vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Hugo Ball

Хуго Бал „Бягство от времето“ 38

 

14.ІV. Нашето Кабаре е жест. Всяка дума, казана и изпята тук, изразява поне едно – че това унижаващо време не е успяло да изтръгне от нас респект към себе си.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

Реклами

Хуго Бал „Бягство от времето“ 37

 

Х.* говори срещу „организирането“, достатъчно има от него. Аз съм изцяло на неговото мнение. Не бива от едно настроение да се прави направление в изкуството.

* Рихард Хюлзенбек – съодновател на дадаизма (б. пр.).

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 36

 

8.ІV. […] Може би обаче хаосът, постигнат с решителност и всички сили, и следователно съвършенното лишаване от вяра е необходимо преди да може да произлезе един нов градеж из основи върху променена основа на вярата. […] Защото вярата е мярата на нещата посредством словото и назоваването.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 35

 

Може да се каже, че изкуството не е самоцел за нас – за да бъде, би се изисквала една по-непречупена наивност – но то е за нас възможност за критика на времето и за истинно усещане на времето, неща, които са си предпоставка за един значим, типичен стил.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 34

 

14.ІІІ. […] Докато екстаз не обхване целия град, Кабарето* не е постигнало целта си.

* „Кабаре Волтер“, „люлката на дадаизма“ (б. пр.).

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 33

 

12. ІІІ. Това, което ние тържествено отпразнуваме, е едновременно буфонада и панихида.

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 32

 

Всичко функционира освен самият човек.

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 31

 

Че образът на човека в живописта на нашето време все повече изчезва и всички неща присъстват само в разложеността си, е още едно доказателство колко грозен и изтъркан е станал човешкият лик и колко отвратителен – всеки отделен предмет на обкръжаващото ни. Решението на поезията поради сходни причини да се откаже от езика  е непосредствено предстоящо. Това са неща, които може би все още никога не са се случвали.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 30

 

Артистът като орган на нечуваното едновременно заплашва и успокоява. Заплахата предизвиква защитна реакция. Тъй като тя обаче се оказва безобидна, зрителят започва да се присмива сам на себе си заради страха си.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 29

 

2.ІІІ. [1916, Цюрих, „Кабаре Волтер“*] Никъде не проличават така слабостите на една поезия, както при публичното четене. […] Рецитирането на висок глас става за мен пробен камък на доброкачествеността на стихотворението и аз научих (от подиума) до каква степен сегашната литература е проблематична, ще рече, измислена на писалището и направена за очилата на колекционера вместо за ушите на живи хора.

* Основано от Бал заедно с Ханс Арп, Тристан Цара и Марсел Янко през февруари 1916 г., „люлка на дадаизма“ (б. пр.).

 

(да се продължи)