vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Ezra Pound

Езра Паунд „Ité“*

 

Вървете, мои песни, търсете похвали от младите и нетолерантните
Търсете компанията единствено на влюбените в съвършенството.
Заставайте винаги под твърдата Софоклева светлина
И с радост приемайте от нея своите рани.

 

 

*Ite (лат.) – от Ite, missa est, буквално „Вървете, пратени сте на мисия“, заключителна фраза на католическата литургия (б. пр.).

 

 

 

Advertisements

Езра Паунд „Кода“

 

О мои песни,
Защо ли гледате така изпълнено с очакване, тъй странно
на хората в лицата,
Нима очаквате сред тях да видите изгубените мъртви близки?

 

 

 

Езра Паунд „Causa“

 

Редя тези думи за четири души,
Може да дочуят нещо още няколко,
О, свят, тъй жал ми е за теб,
Ти не не познаваш тези четирима.

 

 

 

Езра Паунд „Monumentum ære, etc.“

 

Позволявал съм си много, казвате;
Пристъпвал съм важно-важно в мантия от надменост.

След броени години кой ще си спомня за ролята ми на buffo,
Кой ще си спомня баналните ми изпълнения,
Комическите детайли ще са ланшен сняг.
Вие обаче, вие ще гниете в земята
И е под въпрос дали дори торта ви ще е достатъчно богата

Да поддържа моравата
Върху вашия гроб.

 

 

 

 

„Поръчение“ на Езра Паунд в превод на Кирил Василев

 

Вървете, мои песни, при самотните и неудовлетворените,
Вървете също при тези с разстроени нерви, вървете при поробените от
условности,
Отнесете им презрението ми към техните тирани.
Вървете като огромни вълни ледена вода,
Отнесете презрението ми към тираните.

Вдигнете глас срещу неосъзнатия гнет,
Вдигнете глас срещу тиранията на лишените от въображение,
Вдигнете глас срещу оковите.
Вървете при буржоазката, която умира от скука,
Вървете при жените от предградията.
Вървете при омразно бракосъчетаните,
Вървете при тези, криещи провала си,
Вървете при нещастно съвкупляващите се,
Вървете при купената съпруга,
Вървете при завещаната жена.

Вървете при изтънчено похотливите,
Вървете при тези, чиито деликатни желания са осуетени,
Вървете като главня върху безчувствието на света;
Вървете с острие насочено срещу това,
Заякчете късащите се струни,
Вдъхнете сила на водораслите и пипалата на душата.

Вървете настроени приятелски,
Вървете говорейки открито.
Търсете нетърпеливо нови злини и ново добро,
Бъдете срещу всяка тирания.
Вървете при тези, на средна възраст, които вече са затлъстели,
При тези, които вече не се интересуват от нищо.

Вървете при юношите, които се задушават в семейството –
О колко противно е
Да видиш три поколения събрани заедно в една къща!
Също като да видиш старо дърво с млади издънки
Между гнили и пречупени клони.

Излезте непокорни на хорското мнение,
Вървете срещу вегетиращото робство на кръвта.
Бъдете срещу всички хватки на властта.

 

 

 

Езра Паунд „По-нататъшни поръчения“

 

Хайде, песни мои, нека дадем воля на низмените ни страсти,
Нека дадем воля на завистта си към човека с
безсрочен трудов договор и без грижи за бъдещето.
Вие сте безделни, песни мои.
Боя се, че ще свършите зле.
Вие киснете по улиците,
Вие висите по ъглите и спирките,
Вашата работа е да не правите нищо.

Даже не давате израз на вътрешния си аристократизъм,
Вие ще свършите наистина зле.

А аз?
Почти съм грохнал,
Толкова дълго ви говорих, че
Почти ви съглеждам край себе си,
Нагли малки изчадия, безсрамни, лишени от одежди!

Ала ти, най-новата песен, член на бандата,
Още не си достатъчно стара, за да си сътворила много злини,
Аз ще ти взема зелено сако от Китай
С щампосани дракони,
Ще ти взема алените копринени панталони
От статуята на Младенеца от Санта Мария Новела,
За да не кажат, че сме лишени от вкус
Или пък че това семейство не е от класа.

 

 

 

 

Езра Паунд „Поръчение“

 

Идете, мои песни, при самотните и неудовлетворените,
Идете също при развалините от нерви, идете при
заробените от условности,
Носете им моето презрение към техните потисници.
Идете като голяма хладна вълна,
Носете моето презрение към потисниците.

Надигнете глас срещу несъзнаваното потисничество,
Надигнете глас срещу тиранията на нямащите въображение,
Надигнете глас срещу обвързаностите.
Идете при буржоазката, умираща от скуката си,
Идете при жените от предградията.
Идете при противно бракосъчетаните,
Идете при прикриващите поражението си,
Идете при нещастно свързаните,
Идете при купената булка,
Идете при жената, наследена като неотчуждимо владение.

Идете при онези с чувствителна похот,
Идете при онези, чиито изящни въжделения биват осуетени,
Идете и поразете като главня сивото жито на живота.
Изтеглете нож срещу това,
Заздравете фините струни,
Дайте увереност на водораслите и ластарите на душата.

Идете по приятелски открито,
Идете с прями думи.
Ревностно търсете нови злини и ново добро,
Възпротивете се на всички видове потисничество.
Идете при затъващите в средната възраст,
При губещите вкус към живота.

Идете при подрастващите, задушавани в семейството –
При отвратителната гледка
На три поколения, сгъчкани в споделян дом
Като старо дърво с издънки
И загнили, надломени клони.

Излезте и предизвикайте общественото мнение,
Изстъпете се срещу вегетативното робство на кръвта.
И срещу всяко едно неотчуждимо владение.

 

 

 

 

Езра Паунд „Градината“

 

En robe de parade.
Samain

 

Подобно рой копринени конци развени край стена
Тя върви край парапет в Кенсингтън Гардънс,
И стъпка по стъпка умира
от нещо от сорта на емоционална анемия.

Наоколо гъмжи от паплачта
На мръсните, жилави, неизтребими деца на бедните.
Те ще наследят земята.

Тя въплъщава края на един изкуствен отбор.
Скуката й е изискана и необикновена.
Тя би желала някой да я заговори
И почти бои се, че аз
извършил бих подобна недискретност.

 

Преводът е направен съвместно с Кирил Василев

 

 

 

 

Езра Паунд „Мото към Lustra (1913-1915)“

 

И дните нямат пълнота
Лишени са от нея нощите
И като полска мишка шмугва се животът
Не трепва стрък трева.

 

 

 

Езра Паунд „N. Y.“

 

Мой Град, любими мой, мой бели! Тъй строен,
Чуй! Чуй ме и аз ще вдъхна в теб душа.
На свирка от тръстика, нежно, в мен се вслушай!

Сега аз зная вече, че съм луд,
Защото тук са милиони в трафика навъсени.
Това не е невинността на дева.
Нито знам да свиря на сиринга, дори да имах.

Мой Град, любими мой,
Момиче без гърди си ти,
Тъй строен като сребърна тръстика.
Чуй ме, в мен се вслушай!
И аз ще вдъхна в теб душа,
И вечно ще живееш ти.