vs. archives

Нощен влак Берлин Фридрихщрасе Франкфурт Майн
След пътуването през лишеното от светлини отечество омразата към лампите.
Колко пъстроцветен е трупът! АЗ СЪМ СМЪРТТА ИДА ОТ АЗИЯ

Аз съм ангелът на отчаянието. С ръцете си раздавам опиянението, упойката, забравата, насладата и изтезанието на телата. Моята реч е мълчанието, моята песен крясъкът. В сянката на моите криле обитава ужасът. Моята надежда е последното дихание. Моята надежда е първото сражение. Аз съм ножът с който мъртвият разломява своя ковчег. Аз съм който ще бъде. Моят полет е възстанието, моето небе утрешната пропаст.

Сам с тези тела
Държави утопии
Тревата прораства
Между релсите
Думите гният
Върху хартията
Очите на жените
Стават по-студени
Сбогуване с утре
STATUS QUO

Вчера през един слънчев следобед
Като прекосявах мъртвия град Берлин
Завърнал се от някаква чужбина
За първи път изпитах потребността
Да изровя жена си от нейните гробища
Аз самият хвърлих върху нея две пълни лопати
И да погледна какво лежи там още от нея
Кости които не съм виждал никога
Да подържа в ръката си черепа й
И да си представя това което бе нейното лице
Зад маските които бе носила
През мъртвия град Берлин и други градове
Когато то бе облечено от плътта й.

Не се оставих на настоятелното желание
От страх от полицията и клюките на приятелите.

Ресторант в предградията. Пред него собственикът
Стар хирург, двайсет години в Германия. Оттам
Той си е довел жена. Прилежна
Суха немкиня, шета наоколо
Храни кокошките. Той пие бира. Косите му
Сиви преди една година са станали бели.
Някои неща се връщат отново други не.
За туристите той изглежда като Хемингуей.
В сърцето с мъртва Германия, той седи
Под слънцето като отколошен сняг.
Ако вдигне очите си
Някой път от своята бирена чаша, той би могъл
Да види как града посяга към него, големия
Смукач на пот и към древния
Ландшафт, който е пил кръвта
На синовете на народа и неговите врагове, столицата
Която винаги расла е и все расте, бързо
Като трева, новата София с размаха
На спартакиадите, бетон срещу меланхолия.
Но той не вдига очи
Над своята чаша бира, старец без море.
С неговата мечтана риба – той я търси на дъното на чашата
От която пие бирата си – играят децата.

Проповядващият срещу насилието е убит.
Гласът на отказващия да го приеме е задушен с кръвта му.
Срещу насилието помага насилие – казва мълчанието му.
Той бе камбаната, зовяща към мир в навечерието на сражението.
Той ще бъде меч в борбите, които имат да идват
В ръцете на боклукчиите на Мемфис, Вашингтон, Детройт, Чикаго, Ню Йорк
И на виетнамските селяни.

Сега ти знаеш всичко, Че
Криволиците на планината
Астмата върху студената трева
Трибуната
Ударът на вълната в нощта
И как се отглеждат плодове
И яремите.
И смъртта, Че.

В своето най-малко величие преодоля
Мислещият бурята. После дойде безветрието.
В своето най-голямо величие преодоля
Мислещият безветрието. (Изличен
Бива този, който се прави на малък. Който се прави на велик
Може би също бива изличен. Може би ще рече надежда.)
Малък в настъплението
Срещу неизбежното –
Вятър, който го
Поваля.
Изправяйки се, достигнал целта
в своето величие.

В напразно състезание със своите
Изобретения
Изобретателят на бързи машини.

Ти, кладенец, който ме напиваш и правиш жаден
В твоето огледало моето лице – пропадащо
Когато пия от теб, и отново родено.
Ти, слънце, което нощем ме изгаряш.

Аз не мога света да положа в краката ти
Той не ми принадлежи. Аз няма да ти откъсна звезда
Аз нямам пари за цветя и време
Да пиша стихове само за теб, животът ми
И без друго ще е прекалено къс за едно цяло.
Ако ти кажа: за теб ще направя всичко
Ще ти кажа една лъжа. (Ти го знаеш)
Аз те обичам с цялата си любов.