Това ми идва в повече. Нагло е въплътеният конформизъм с всички власти сам да се сравнява с мистика сатирик.

Вярно е, че с нетърпение очакваме скоро да напише новия химн на всичко мило и родно.

Под маската на Българския меланхолик той винаги пише Щъ!

1) „Първолични носталгии. „Възвишение” от Милен Русков и „Физика на тъгата” от Георги Господинов“:

„Май малко място остана за «Физика на тъгата» на Георги Господинов, но това не е роман, дето да му трябва критика, че да се случи.“
Ню Йорк

в. „Култура“ – Брой 35 (2697), 19 октомври 2012

2) „Тъгите ни в неволи: Физика на тъгата от Георги Господинов“:

„повторното ми четене на “Физика на тъгата” във връзка със световния успех на романа.“
[Без място, предполага се Дъблин]

в. „Култура“ – Брой 45 (2837), 25 декември 2015

ПП. Какво се е променило между двата прочита, освен триумфиращата медиално-пазарна оттатъшност на явлението Георги Господинов? Но той започна да се превръща в това още в края на 90-те, нима Камбуров чак сега забелязва това – „във връзка със световния успех“?

В едно Камбуров е напълно прав и пределно експлицитен: на Георги Господинов (отдавна вече) не му трябва критика, за да се случва.

Случва се изцяло и без остатък в медиално-пазарното.

Но нима за препотвърждаването на това са необходими 4 вестникарски страници литературна критика?

Или може би това (вече) не е литературна критика, каквато на Господинов (отдавна вече) не му трябва, както Камбуров добре знаеше още през 2012-та?

Но защо тогава Камбуров прави това?

Навръх Бъдни вечер
ДС мероприятия

Аз, Владимир Сабоурин
Призовавам към нарушаване
На етническия корпоративен мир

Време е
За Меланхолия и рентиерство 2.0

Връщане към корените

След полувековния преход от социализъм към капитализъм (вж. Х. Христов Империята на задграничните фирми) вече никой по тези земи не може да се прави на невинен защитник на капитализма.

Още по-малко в потребителски дружелюбно обърнатата към глобалния пазар провинциална форма на борец срещу носталгията по социализма.

Толкова искаше признание
Навлизайки в кризата на средната възраст
Че смеси академичната кариера
И направата на най-добрата му казват
До момента поетическа книга с него.

Тъгата е преход от по-голямо към по-малко съвършенство
Той може да си позволи това рентата тече.

Някой да си спомня колко дълго продължи стачката на учителите, как се подиграваха с тях, унизителното им поражение?

Ченгетата защитиха своя „социален пакет“ от привилегии, датиращи от соца, за броени дни.

Бабаитлъкът на колегата им премиер стигна както обикновено за три дни.

Номинации за литературната награда „Перото“ в категория „Превод от български на чужд език“:

МАРИ ВРИНА-НИКОЛОВ за преводите й на френски на „Физика на тъгата” и „Нобелистът”

ДЖУЗЕППЕ ДЕЛ’АГАТА за превода на италиански на „Физика на тъгата”

АНДЖЕЛА РОДЕЛ за превода й на английски на „Физика на тъгата”