Хайнер Мюлер „Спи, вълченце“
Спи, вълченце, спи
Вълченцето ще получи овчица
Бащата виси на дървото
Детенцето ще получи слива.
Спи, вълченце, спи
Вълченцето ще получи овчица
Бащата виси на дървото
Детенцето ще получи слива.
Дълъг е пътят до кинокасата, особено като вали.
На сухо движат в чисто новите си автомобили
Покрай мен писачите на сценарии на лоши филми.
1
Той не лъжеше за да говори лъжи
Само за да запази мястото си.
Той беше обиден безочливо
Той не падна по очи.
Истината я казваше
В затворен кръг.
Докато някой не съгледа в пастта му
Раздвоеното езиче.
Тогава муцуната му
Бе завързана със знаме.
Тогава той отиде там, където на никой
Устата не връзват
Който си държи вързана устата.
Там седи той, трупайки сало.
2
Оказа се следното:
Да се налива в главите истината
И гвоздеи да се забиват в стената
Не е съвсем същото нещо.
Чукът е добро нещо за гвоздея
За истината не е добро.
От това да-си-къса-косите
Оредели от стоманената каска
От това да-се-удря-в-гърдите
Носили кафявата униформа
Той си докарва прехраната
За своя нов / по-добър живот.
Майка Германия между Рейн и Елба
Събра своите вълци отново на гръдта си
И бе отново курвата на концерните
И срамотиите си показа под светлината на неона
Мъжът в бомбардировача
който пуска бомбата
над града на врага
навръх Коледа
мисли може би за дървото
у дома
около което стоят децата
Може би той мисли за това
когато пуска бомбата
Ти обаче
който си у дома
под дървото
около което стоят децата
мисли за мъжа в бомбардировача
който пуска бомбата
над града на врага
навръх Коледа
Ти трябва да мислиш за него
защото си у дома
под дървото
около което стоят децата.
През първата нощ падна дъжд.
През втората нощ вятър от юг налетя върху боровете.
Слънцето изгря за нас през третата нощ.
Птиците пеят както се прави на пролет.
Съвършени са дърветата, небето също.
Нито лъх. Вдигаш очи от изреченията, които
С не съвсем сигурна ръка пишеш на груба
Хартия – и едвам изтрайваш тишината.
Стоях пред кланицата и чух говедата
Голямооките да реват високо под удара на ножа.
И така аз отроних сълза за говедата
Както си стоях пред кланицата с обувки от говежда кожа.
Дете, дай ни малко мира!
Оченцата ти затвори!
Съседът на дървото виси
Ти ще получиш сливата.