vs. archives

Типични привилегии на репресивния апарат от времето на реалносъществувалия социализъм.

Неприкосновени явно поне за още 25 години.

Знам, че неуморно духове
Препращат сканират писмата
Но това не е целта
А краят на историята.

В преценката си за литературната 2014-та Г. Господинов констатира, че в съвременната българска литература „има книги, които още не са за пред свят“.

И слава богу. Дано да има и книги, които никога няма да са „за пред свят“.

Докарването „за пред свят“ е крайъгълният камък на българския провинциализъм.

Най-видимият отново говори за невидимото.

Най-четеният поет отново е журналист.

http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/naj-chetenite-syvremenni-bylgarski-avtori-za-2014-g-6029149

Рашидов не се притеснява от протестите на безизвестни интелектуалци, но би се притеснил, ако види сред противниците на избора му лице като Георги Господинов.

„Когато видя един Георги Господинов – ще се притесня.“ (Вежди Рашидов)

„Да живее България!“ вика Станишев.

Да здравствует Газпром! – му отвръща ехото, пазещо тайната на българосъветските му магарешки уши.

Тъгата е хитростта на българския селянин.

Щастието никога няма да е пълно
въпреки успеха на тъгата ми.
(Не всички момичета в мола
въпреки всичко ще бъдат любезни.)
Приятели, успехът беше малко неочакван.
(Обявявам сезона
за открит от мен.)
Откривам сезона
на тъгите на мола.

Празниците са опразнили
Небето над София
Нека моловете разцъфнат
С милиони алени цветя
Революциите се отлагат
До идния февруари
Само някакъв негър крещи
На нечовешки език
В притихналата в очакване мъгла.