г-н Мирослав Христов Бърдаров, ако има такъв, най-сетне си изпусна нервите
след като от месеци спамеше привидни нонсенси
благодаря Ви, че най-сетне рационално се изцепихте, псувайки
явно доста Ви се е насъбрало от липсата на отклик
успех некъде другаде
архивирам тук изтрития ФБ пост на г-н Б. Ангелов
когато г-н Ангелов набере смелост да напише нещо неполиглотово и неизтрито по мой адрес, ще му бъде отговорено подобаващо
дотогава ето изтритият му пост без коментар:
„ето така правят 50-годишните пичове: четеш господинов и/или не харесваш нсп > блок и бан! хем разумно, хем революционно, владимир владимирович сабоурѝн. тръпнем в очакване да чуем кога ще се проведе народният съд, къде ще се инсталират газовите камери и дали сами да си носим въжетата, или вие даром ще ни ги раздавате.
[през оная ми работа е, че професорът ме е блокирал, ала взех сериозно вече да се питам дали владо трендафилов все пак не беше прав през лятото, когато описа ани илков като потънал до лактите в кръв от кадруване :( ако злобни душици като русков и сабоурин са ти дясната и лявата ръка: братче, силно се притеснявам за душевната ти хигиена! :( впрочем, милен костов русков седми ден оглушително мълчи по въпроса дали коста русков, авторът на капиталния труд „георги димитров за управлението на социалистическото общество“, издаден от цк на бкп през 1982 г., е негов баща.]
една молба към авторите и феновете на нсп: драги друзя, не терзайте се, ако ви е на сърцето да ме разприятелите, блокирате, баннете, напсувате или там каквото ви се иска. аз в детската градина бях преди близо 40 години, така че няма абсолютно никакъв шанс да се нацупя и да се оплача на госпожата от вас“
Нова социална поезия
или комплициране на риалитито
Най Убавио Поет У Село
Продължавама напред
проф. Kiossev, преди да „питате“ каквото и да било на моята стена трябва да ми се извините публично на Вашата (тагвайки ме, защото не Ви следя) за обидата, която ми нанесохте на моята
дотогава сте нежелан на стената ми
оттук насетне ще трия всяка Ваша фриволна изява тук.
след поименната обида на проф. А. Кьосев следва атака от безименни тролове
до доказване на противното „Невена Тодорова“, на чиято стена няма НИКАКВА лична информация, е изпуснал си нервите хейтещ анонимус
затова я блокирахме
анонимни и безименни, съединявайте се в подкрепа на бг литолигархия
но некъде другаде
веднъж отприщил се това лято, той няма да спре да пише анонимни писма от името на жени, името на жена си
sofia юристката, Вавилония филоложката
зад чийто широк гръб ще продължи страхливо да се крие
постмодерната мистификация, превърната в клиничен случай на една фрустрирана медийно незадоволена разгоненост
задъхващо се анонимно дишане на праха на мълчанието на гогата
да продължи с пълна сила борбата за мирен преход в литературата срещу лошия език на омразата на Нова социална поезия
да се приветства горещо добрия език на омразата на Пеат некогаш
низовата практика на добрия език на омразата да върви ръка за ръка с високата теория, че всичко е лично
да се сведе до знанието на низовите организации, че вече има добър език на омразата, който подкрепяме чисто теоретично и безлично
Уважаем(а) Не Знам Коя/Кой Сте,
Благодаря за любезното Ви писмо „Любезно писмо до Владимир Сабоурин с последващи коментарни бележки“.
Не съм го чел.
Това лято вече получих едно любезно анонимно писмо. Прочетох го, беше грешка.
Няма да чета и Вашето.
Когато се престрашите да имате собствено име като пишещ човек, може пак да ми пишете.
Дотогава Вашето „Любезно писмо до Владимир Сабоурин с последващи коментарни бележки“ си остава анонимка.
С уважение,
Владимир Сабоурин
Анонимката:
http://peatnekoga.com/issue-016/vavilonia-pismo/
Основополагаща характеристика на модела Кой е структурната невъзможност да се припише определен акт на определен субект.
Кой предложи Делян Пеевски за шеф на националната сигурност?
Зададох пределно ясен и членоразделен въпрос в публичното пространство, касаещ присъждането на наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия” на „Там, където не сме” на Г. Господинов.
Въпросът ми бе за основанията – регламента! – въз основа на който наградата бе присъдена на Г. Господинов.
Първо адресирах този въпрос към г-н Светлозар Желев, Директор на Националния център за книгата (НЦК) към НДК.
От него получих вместо отговор уверението, че „българският литературен мир” е български, литературен и мирен и че има безброй приятели. Зададох втори въпрос към г-н Желев: дали Г. Господинов е сред безбройните му приятели и дали това (НЕ) представлява случай на конфликт на интереси.
Не съм получил отговор.
Трябваше да приема, че НЕ г-н Желев е субектът, отговарящ за награждаването на Г. Господинов.
Тогава се обърнах с Отворено писмо към проф. Личева, поставена на първо място в списъка с имена на членовете на Експертния съвет към Националния център за книгата (НЦК) към НДК.
Помолих я да излезе публично с аргументирано излагане на основанията и критериите за направения избор на Г. Господинов да бъде връчена наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия”.
Отвореното ми писмо до проф. Личева беше публикувано на стената ми във ФБ и в блога ми на 23.09.2016 г. Още нямам отговор от проф. Личева.
На какви основания и в крайна сметка Кой присъди наградата на Г. Господинов?
До получаването на процедурно и рационално защитим публичен отговор на този въпрос твърдя, че наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия” е присъдена на Г. Господинов в рамките на модела Кой.
Т.е. Г. Господинов в качеството си на Делян Пеевски на българската литература си е самоприсъдил наградата.
Това е недопустимо.
Твърдя, че Бойко Пенчев, доцент в СУ и Декан на Факултет Славянски филологии, е лъжец, защото:
Във вътрешната кореспонденция между редакторите на „Литературен вестник”, цитирана в „Казах, че ще помълча, но е време да говоря”, той недвусмислено призовава Силвия Чолева да напусне ЛВ, като същевременно в текста си „Право на уточнение” твърди, че „Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор”.
Наричам разминаването между полуприватното призоваване С. Чолева да напусне ЛВ и публичното твърдение, че „Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор”, лъжа.
vs. archives 