І
Нека си спомни душата заспала,
да съживи ума и се пробуди
за да види
как животът отминава
как приближава смъртта
тъй смълчана;
колко бързо си отива насладата
как дохождаща в спомена
носи тя болка
как в нашите очи
всяко време отминало
по-добро е било.
Не зная защо се моря –
С право бях победен от себе си
никой не беше на моя страна
срещу мен бяхте и вие, и самият аз.
Вие – защото ме намразихте
аз – защото ви обичах
с вашата сила и по моя воля
аз бях победен.
Та аз бях на себе си враг
като така се предадох
кой би посмял да е другар
на врага на себе си?
Докато мислех за вас, госпожо
видях в небесата комета;
това е знак, пратен от Бога
да изгубя страх и да подема
възвестяването на желанието
което волята ми желае
за да не се видя никога така
победен както се съглеждам
в тази мъчителна борба
която водя със себе си.
Замълчах от много боязън
но боя се, че от много мълчание
ще изгубя живота;
така при тъй голяма любов
не знам, бедният аз
как да си намеря цяр.
Веднъж проговорих
и толкова зле от това си патих
че няма съмнение по-добре би било
да бях замълчал; но също мълчах
и страдах така без мяра
че ако още мълча, бих умрял.
Боязънта ми бе такава
че ме превърна в евреин
затова моето дръзновение
повелява да използвам знак.
Виждайки колко малка е наградата
когато по недобър закон живееш
дръзвайки да ви изкажа страданието си
искам да стана християнин.
Вие извършихте предателство
защото ме ранихте заспал
с рана, за която знам
че ще е по-голяма страстта
по още една такава
рана, подобна на нанесената
отколкото болката, болестта
и щетата, причинени ми от вас.
Прощавам ви своята смърт
ала при следните условия:
да извършвате такива предателства
всеки ден хиляди на брой
ала всички срещу мен насочени
защото по подобен начин
не ще ми е приятно да умира друг
защото аз съм го заслужил.
Повече наслада, нежели страдание
раната е, която лекува болест друга.
Който насън печели така
не бива никога да се пробужда.
vs. archives 